Вчера научих за поредния “шедьовър” на българското “правораздавне”:

Художник влиза в затвора за убийство на крадец

Накратко – бандит, след като обира жилище напада старец с отверка, старецът гърми с газов пистолет. Бандитът офейква, след време е открит гибердясал.

Кой го е убил – явно не дядото. Обаче по неистовото желание да бъде нарочен той за виновен и в крайна сметка осъден, остава да са били полицаите, които са го намерили. (Макар и не със служебно оръжие) Имали са и с кого да си измият ръцете.

Няма да коментирам повече случая, той не подлежи на коментар.

Ще се опитам да си изясня “правните” положения около случая.

Ясно е, че в България собствеността не е “свещена”. Къде ти, собствеността не се зачита за нищо. Ако посегнат на собствеността ти, нямаш право да я защитиш.

Полицията също не иска да я защити. Безброй, наистина безброй са случаите на постоянно ограбвани хора, за които на никого не му пука. Преди време се зашумя, за няколко села, които са под постоянен терор на свободно действащи крадци. Пошумя се малко и до там.

Потресаваща е репликата на адвоката на “потърпевшите” – (бандитите са потърпевши!) – “Голяма работа, че разбил апартамент, откраднал касетофон. Ми той решил да почерпи приятелката си”:
от 17-та минута на видеото.

Още по-потресаващо е, че съдът е приел този “аргумент”. Още едно свидетелство за отношението на съда и държавата към собствеността на гражданите.

Собствеността я отписваме. Можем да имаме собственост само благодарение на доброто желание на крадците и на разсеяността им, да пропуснат точно нашата собственост.

Добре. Но човешкият живот уж е… айде да не казвам “свещен”. Но е единствен.
И ако някой го застраши имаш право да го защитиш…

Цък. Нямаш!

Имаш право да отговориш с “адекватно на нападението средство” (кой измисли тоя юридически бисер!).

Ако ти скочи лошият с нож, трябва какво? Да се дуелираме с ножове ли? Ами не съм обучен да се дуелирам, нито имам подходящата физическа форма и рефлекси, а и ако нападателят е с 20 години по-млад от мене?
Ако ми скочи с юмруци някой каратист, какво правим – да му кажа “чакай да изкарам един курс по карате”? А и да не е каратист, достатъчно е да е малко по-як от нападнатия.

Самата идея, да се сведе самозащитата и по-точно защитата на живота до дуел е … не знам – “нелепа” е много слаба дума.

Гражданите на “милата ни родина” сме превърнати в гладиатори. Без право на собственост, без право на живот. Единственото право, което имаме е да правим сеир на силните на деня. За това ни е дадено и “право” на дуел.

ПП
Макар и да не мислех да коментирам случая “Опиц”:
Понеже “империята отвърна на удара” с лавина от опровержения, твърдения, че било стреляно в гръб, направих си труда да прочета решението на съда.

“При правилно установените факти, сред които тези, че подсъдимият се е въоръжил с годното да причини смърт оръжие (модифициран газов пистолет с отстранена втулка, позволяваща изстрелване на патрон със сачма), излязъл е извън входа, предупредил е пострадалия Я., че ще го застреля при опита да отвори прозореца на стълбищната площадка на първия етаж и действително го е прострелял в гърдите непосредствено след скачането му оттам и докато е бил още в приклекнало положение,”

Та и според съда е стреляно в гърдите.

Вече останалите увъртания, че бил клекнал, че не било самоотбрана не мога да ги приема. Опитвам се да се поставя в ситуацията и да си предствя, че срещу мене скача много по-млад, по-бърз и по-силен човек с явно не благи намерения, както и да го мисля, сигурно щях да стрелям.

Нямам пистолет и няма никога да си купя, но ако в ситуацията по някаква причина имам такъв, сигурно щях да го използвам инстинктивно, без да имам време за разсъждения.

За мен това е случай на самоотбрана.

А имах желание.

Трябваше да ходя до 8-и километър. А там от известно време има спирка на метрото.
След 8-ия имах и други цели, удобни за пътуване с метро и малко трамваи.

На мен, както на много хора, живеещи в северните части на “Надежда” и цялата “Свобода”, новопостроеното метро не е особено удобно. Ако имаше спирка по средата, между спирките “Ломско шосе” и “Бели Дунав” щеше да е удобно да се стигне до нея пеша, но уви, такава няма.

Покрай метрото въпросните живеещи в тези квартали бяхме наказани с още по-голямо ограничаване на транспорта – автобус 85 вече минава по други места и е неизползваем за нас. Остава трамвай 6, който е рядка птица и се движи бавно.

Преди време имаше един трамвай 17, който ме откарваше директно до работата. Спряха го. Надявах се, след като приключат разкопките в центъра да го пуснат наново, но уви, вместо това, вече няма и автобус… Е, от както го няма 17 пътувам предимно с кола, но 85 и трамвай 7 си бяха вариант, макар и по-бавен и даже по-скъп от колата.

Както и да е. Реших да ползвам метрото и да стигна до него с един от автобусите, които циркулират в квартала. За целта отидох да си купя карта за деня…

Изненадааа! Вече карти не се продават в РЕП-овете и други подобни будки. Само в “заведенията” на Адския транспорт! От какъв зор карта, която няма нито снимка, нито нищо трябва да се продава на специално място не знам, но както и да е. Това нямаше да е толкова лошо, ако в района се намираше такава будка. Уви, на час разстояние пеша от къщи няма такава. Проверено. За повече от час не знам. Метрото пеша също ми е на близо час, ама носех и багаж, та не ми се трамбоваше, пък и не е почивен ден, гонят се срокове.

Мина ми еретичната мисъл да попътувам няколко спирки с автобуса “гратис”, а когато стигна до “по-цивилизовани” места да сляза и да си купя. Картата е за цял ден, ще покрие и това пътуване.

Да ама, когато дойде автобуса, вътре имаше контрольори.

Теглих една (или няколко) голяма майна и се качих на колата.

Имах желание да допринеса за екологията и за намаляване на трафика. Нямах обаче никакво желание да обикалям като глух петел в търсене на възможност да си дам парите на “транспортьорите”. (Плащането на глоба не го разглеждах като опция).

Колкото до метрото и до пригодността му и ефективността му – следващият път.

Национална кампания „Зелена България”, “Зелена идея”, Участвай в новия проект “Зелена идея”!
По медиите непрекъснато ни заливат подобни лозунги. Ще рече, зелени сме, та дрънка.

Да се включа и аз в “зелената вълна”.

В Търговище (както и в други градове) по тези годишни времена идваха камиони с дини, които разтоварваха по полянки около блоковете. Удобно за живеещите (една диня не е много леко нещо, да я пренасяш от на майната си, особено ако си пенсионер с бастун). Хората, които продаваха много пазеха чистота (не твърдя за навсякъде, но поне там, където имам наблюдения) и почистваха съвестно след себе си. След като си тръгнеха, не личеше че там е имало нещо.

Тази година обаче общината забрани подобни дейности, за да се запазели зелените площи. Хубаво. Не се сетих да снимам как върху въпросните зелени площи има паркирани коли, нещо което до скоро не се беше случвало никога. Снимах обаче нещо друго:

Мястото, където работи багерът дълги години беше зелена площ (на която не се продаваха дини). Понякога с цветни лехи, понякога само с трева. Беше добре поддържана и поливана. Сега там се строи… паркинг…

Яко зелено!
Сега през лятото температурата в района ще се покачи, като се има предвид и асфалта и плочките в съседство. Освен това не знам дърветата, някои от които се виждат и на снимката, дали ще имат достатъчно вода при това драстично намаляване на достъпа на вода до почвата.
Зелено!

Търговишката община се е заела сериозно да строи паркинги и сини зони, нищо че кой знае какъв трафик няма. Да не говорим за задръствания. Нали уж идеята на сините зони е да се намалели задръстванията…