Monthly Archives: January 2024

Кацането

Много пилоти, астронавти и други представители на подобни екстремни и трудни професии издават книги, които нормално се ползват с голям интерес.
Обикновено тези книги обаче са написани от журналист или писател, който придава на разказа на пилота увлекателен облик.


Снимка: Йордан Колев

Йордан Колев обаче сам пише книгите си. Пилот прелетял хиляди километри, преодолял успешно тежки бури, видял много страни и опознал много хора по света. Резултатът от този опит, съчетан с безспорен писателски талант са увлекателни книги, които се четат на “един дъх”, но не се забравят, за разлика от много “бестселъри”, споменът за които изчезва веднага след затварянето на последната страница.

Кацането” е точно такава книга, която “не те оставя”, започнеш ли да я четеш, а споменът за прочетеното не избледнява.

“Кацането” е базирана на реални събития. Основата на историята е разказът за едно успешно аварийно кацане. Описанието на самия полет и подробностите свързани с различните системи на самолета, както и на работата на различните служби по летищата са много интересни за такива читатели като мен, които се интересуват от техника и специално от авиация. Но книгата не е документално описание на един полет завършил с аварийно кацане. Техническите подробности всъщност заемат малка част от съдържанието.

Основното в историята са хората. “Кацането” описва съдбите на много, най-различни хора. Освен че проследява минутите преди полета преживени от различните герои, поведението, и емоциите им по време на полета и след края му, читателят научава и по-ранни събития от живота им, много от които предопределят и реакциите им във фаталния ден. Изпитанието през дългите минути на неопределеност в повредения самолет водят до различни реакции, до разпадане на едни връзки и до заздравяване на други.

Както често става, причината за бедствието е наглед дребна и несъществена.
Знаем хипотезата за пеперудата, чиито криле могат да предизвикат ураган в другия край на света. По подобен начин дребно разсейване, не достатъчно добър контрол и верига от дребни на вид нарушения довеждат след време до драма в небето. Също интересна нишка от повествованието, която води до сериозни размисли.

Още с първите редове динамизмът на действието грабва читателя и не го пуска до последния ред. Въпреки че читателят знае, че кацането ще е успешно, напрежението постоянно се подклажда от усложняващата се ситуация, от реакциите на различните персонажи. Авторът показва завидни умения да “държи” читателя без да го изпуска и да го кара да скучае през цялото повествование.

“Кацането” е книга, която определено си струва да се прочете, книга предназначена за широк кръг читатели.

Йордан Колев в goodreads
Страницата на автора във Фейсбук

За концертите, за майсторите и за народопсихологията

Албена Данаилова
снимка https://www.wienerphilharmoniker.at

Току що прочетох нейде из безкрайните дебри на Нета, по-точно във Фейсбук:
“Само Виенската филхармония не ни беше разделяла, ето и това се случи”

Повод е една недомислена статия на Нюйорк таймс, че за първи път жена и то българка ще е концертмайстор на
Новогодишния концерт на Виенската филхармония. Тя пък не беше този път.
Съответно в Мрежата се завихриха буйни страсти, изсипаха се кофи със злорадство.

Като видях статията се зачудих, понеже помня, че Албена Данаилова, която е една от четиримата постоянни концертмайстори на въпросната филхармония беше и в миналото концертмайстор на Новогодишния концерт.
Като потърсих информация наистина през 2019-а година тя е била първи и единствен концертмайстор:
https://de.wikipedia.org/wiki/Neujahrskonzert_der_Wiener_Philharmoniker_2019
а през 2017-а – втори, както беше и тази година
https://de.wikipedia.org/wiki/Neujahrskonzert_der_Wiener_Philharmoniker_2017

Забавно е да чета, как хора, които не са си направили труда да проучат фактите “обясняват” кой бил първа, втора и т.н. цигулка и пишат нови биографии на
хора за които са чули преди няколко минути. Всъщност въобще не е забавно, а е тъжно, но с българската народопсихология и Марко Семов не можа да се оправи, аз
въобще не се наемам да я нищя.

Мисля, че поне още една година пак тя водеше оркестъра, не съм сигурен и не намирам инфо.
Може да бъркам с някой от другите концерти на Виенската филхармония, които съм гледал – в замъка Шьонбрун, в Будапеща и т.н.,
обаче това не е толкова важно. Както и гореспоменатите факти не са от такова съществено значение.

Само ще си позволя да уточня нещо.
Албена Данаилова е постигнала нещо изключително. Изцяло благодарение на своя талант, труд и упоритост.
И съответно е заслужила съответното уважение и сред колегите си, и сред широка културна общност в целия свят.
А злобата си остава единствено за сметка на злобарите.