Titan and Challenger – two tragedies, the same root

At first glance, these two tragedies may appear vastly different. One involved a submersible, while the other centered around a spacecraft. Furthermore, one was a state mission, while the other was privately funded. However, the underlying reason behind both disasters remains the same: the arrogance of those in positions of power and their disregard for the advice of experts.

More in my new article in vocal.media

Titan and Challenger – two tragedies, the same root

To a new place

Hi dear readers.
In my quest to reach a wider audience, I have transferred my section “In English” to vocal.media
From now on, you can find all my articles on that platform.

A little bit of Peace during the Cold war

Is Putin an agent of the West?

Why do you still use this "Russian alphabet"?

The Bill Gates Greatest Mistake

Lewis Carroll – a pedophile or a decent person?

I hope you enjoy reading my articles on Vocal.media.

Ein bisschen Frieden (A little bit of peace)

I abandoned the section called “In English” for a long time soon after I had started it. The reason I decided to write a new post in English is a little song which YouTube reminded me of these days, and all the memories it has brought up from the depths of my mind, which in turn set off a chain reaction of thoughts.
It’s the song “A little bit of peace” (“Ein bisschen Frieden”), which won the Eurovision a long time ago in 1982. I was doing my military service that year. Military duty was obligatory in Bulgaria those days. The song fascinated us a lot and I will not deny that the pretty lady who had performed it definitely mattered in that case. But it was the lyrics that made the song much more than just a pleasant melody performed by a beautiful and clearly very talented girl. The song is a plea for at least a bit of peace. We were enlisted soldiers who didn’t wish to be sent to war, and who yearned to go “back to Civilization”, as we used to say, as soon as possible. Of course, most of us didn’t know German, but there was a guy from a German language school who had translated the lyrics for us.

Here I have to clarify that the Eurovision was not broadcast in most of the countries of the Eastern bloc, including Bulgaria. Sometimes the people in charge decided to allow the population to watch the winner, and obviously this song was politically correct and we were allowed to watch the clip and listen to it on the radio. Let me not forget to specify that Eurovision was treated as “bad”. Here in the Eastern bloc we had “Intervision”, an alternative to the Eurovision network which was “good”.

The exact reason why I am writing this post is actually an interview with Nicole, which YouTube generously provided me with after I’d liked the song. There she said she was thunderstruck because the Israeli jury awarded maximum points to her song. This speaks to the complexes that many Germans still undeservedly have. Undeservedly, not only because today’s people are not responsible for the actions of their ancestors. Contemporary events show how almost a whole nation could be blinded after long years of targeted propaganda. But let’s return to the past.

In my youth, there was almost a total information blackout. We knew about the West, and we knew that it was “bad”. These were inhumane regimes (according to what we were learning), their people misanthropic and greedy profiteers. Also, there were oppressed people who fought for freedom… This was the picture we had received from the propaganda. It was impossible to travel to countries in the west. Only some thoroughly investigated people were allowed to travel there, after serious briefings. They were carefully instructed what they should say to others when they came back.

My father had some friends from West Germany and I knew that they were good people, however, the propaganda did its job for my mind. Despite the fact that I knew not everything they had taught us was right, when I grasped the lyrics of some of the western songs, I was surprised that people there sing about the same things as us… They have the same dreams, same longings, same problems, same hopes… I don’t know what I had expected: of course, not that they were singing about how they will slay and hang everybody, but I probably expected some misanthropic topics, some commercially oriented ones, I don’t know. But it turned out that those people were just like us!

So, art was one of the few very narrow channels through which the truth about the real situation in the West penetrated the socialist bloc.

It’s easy for us to judge and blame others but before we start to blame anyone, we must look at ourselves first. I’m not religious, but I will remind you of Matthew’s verse 7:3-5 about the sawdust in your brother’s eye and the plank in your own eye.

Nowadays there are a lot of information streams, but many people still continue to trust malicious politicians, and are susceptible to all kinds of evil propaganda. Unfortunately, free access to any and all information is not enough for many people to be properly guided. Even today, when that terrible tragedy happened in Turkiye, I read many senseless comments in social media. And we continue to fight for a piece of land at a time when the Universe has just showed us how it can destroy huge parts of it completely, alongside with many of us.

Finally let me wish everyone:
“A little bit of peace, a little bit of sun
on this earth, we all live on.
A little bit of warmth, that’s what I wish for
A little bit of happiness, a little bit of love
And that people won’t cry so often”

If I paraphrase part of the lyrics of the song a bit:

“I know that my post won’t change many things
I am just an old man, who writes what he feels”

But I’ll continue more optimistically, with John Lennon’s words:

“You may say I’m a dreamer
But I’m not the only one
I hope someday you’ll join us
And the world will live as one”

На цирк

Не бях ходил на цирк отдавна. Всъщност “отдавна” не е подходяща дума в случая. Не съм ходил повече от 40 години…
Щото нали, циркът е за деца. Днес посетихме представление на цирк “Колозеум” за да заведем дете.

Радвам се, че след толкова години, отново влязох под шатрата на цирка, за да се потопя в магията на това изкуство. Цирковото изкуство е много сериозно, сложно и многопластово. И разбира се в никакъв случай не е само за деца. Сега определено съжалявам, че толкова време пропусках живите представления и се наслаждавах на това изкуство само от телевизионните предавания на циркови представления.

В цирка децата попадат в приказен свят. С истински вълшебници, феи, принцеси и добри животни. Които разбира се са също вълшебни.
По-горе писах за магията на цирка. Именно магия, която ме накара да почувствам отново приказката. Приказният свят си е там, само трябва да оставиш настрана “опита”, рутината и цинизма, натрупани през годините и да му позволиш да те докосне. Ако не знаеш как – огледай се. Виж децата и погледни през техните очи.

Като погледна назад през годините, имаше разлики – навремето свиреха живи оркестри, заменени сега от електронни устройства. Артистите бяха и “роудита” (не знам, как се наричат сценичните работници в цирка) и сами подготвяха уредите за следващия номер, като се редуваха. Какво да се прави, инфлацията удря жестоко всички. Това обаче не пречеше на артистите да се раздават до край. Много от номерата бяха с висока степен на сложност и определено с много висок риск. Хареса ми също, как представлението беше композирано като история, започваща с две деца (също артисти, които участваха в представлението с различни номера), които попадат в приказния свят и която завърши също с тях.

Като споменах икономии, домакините не икономисваха за сметка на здравето на зрителите. Отоплението беше много добро.

Да, децата най-добре усещат магията на цирковото изкуство, а артистите от “Колозеум” добре знаят това. Затова и децата имаха възможност да пояздят пони, да се снимат на арената, да получат автограф от артистите. Както и избрани късметлии да участват в игра с клоуна на арената.

За представленията и локацията на цирка, може да се получи информация и от Фейсбук страницата им.

Мидалидаре – традицията възкръсна

След първия чудесен рок фестивал в Мидалидаре последва дълго прекъсване. Първо самите домакини отложиха събитието с една година заради ремонтни дейности. После се случиха събития, които ни напомниха, че нищо не е сигурно и всичко може да се преобърне тотално в един момент.


Билетите, платени още през 2019-а година щастливо дочакаха времето да бъдат използвани.

Тази година обаче традицията продължи. За радост второто издание на феста в Мидалидаре се състоя.

Още първият път Мидалидаре Rock in the Wine Valley показа как се организира перфектен фестивал.
Този път организацията беше на още по-високо ниво! Осигурена беше достатъчна площ за паркиране, както и разпоредители, които насочваха колите в паркинга.  Правеше впечатление, колко много хора бяха ангажирани с организацията и реда. Хора от екипа имаше навсякъде.
Фестът се проведе на същото място, като първия път, но сега разположението на сцената и останалите временни съоръжения беше различно, предвидено да побере много повече хора. И наистина, посетителите бяха в пъти повече от първия път. Нещо много радостно, което дава надежда фестът в Долината на виното да се превърне в традиция.

Нещо много важно – цените! За първи път на фестивал не режеха главата от кръста. Цените бяха нормални. Завишени леко, което е естествено, но не 4, 5 до 10 пъти както сме виждали по други подобни събития.

Също така за първи път на фестивал бирата не беше разредена!

Отново работеше схемата с депозит за чашите, заради което след концертите не оставаха купища смачкана пластмаса по земята.

Имаше достатъчно сергии и не се налагаше да се чака повече от 7-8 минути. В двадесет минутните паузи човек спокойно можеше да хапне, да пийне бира и да отиде пред сцената за следващия сет. За тоалетните не повече от 3 минути.

Отново за първи път освен с фестивална карта можеше да се плаща с банкова карта. Едно изключително удобство, което намали и опашките пред касите.

Разрешаваха човек да си внесе малка бутилка вода.

Ще обобщя – възхитен съм, по-точно цялата група бяхме възхитени от организацията.

За самите концерти – следва продължение.


След “Отдел “И”” новата книга на Петър Тушков е в ръцете ми.
“Блуграс” – сборник с от 11 разказа и една новела. Дванадесет портала към други реалности, реалности нарисувани умело до последния щрих в детайлите.

Да отворим портала, табелката над който гласи: “Вазев”. (Гореспоменатата новела.)
След като прекрачим зад вратата веднага попадаме във вече не толкова близкото минало на нашата държава. В една алтернативна история, в която поредица от събития са се развили по малко по-различен начин, за да се получи картина хем близка, хем доста по-различна от това, което сме чели в учебниците по история и в литературата от онова време. И леко различните име и фамилия на главния герой от тези на прототипа му е най-малкото отклонение от познанията ни за епохата.
(Кой е прототипът няма нужда да уточняваме. Жокер – не е Димитър Подвързачов 🙂 )

Историята е алтернативна, но обстановката е автентична. Картините, които авторът рисува ни пренасят в действителността от края на 19-и век такава, каквато я знаем от разказите на живелите в онези времена.

И преди писах за богатия език, с който Тушков борави. С лекота рисува живи природни картини, градски пейзажи и мрачни учреждения, толкова истински, че можеш да почувстваш как водата от локвите на улицата прониква през обувките или как застоялият въздух наситен с прах и тютюнев дим дразни дробовете. Също така със замах може да те хвърли в невероятни фантастични реалности, а героите му са живи, пълнокръвни, всеки със свои индивидуални черти, добри и лоши.

Тушков е истински езиков хамелеон. Еднакво леко рисува в различните си произведения фантастични картини, магически реалности, кадри от съвременната действителност. Във “Вазев” езикът звучи характерно за описваната епоха, като излязъл изпод перото на Вазов. Но не, няма да имате нужда от “превод”, както бе “преведено” едно от изданията на “Под игото” на съвременен език.
Езикът на Тушков в повестта е напълно съвременен, но с лек архаичен привкус, което помага за пълното потапяне в атмосферата ан описваната епоха. Даже и пасажите, които представляват “цитати”, написани от самия Вазев, където изказът звучи преднамерено по-автентично за времето, няма нещо, за което радетелите за съвременен български език да се заядат. И не, повестта няма нищо общо с някои произведения, в които насиленият архаичен език дразни. Чете се леко и използваният изказ допринася за пълноценното вживяване в света на произведението.

За хората от типа “не обичам фантастика/фентъзи”, това не е фантастика. Единствено краят може да напомня малко на идея, родена в главата на Светослав Минков, но не, спокойно повестта може да се чете от хора, имащи невъзприемчивост към фантастиката.
Любителите на фантастиката също с удоволствие ще прочетат за перипетиите на журналиста и поета Йоан Вазев. Защото всяка история, която не е документална е фантастична. А ние обичаме фантастиката.

За свободите, отново

Новината, че YouTube започва да блокира клипове с антиваксерско съдържание естествено разбуни духовете. Социалните медии се изпълниха с вопли за нарушаване на свободата на словото и прочие.

В случая имаме една частна медия, която определя какво съдържание да бъде публикувано в нея и за никакво нарушаване на свободата на словото не може да се говори, доколкото радетелите на “алтернативното познание” могат свободно да показват техните си разбирания в други медии, както и собствени сайтове или да ги изразяват публично. Който не е съгласен с позицията на въпросната частна медия може спокойно да ползва други начини да изразява позицията си.

Тук обаче няма да тълкувам въпроса за свободата на словото. Това, заради което пиша този пост са обвиненията във “фашизъм”, “нацизъм” и прочие.

Как обаче дойде фашизмът и производните му като нацизма на власт? След масова пропаганда на псевдонаучни “теории”. Да припомним – расовата “теория” за превъзходството на едни раси и народности над други, евгениката, социалният дарвинизъм.
Между другото и комунизмът се отличи в тая насока и заради псевдонаучните идеологически базирани “теории” хиляди учени изгубиха живота си в СССР.
Всичко това придружено от създаване на фалшиви авторитети, чиито изявления запълват медиите съгласно добре познатото изявление на Гьобелс за многократно повторената лъжа.

Сега освен официалните медии безброй блогове, влогове и канали в социалните мрежи бълват псевдонаучни глупости и конспиративни “теории”.

Да уточним. Далеч съм от мисълта, че те са част от пъклен план на неизвестна организация или организации и прочие. Няма да създаваме нова конспиративна “теория”. Защо хората се увличат по псевдонауката има много обяснения, ще ги пропуснем в този пост.

Обаче не липсват политици, които се опитват да яхнат вълната на псевдонаучните и конспиративни течения и да управляват чрез тях общественото мнение. Засега за щастие със слаб успех. Но докога?

И странно ли е, че масово въпросните политици са от националистически, крайно-десни или крайно-леви партии?

The new war

When elephants fight, it is the grass that suffers.
African proverb

We live in interesting times. Unfortunately.
Times of illness, insulation, travel restrictions, lack of normal communication and human contacts. Times of death. Times when we often find out that somebody we knew has passed away.
Times of bankruptcy and many personal tragedies.

Also these times were times of hope. Times when human mind is ahead of itself. When science was able to find solution against a completely unknown illness within just one year!

Unfortunately these new events have shown that it is impossible for humanity to unite in front of a common enemy. Immediately after the vaccines were developed blows began below the waist. A trade war broke out between pharmaceutical giants.

As a result of that war, vaccination was delayed. Many people, who hesitated whether to be vaccinated may give up. Meanwhile the virus has more time to mutate and to become resistant to the vaccines. Many people will die because they will be not vaccinated on time.

Conspiratorial minds would say, that this is on purpose to be created need of new vaccines.
I think the explanation is simple – just greed.

A greed which costs human lives.

But, “à la guerre comme à la guerre”.
In every war, people die. No matter if the war is fought with guns and bombs, or it is a different kind of war.
People are suffering when the giants fight.

Chips, Vaccines and Windows

People from United States
why do you support Bill Gates?

This stanza is part of a verse written by an unknown Linux-fan at the beginning of the New Millennium. At that time, of course, we hated Windows and Bill Gates. By “we”, I mean a small society of fans of this odd Operating System. A society which had included most of the individuals who were connected, in one way or another, with the then nascent Internet in Bulgaria.

Some of us hated Windows and Bill Gates because it was so modern those days, at least in our circles. Others because of the problems they had with his and his team’s products. Third, because of the way the rising corporation he founded suppressed and destroyed many successful projects of other companies.

As he moves away from those times, most of the information sinks into oblivion bit by bit, but some pieces still are floating in the vast waters of the Web.

For example, from the autobiographical book of W. E. Peterson, the creator of WordPerfect, titled Almost Perfect, you can get an idea of some of Microsoft’s less than respectable techniques for suppressing competitors.

I disliked Gates, his company and their creations because of the way they “borrowed” technologies and sold them as their own. Like the DOS story, the operating system with which Microsoft conquered the OS market and which actually was stolen. Of course, Microsoft purchased the prototype CP/M for nothing from another company, which had stolen it from Digital Research
without knowing about the background. Or did they actually know? The circumstances surrounding the death of Digital Research’s founder, Gary Kildall, which happened at a very convenient time for Microsoft, are also unclear…

Several good articles have been published about those goings-on. Here I link two of them:

What happened to DR_DOS?


Where did OLE come from?

I’ve hardly used Windows over the years, but I haven’t hated it in a long time. However, much of my income comes from supporting the different versions of that OS and fixing their imperfections, which, as a matter of fact, are now much fewer in number than earlier, but the way of fixing them has become more and more complicated. I have long accepted MS products as things that, with a few exceptions, I don’t like, but they exist, so why not take advantage of them whenever we can.

Bill Gates…

How would it ever occur to me that there would come a time when I would defend him…
Wait, don’t rush to call the psychiatrist. I know, Gates doesn’t need protection and he didn’t need mine at all. Nor will “those who know” be willing to think. But things are so ridiculous that it’s hard for me to keep quiet. Despite the fact that my writings are simply a kick in empty space.

According to the fans of conspiracy theories, Bill Gates wishes to poison a big part of the Earth’s population to reduce it. And of course, how else to do it if not by vaccines – the nightmare of any self-respecting conspirator!

It is shocking how even the noblest intentions can be misunderstood and how individuals trying to solve serious problems can be Satanized.

What actually Gates has in mind is revealed in many videos and documents. Here is an example:

There he speaks not only about vaccines. He also mentions the necessity of health care and hygiene in the poorest areas of the world. His idea is that when people are healthy, they will not need to have that many children because the probability of losing some of them is low. And it is only the ultimate anti-eco fanatics who would not agree that the vast population of the Earth burdens ecosystems and spews an unimaginable amount of waste. One does not have to be an ecotaliban to realize that there are a lot of problems because of the overpopulation of the Earth.

But Gates misses something important. Hygiene and vaccines in themselves are not enough to reduce birth rates. In my country, there are minorities, who are vaccinated and have access to health care but this does not prevent them from reproducing at a rapid rate. The problem is that a very important part of the equation is missing. And it is the same that Gates forgets about.


That’s why this man,

and many like him, have launched a fundraising campaign to build schools in poor countries. So that the equation of health care, vaccines, hygiene and education can be completed.

Here is the information on how you can participate in the campaign if you so wish.

Some final words about Gates. To the shock of the conspirators, he did not produce any vaccines. Nor does he sell them. He donates them. So far, Bill and Melinda have invested more than $30 billion to fight the world’s most dangerous childhood diseases and have managed to reduce child mortality from $12 million in 1999 to $6 million in 2016, with the ambition of cutting it to $3 million in 2030.

I often read and hear about Bill Gates that “he is so greedy”, and “will he take all his money to the grave” and so on. Well, he won’t. He didn’t even bequeath them to his children but will leave his wealth to charitable causes.

All the 70 billion he has. Well, he set aside 10 million for each child of his, but compared to the billions, that’s just a drop. His idea for his children is to accumulate their own billions if they are able to do so. True, he has given them a good start, and there is nothing wrong with that.

As for the biggest part of their father’s money, it will neither be buried nor eaten. It will go to charity.