Ако се интересувате от космонавтика, от Космоса, или поне космическите изследвания не са ви напълно безразлични, със сигурност сте чували за Светослав Александров. Неговият сайт http://www.cosmos.1.bg/portal/ е известен на всеки космически ентусиаст, както на всеки, който търси информация за космическите полети, за историята на космонавтиката и нейното бъдеще.
Порталът на Светослав Александров в годините се превърна в най-надеждния източник на информация за космоса. Ако се интересувате от определена космическа мисия, със сигурност ще я откриете там. Той има славата на експерт по космическите въпроси, когото канят различни радио и телевизионни водещи за изясняване на въпросите по космическа тематика.
Защо този портал оцеля през годините, въпреки многото опити за създаване на подобни, които не издържаха дълго? Причината е, че д-р Александров е учен, макар и специалист в друга област – молекулярната биология и се отнася към хобито си както към научната работа: с търпение, упоритост и постоянство събира редовно информация без почивка. Отсява неверните, погрешни сензационни „новини“, като подбира само надеждните източници. Филтрира псевдонаучните и конспиративни небивалици. И разбира се в текстовете му винаги има стриктни препратки към използваните източници.
Светослав Александров е автор на две книги – научно-популярната „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ и фентъзи романа „Сред пясъците на Саркания“.
Новата книга на д-р Александров отново е научно-популярна, но е необикновена. В нея ученият не просто разказва. От нея можете да научите, как активно да участвате в изследването на Космоса и без да се налага да се борите за ограничените места в космическите програми.
В наше време могат да се намерят много изображения изпратени от космическите мисии, както от различни телескопи. Ние можем не само да ги разглеждаме. Можем да участваме в обработката им! Можем да участваме в търсенето на различни обекти. Включително астероиди и комети, които биха могли да са заплаха за Земата. Авторът обяснява как става това и дава пример, за открития направени от ентусиасти.
Разбира се, книгата дава интересна информация и за същността на изследователската дейност и за проблемите при космическите изследвания. Например, защо не можем просто да изпратим камера от GSM, за да получим качествени снимки – реален въпрос, на който често съм се натъквал.
Освен изследването и обработка на изображения можем да изживеем почти реален космически полет посредством симулатор. В книгата има описание на симулатори на реални полети, спазващи физическите закони.
Това разбира се не е всичко. В наше време всеки може да направи свой спътник и да го изстреля в космоса! Сам, или в колектив всеки може да се кандидатства за финансиране, ако не разполага с достатъчни средства, но има ценна идея за изследване. В книгата има информация от къде могат да бъдат закупени частите за спътника и на какви стандарти трябва да отговаря.
Книгата засяга много въпроси. И за липсата на интерес от страна на държавата към науката, и за борбата за членство на страната ни в ЕКА. Сериозно внимание се обръща на псевдонауката и конспиративните и на необходимостта от внимателно отношение към вярващите в тях.
Авторът не пропуска и научната фантастика и ролята ѝ за привличане на повече космически ентусиасти, като същевременно дава и някои съвети, за евентуалните бъдещи писатели на фантастични произведения.
Не е пропусната и темата за мотивацията.
В книгата има още много съвети за космическите ентусиасти, които желаят да превърнат интереса си в сериозно занимание, като и да мотивират и други ентусиасти.
Ще завърша с думите на автора:
„Какви качества ще са ви нужни, за да можете да участвате в космическата сфера? Днес отговорът е „всякакви“! ….. Работете здраво върху това, в което сте силни и бъдете креативни за да впрегнете таланта си. Нещата ще се получат!“

Книгата може да бъде закупена в електронен формат от книжарницата на “Фондация Буквите” за цена от 5 лева.

“Когато обаче преглътнах и последното парче и вдигнах поглед, се смръзнах. Светилничето висеше от пирона право пред очите ми. Но под него на стената се очертаваше сянката ми – значи зад гърба ми светеше нещо друго!… Стиснах зъби, преброих до три и се обърнах. Исках да изпищя от ужас, но си бях глътнал езика. Насреща ми стоеше момиченце колкото мен и ме гледаше любопитно – като да очакваше нещо. В бели дрехи, като булка на сватба. И хем изглеждаше като истинска, хем сякаш светеше и вратата на килията се провиждаше през нея.Бях като вкаменен от страх – можех само да стоя и да гледам какво ще направи. В главата ми се въртеше само, че сигурно ми е пратена за наказание. Дето си мечтаех да хвана самодива. Или пък заради суджука – де да знам, може би бях се объркал и да го откраднеш беше по-големият грях.”

“Какво си пожелаваш, малка Ниа?
Какво мечтаеш аз да ти открия?
Готова ли си да ме видиш в блясък,
по-мръсен от бургаски плажен пясък?
Защото моят блясък тъмнина е
и не очаквай тук да се разкая
за плановете си и за делата.
Аз мозъкът съм чер на махалата.
Ще ви покваря и ще ви разкрия,
наложи ли се, даже ще убия
този глупав ваш ентусиазъм.
Мечтател ли си, аз ще те наказвам,
докато станеш проста сива клетка
от моята вековна тъмна плетка.”

Каква ли е връзката между самодивите и съвременния бетонен квартал?

Връзката беше осъществена точно на осми декември в Детския отдел на Столична градска библиотека, където моите приятели от Човешката библиотека направиха представянето на своите две нови книги:
“Момичето от квартала” на фентъзи клуб „Светлини сред сенките“, за които вече съм писал веднъж и на романа “Ортодокс” на Григор Гачев.

Специално “Ортодокс” го чаках отдавна да излезе “официално”, следях с интерес различните му редакции и развитие на сайта на автора. Затова с голямо желание отидох за да се сдобия с романа вече на хартия и с автограф от автора.
Освен това ми беше интересно да чуя за новото постижение на „Светлини сред сенките“, което се оказа разкошен тийнейджърски роман в стихове.

Препоръчвам горещо и двете книги. Може би друг път ще пиша за тях. Този пост е похвално слово за издателите от “Човешката”. За това, че дават възможност за изява на млади обещаващи автори. Че издават книги на достъпни цени. Че предпочитат електронните издания, а хартиените са на рециклирана хартия. За това, че са противници на всякакви извращения като ACTA, PIPA, SOPA, DRM и всякакви подобни дивотии, ограничаващи читателите и целящи пълненето на джобовете на хора, паразитиращи върху труда на творците и издателите. Да, електронните книги на “Човешката библиотека” са без “защита” и можете да си ги поискате безплатно по електронната поща, а да платите ако ви харесат. Че уважават Creative Commons лиценза. За това, че стимулират младите автори да продължават да пишат и да подобряват уменията си. И за още много неща. И в случая за начина, по който представиха двете произведения.

Разбира се имаше стандартните встъпление, разказ за книгите и авторите, изказвания от други писатели и т.н. Имаше и електронна презентация.
След това голямата изненада – драматизация на откъси от произведенията.
Поздрави на Миро, Мел, Цвета, Лъчо за чудесното представяне.

Стиховете на “Светлини сред сенките” звучаха завладяващо прочетени и изиграни от актьорите.

Съвсем истински бяха страхът на Петър(от “Ортодокс”) от самодивите и караконджулите, снизхождението, досадата и отегчението на Христина от средновековните порядки в света на Петър. Почувствахме на живо урока по рисуване на Рада.

Изненада беше самият Калин Ненов. Освен издател, писател, организатор и още какво ли не, той се оказа и много добър актьор, въплъщавайки се в еманацията на злото – квартала от “Момичето от квартала”, както и в учения – бащата на Христина.

На подобни събития човек се среща с интересни хора, научава интересни неща. Например научих, че семейство Баневи не е единственият пример за завърнали се от чужбина българи. Има и такива, успели наши сънародници, които са се върнали да работят тук.
Научих и, че “Светлини сред сенките” са направили и филм по една от техните книги: Аурелион: вечният баланс

Надявам се, че в тези времена на мутри и корумпирани политици, в които масово бива “тачен простака” – да перифразирам известна песен на “Кикимора” и на какви ли не гадости, този пост ще напомни, че има и качествени хора, които се занимават със смислени дела. Че освен телевизионния свят на “брадъри”, мутри и престъпници има и друг, който съществува въпреки него.