Monthly Archives: November 2014

Bon voyage

Току що се връщам от едноседмичен воаяж, е не до Чикаго и назад, нито из Европа, нито поне по Балканските страни, а до Търговище и обратно в София. Още когато влязох във вагона на бившия експрес, а сега, по новата терминология “Бърз влак със задължителна резервация” “Златни пясъци” бях приятно изненадан. На всяка седалка беше поставена такава диплянка:
rail4see. Съвместна инициатива на Столична община, БДЖ и rail4see.

В нея има пълното разписание на влака, разстоянието между гарите и времето за пътуване между тях, както и връзките на съответните гари със същите подробности! Може човек спокойно да следи, дали влакът се движи по разписание (движеше се 🙂 )
Влакът беше чист (!!) и отоплен. Всъщност лятото друга приятна изненада беше, че климатиците, които няколко години работеха символично бяха заредени със фреон, ремонтирани и охлаждаха както се полага (За който не знае, експресите са с вагони с климатици от доста години.) Освен това отново има завески на прозорците и не са онези омазани и омаслен жълто-зелени пердета, а чисти, нови с приятен синкаво-сив цвят.

Всъщност миналата зима ми се наложи да пътувам до Плевен и на отиване премръзнах в автобуса. На връщане се върнах с бърз влак, не експрес, който също беше топъл и чист.

Общо взето, нещата в БДЖ се подобряват, за щастие на такива като мене, които по много причини не обичаме да пътуваме с автобуси.
Тормоз беше за мен пътуването с автобус, даже когато бяха нови и с телевизорчета, да не говорим сега в какво състояние са междуградските возила, които не са подновявани от десетилетия.
Преди време пак ми се наложи да се возя на “рейс”, колкото и да мразя упражнението. Снимах една от гумите му:
гума
Снимката не е добра – снимах я с телефон и внимавах да не ме видят, че го правя. Но дава представа за положението. Лошото е, че всички гуми бяха така “загладени”!
Повечето автобуси по дългите линии имат тоалетни… които са заключени. Защо ли? Знам за случай, майка помолила да я отключат за да я ползва детето ѝ и получила мощни “благословии”, вместо ключ.

Все пак, въпреки добрите тенденции, състоянието на железниците е плачевно, след дългогодишното източване, което продължава за съжаление.
От човек, да го наречем, близък до вътрешни хора в ръководството на железниците съм чувал за разни милиони, които поемаха от там в западна посока, още в началото на 90-те. Също и как разследващи изведнъж са прекратявали разследването, озовавайки се и те на запад с увеличено благосъстояние. При тях предполагам въпросът е бил поставян директно “или-или”.
(Или пляжи, вернисажи или даже
Пароходы, в них наполненные трюмы,
Экипажи, скачки, рауты, вояжи…
Или просто – деревянные костюмы.

както се пее в една песен)

Същите тези автобусни собственици, които не се грижат за атопарковете си дълги години плащаха на (без)отговорни лица в железниците, да правят разписанията удобни за автобусите.
Атанас Гергов често пише за подобни безобразия.
Също така, все се получаваше, влаковете да изтърват “връзка”. Съответно има автобус…
Или по празниците – има само 3 вагончета, а пътници поне за десет…
Всичките тия дивотии отказаха хората да пътуват с влак. Като прибавим и продължаващия грабеж, перспективата не е розова.

Та исках да кажа, вие алчни и ненаситни …., които затрихте сума работещи и печеливши предприятия, само да си напълните гушите, които бетонирахте райски кътчета, за да настанявате европейските отрепки, дошли на алкохолен туризъм, които сечете настървено горите, оставяйки свлачища, които заради шараните си в язовирите оставихте безброй хора без жилища, а някои и без живот… Да изреждам ли още? Та за вас ненаситни хиени, ако бях невъзпитан простак, щях да отправя пожелание от рода, да ви го начука слон! Но понеже не съм, а съм културен, образован, възпитан и интелигентен гражданин, за разлика от вас, ще ви пожелая само доктор здраве да ви дава!

За шаблоните

Когато си представих книжката онзи ден, аз си мислех, че предлагам нещо ново… Но на представянето един човек стана и каза – “Защо във всяко едно фентъзи има пророчество, което предстои да се сбъдне?” И тогава си казах – абе да не би всички да страдаме от един недостатък – рециклираме стари идеи? Пише Светослав Александров във Фейсбук по повод представянето на новата му книга.

Нататък продължава с примери за експлоатиране на еднакви идеи във филмите.

(Замислих се, да погледна как са бозите, ама се уплаших и се отказах 😉 )

И почвам да си мисля – абе да не би фантастиката да е започнала да губи своя чар и да се изтърква в своята липса на оригиналност днешно време? – Продължава Светльо.

Всъщност, явлението не е само при фантастиката.
Едни и същи идеи се експлоатират многократно във всички области на изкуството. Имаше и такъв фантастичен разказ – компютър проверява всяко ново произведение, дали не е плагиат и винаги открива сходни идеи, публикувани даже преди векове. За да пишат оригинално, авторите трябва да пишат безсмислици…

Такава е всъщност цялата история на изкуството. По повод на някакво събитие, или просто понеже се появява някой гениален автор, художник, музикант… се появява нов тип произведение, после около него се сформира нов стил, течение, движение… и така, до появата на нов гений.

Това се дължи донякъде, на свойството ни да търсим подобни модели. По-лесно възприемаме познатото – като “потребители” на изкуството. Обикновено по тая причина на новото му е трудно да се наложи – знаем с джаза как е било, по-късно с рок-музиката…

От друга страна, ако правим изкуство, познатите модели лесно се налагат в съзнанието ни и е трудно да разчупим шаблона, да погледнем извън рамката. За това и толкова рядко се появяват гениални автори. Е, самозвани гении с лопата да ги ринеш, ама те не влизат в сметката.

И все пак и без революционни скокове, движение има.

Преди години, когато мислех, че фантастиката окончателно се е изчерпала, попаднах на “Хиперион” на Дан Симънс. Бях.. очарован е слаба дума, възхитен? Нещо ново, различно, невероятно! И страшно увлекателно.

Така че излизат и сега нови идеи и похвати и във фантастиката. Но нормално е общият поток да се върти около едни и същи идеи и стилове.

“Хари Потър”, колкото и да го наричам Хари Плосък също бе някакъв вид революционно явление, даже и само с обединяването на стандартната училищна обстановка с магическа среда.

Търсенето на оригиналност на всякаква цена не винаги е добра идея. Пример – Мартин с Песен за огън и лед, който за да разчупи шаблоните избива всички герои, които стават симпатични на читателя. В началото наистина шаблонът се разчупва, читателят не знае на къде ще тръгне историята, очакванията му са опровергани, но в крайна сметка и това се превръща в шаблон и читателят започва да се бои да си хареса някой герой, защото Мартин сигурно му е подписал присъдата вече.

Така че скъпи автори, щом имате идея и искате да пишете/рисувате/композирате – направете го, даже и да прозира някакъв шаблон в него.
Читателят (и т.н.) ще бъде доволен да прочете нова история, щом харесва творчеството ви, а даже може и да се почувства по-комфортно в шаблона. Е, ако имате гениално хрумване…

Нови бози

За (по)читателите на тази част от блога има две нови попълнения в “бозите”.

За останалите – приятен ден 🙂

И чалгия, и бангия…

Все още поддържам вредния навик, да гледам телевизия. Понякога това е добре – снощи спонтанно включих телевизора и по NG засякох филм за цялата история на “Rosetta” до сега. Но това са едни малки изключения, които стават още по-сладки на фона на общата помия.

Тази сутрин по всички “национални” “тивита” се разискваше важната тема, кой политик на кого каква песничка пратил. Във време, когато в “Пирогов” умира поредната жертва на самозапалване. Независимо, дали е акт на отчаяние, или на психично отклонение. Мога още да изреждам, ама все тя.

Кирил Маричков, в “интродукцията” към коментара на Светльо Витков по “Нова”, много добре каза, че ситуацията в страната въобще не е подходяща, политиците да си разменят песнички. В началото се съгласих с него. После обаче размислих.

Само мърморим, как новините ни заливали с негативна енергия и черни новини. Престъпления, измами, корупция. Стига! Ето го решението. Вместо новини, разследвания и разкрития – музичка.

Хората нямали пари за хляб. Няма средства за лечение на елементарни болести, да не говорим за живото-спасяващи лекарства, а едни другари сменят нови “Мерцедеси„ с нови “Аудита“ – “Синовете на Великата мечка” друсат як казачок.

Земеделските производители задушени от рекетьори. Тютюнът мухлясва в складовете. Бракониери секат поголовно горите. Язовири заливат села и давят хора и животни, унищожавайки имуществото на хиляди семейства – “Сокола” и компания мятат гьобеци изразявайки отношение. Така де – отношението е най-важно. Има ли го, другото са подробности.

За една партия с абревиатура, подобна на име на цвете, песента е друга:

“Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?”

Като отговорът е последното:
бсп
Какво, не сте съгласни? Сори. “Блажени са вярващите”, но наивността излиза през носа.
(Всъщност, този лаф за блажените вярващи от къде идва, някой знае ли? Не е от Библията във всеки случай. Не твърдя, че я познавам на 100%, ама съм я чел доста подробно и не съм срещал точно този израз.)

Представителите на едни по-малки партийки с променлив състав, често и имена пък тресат телеса в еклектична смес от частушки, кънтри и кючек, гарнирана с валс и менует, в зависимост от къде духа вятърът и на къде пачката изглежда по-тлъста.

А за всички политици като цяло, лепне рефренът на Бритниту:
“Oops!… I Did It Again” или в превод: “Баси… пак я свърших същата”

И с песен на уста затъваме ли си затъваме в калта.

Изключително ми е неприятно, и съжалявам, че трябва да го кажа, но – казах ли ви!

Пустите му рептили

и илюминати!
Какви тайни крият:
Лесен и евтин метод за лечение на рак, пазен досега в тайна

Ти да видиш. Хората страдат, а юдео-масоните се кефят и крият таквиз лесни чалъми! Щот са лошави и искат да намалят населението, щото… хм, що ли? Ма те не искаха ли да продават разни работи и да печелят? Тогава май им трябва повече население, дето да купува? Ама ние сме прости и не ги разбираме тези рабти! Юдео-масонския мозък работи бамбашка, а рептилите са си башка!

Та да се потопим в премъдростта, която ни е била спестявана подло от подлите подлеци!

“Според проф. Неумивакин в тялото на човека се намира една система свързана с един много важен за живота елемент – кислорода. Тази система е кислородната вода. Образува се от озона във въздуха и от клетките на имунната система. “

Брей, в тялото кислородна вода! А озонът не беше ли опасен? Ма те илюминатите са ни заблуждавали!

“При своето разлагане тя се разпада на вода и атомарен кислород, който е един от най-мощните антиоксиданти.

A?! Кислородът – антиоксидант? А според еврейската химия, дето ни я преподават в училище, кислородът е баш-оксидантът! Лъжат гадовете! Добре че има светли умове, да ни просветят!

“Проф. Неумивакин пише в книгата си, че е безспорен факт, ако се постави тумор в алкална среда, че той ще загине.”

Пък аз се заблуждавах, че и здрави клетки в алкална среда загиват, в зависимост от ph разбира се. И не знаех, че кислородната вода е алкална. Поредната масонска заблуда!

“Големите производители на лекарства са заинтересувани подобна информация да не се разпространява, тъй като ще загубят печалбите си, пише проф. Неумивакин, а те повечето са собственост на световния елит и на известните фамилии Ротшилд, Рокфелер и други.”

Видехте ли, де бил ключът за палатката. Щото онез са прости и ич няма да им дойде на ума, да продават кислородна вода и апарата на въпросния “професор”, ако наистина действаше. Щото нали разбирате – само водата не е достатъчна, трябва си и джаджа.

Не знам, какво да кажа. Освен, че трябва да се въведе линч за хора, които публикуват такива материали, гавра със страданието на безброй хора.

За съжаление тоталното невежество и вярата в конспиративни простотии дава почва за избуяване на подобни мерзавщини, но поне в медиите би трябвало да има някакъв контрол!

(ПП Чакам Гала да се изтропа по темата!)