Monthly Archives: November 2015

Списание “Българска наука” на 10 години

бг-наукаКакто споменах вече се в Литературен клуб “Перото” се състоя много приятно и значимо събитие – честването на десетата годишнина на списание “Българска Наука”
Събитието е много значимо, не само защото издание, посветено на науката оцелява и продължава да се развива успешно вече десет години в страна, където на науката се гледа като на нещо излишно от управляващите и за съжаление голяма част от населението. По-важното е, че то е дело на двама много млади ентусиасти, които са започнали проекта още като ученици в 11-и клас! На тази възраст повечето им връстници имат съвсем други интереси. Но двамата братя Росен и Петър Теодосиеви решили, че трябва да популяризират науката. И го правят успешно вече десета година!

На честването водещ бе Любов Костова, директор на “Британски съвет България”. Една дама, която много уважавам за всичко, което прави за популяризирането на науката в България. Освен сътрудничеството на Британския съвет със списание “Българска наука”, нейно дело е “Софийския фестивал на науката”, на който за първи път у нас изнесе лекция Ричард Докинс. На него също изнасят лекции много други учени, човек може да научи много за неизвестни неща в различни области, за нови разработки и т.н. Освен това, има павилиони, където научните постижения се представят на децата по разбираем и забавен начин.

В този ред на мисли, в изказванията си двамата братя споменаха, че целта им е да насочат вниманието си точно към популяризиране на науката сред децата. Когато са малки, децата проявяват любопитство към целия околен свят и ако имат възможност да получат подходяща информация могат да запазят това любопитство за цял живот. Момчетата разказаха, как 9-10 годишни деца им пишат, че имат голям интерес към списанието, което е знак за добре свършена работа.

Сред “президиума” бе и физикът д-р Владимир Божилов, главен редактор на BBC Знание, eдно от малкото останали “хартиени” научно-популярни издания на нашия пазар. Също доц. Ивайло Славов, който е сред създателите на музейко: “Цялото съдържание на музея е мислено с цел да вдъхнови децата за познание, откривателство и наука и да помогне на деца, родители, баби, дядовци, учители да прекарат време заедно активно и ефективно.” – както пише на страницата им.

Друг гост бе журналистката от БНТ Мария Чернева – създател на предаването “Красива наука”. Да, БНТ е май единствената телевизия у нас, която излъчва научно-популярни предавания.

И като добавим г-жа Наука OFFNews и Бръсначът на Окам – Ваня Милева, която беше сред публиката, май в залата бяха почти всички популяризатори на науката у нас. Не видях само хора от
RATIO, за да бъде списъка почти пълен.

На въпрос, как се свързват с учените, създателите на списанието казаха, че учените сами ги търсят. Но лошото е, че предимно български учени, работещи в чужбина. Има и такива от България, но за съжаление, повечето от нашенските учени са “над тези неща”. Показателно е, че по време, когато обсерваторията на Рожен търси пари за оцеляване, ФБ групата Радио Рожен бе затворена… Иначе идеята на групата е чудесна – да се споделят новини от обсерваторията плюс малко музика. Много добър формат. Но за много от нашите учени уви PR е мръсна дума. А как хората да научат, с какво те е занимават и защо трябват средства. В тази връзка, госпожа Костова разказа, как когато Маргарет Тачър застъпила като министър-председател заявила, че ще спре държавното финансиране на всички дейности, които нямат обществена подкрепа. Британските учени обаче реагирали адекватно и развили много дейности за популяризиране на това, което правят и за връзки с обществеността. Виж, на нашите от обществена подкрепа нямат нужда…

Като минах в минорна гама – в клуб “Перото” се бяха събрали стотина човека. Не мога да преценя, това много ли са, малко ли са, но ми се виждат доста малко.

Но да гледаме позитивно на нещата. Фактът, че съществува такова списание и че съдателите му имат идеи за развитие и разширяване на дейността си е без съмнение положителен. Както и, че присъстващите в залата бяха почти изключително само млади хора, интересуващи се от наука е много обнадеждаващ.

Росен и Петър Теодосиеви са страхотен пример за всички млади хора, как човек може успешно да реализира мечтите си, без да се страхува, че идеите му са нестандартни и може би странни за повечето от връстниците му.

Преди време бях написал едно кратко разказче – “Най-слабата”, мислейки си, че пиша фантастика. Тогава не си давах сметката, че всъщност героят на разказа го има (и то в два образа 🙂 ) и той живее и действа сред нас и е наш съвременник.

Искам да ме… Айде бе! Не думай!

От много време, а особено сега, покрай последните събития в Париж срещам все повече статуси във Фейсбук от сорта:
“Искам да ме следят в Интернет, за да могат да ме защитят.” … Да, буквално. Не си го измислям.
И още:
“Как могат да ме пазят, ако не ме следят” …. Също буквално.
И много други, как полицията се оплаквала, че не може да следи терористите, понеже потребителите се борели за правата си.
Не, това не е от някой постапокалиптичен роман. Това са реални наши съвременници.

Наивни вярващи, на полицията въобще не ѝ пречи, че някой иска да запази кореспонденцията си в тайна. Те терористите си ги следят, до колкото могат, но пък това е трудна задача. Има много начини, да се прикрие кореспонденция. Например проектът TOR , който до голяма степен може да прикрие кой къде ходи и какво прави в Глобалната мрежа. Но и TOR не е абсолютно анонимен. По заповед на ЦРУ, НСА и т.н. може да се вземе информация, кой какво е правил и за какво е ползвал TOR. За това и се правят най-различни опити да се прикрие дейността в мрежата. Съответните служби си имат специалисти и техника, с която пък да откриват такива новоизработени чалъми и да се мъчат да ги преодоляват. Сериозните главатари на всякакви терористични организации не си пишат в скайп и ФБ.

Това, което всъщност полицията иска, не цели борбата с тероризма. Целта е да се прави пълен архив на това, кой какво е гледал, свалял, говорил в нет-а, за да може при удобен случай да бъде ползвано като компромат срещу него, или да бъде глобен и техниката му конфискувана, ако вземе да става неудобен за някого, да бъде съсипван бизнеса, на конкурентите на тия, които си плащат на “когото трябва”. Ей това е целта на мечтата на всеки политически режим – тоталното следене. А не сигурността ви, драги ми наивници.

“Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете”
Е казал Бнджамин Франклин. Не е зле, периодично да се припомня тази истина.

Към мрака на отминали епохи. Или?

В четвъртък, 12-и ноември в Литературен клуб “Перото” се състоя много хубаво събитие – честването на десетата годишнина на списание “Българска Наука”
Започнах пост за него, но заради ужасите от следния ден, ще отложа публикуването му, за малко.

А и между двете неща има косвена връзка.

“Българска Наука” – дело на две момчета, които искат да популяризират знанието най-вече сред младите и сред децата и работят за това усилено, без финансиране вече 10 години.

Дивашкият акт на неграмотни хора, живеещи с представите от преди няколко века, искащи да унищожат цивилизацията. Със средства, произведени в резултат от развитието на цивилизацията

Да, има огромна част от населението на света е изостанало ужасно, между развитите страни и някои други цивилизационната пропаст е огромна.
Проблем обаче има и вътре, в самите цивилизовани държави. Огромен процент от населението ползва продуктите на науката и технологиите и същевременно не ги разбира. Даже се страхува от тях.

Да, технологиите могат да бъдат страшни. Когато главата, която ги ползва е пълна с митове от други епохи. Когато ги управлява невежеството.

Проблемът е, че за политиците е по-лесно да държат в подчинение населението и да го управляват, използвайки добре отработените методи на религиите. Но идва цивилизационният сблъсък. Постиженията на науката от 21-и век и догмите на религии, с корени в мрака на отминали хилядолетия. И “модернизирането” и осъвременяването на религиите не помага. Папата може да признава от време навреме това или онова откритие, но като цяло същността и неговата религия е да държи населението в подчинение, посредством промиване на мозъка и сляпа вяра в небивалици.

Уви, тази “леснота” се заплаща скъпо, както виждаме и сега, и многократно, в зората на този нов век, който би трябвало да е век на триумфа на човешката мисъл, но уви, има опасност да се превърне в триумф на мракобесието и невежеството.

Единственият начин за обръщане на ситуацията е инвестиране в образованието. Тотално и повсеместно образование. Всякаква друга “политика” е гибелна.

Тук е мястото, да цитирам Сейгън:

Как бихме могли да вземем интелигентните решения относно нашия живот — който все повече зависи от технологиите, — ако не разбираме разликите между митовете на псевдонауката, Ню Ейдж-мисленето и фундаменталисткия фанатизъм от една страна; и подлежащите на проверка хипотези на науката, от друга?”

Не разбираме ли света, в който живеем, единственият резултат е нашите действия да се обърнат против нас.

За това, усилията на такива ентусиасти, като цитираните по-горе младежи са много необходими, защото помагат да се насочат много деца в правилна посока. Надеждата е в тях. Обаче усилията на отделни ентусиасти далече не са достатъчни. Образованието трябва да стане приоритет в политиката на всички развити страни, иначе шанс за цивилизацията няма.

ПП
Може би един вариант за предизвикване на интерес към знанието би бил подобен на такъв, като в този разказ, който писах преди време. Но за да се реализира и такъв подход трябват средства и хора, които да имат възможност и да са убедени, че това е единственият верен път.

Теория на относителността, релативисти и антирелативисти

Ноември е месец на Теорията на относителността. През ноември, точно преди сто години Айнщайн е приключил работа по Общата теория на относителността и с това ТО придобива завършен вид. По случай годишнината – една статия за доказателствата за правилността на ТО и за ругателите ѝ: Гаражните гении срещу Айнщайн или ефектът на Саняк