Глигор Т. Панаров се размърда в омачкания чаршаф. Някакво стържене и свистене проникваше отвън и изгони съня от кънтящата му глава. Г-н Т.Панаров издърпа одеалото, което се беше свлякло на пода, опита да се завие през глава, но сънят беше избягал. Шумът от улицата усилваше пулсиращата болка, резултат от петъчния запой.

Г-н Т.Панаров погледна часовника. 11 и 30.

Идиоти! И в събота не може да си доспи човек.

Навън 2-3 студентчета и също толкова пенсионери се бяха включли в акцията за почистване и вдигаха шум с метли и лопати.
(more…)