Аз, както знаете, или не знаете съм от Търговище. Град, в който освен мене са се родили и други известни личности.

Опа, я по-сериозно…

Един от тия хора, останали в историята Никола Симов, най-известен с това, че е бил знаменосец на Ботевата чета.

Съответно “признателните потомци” са му издигнали паметник:
Никола Симов

До тук добре.
Както се полага за може би най-значителната фигура в историята на града паметникът дълги години беше в края на главната улица (която между другото и по соц. време се казваше и сега се казва “Васил Левски”, а не “Ленин”, както беше в повечето градове по ония времена), в началото на една красива градинка.

Дойдоха обаче “промените” след 1989-а и паметникът изчезна от там…
Поводът беше, че малко зад мястото му се намира паметник на “активни борци” от Търговище ( имаше и такава категория хора, който помни). И Никола Симов пречел на “борците”…

Тогава аз опитах да организирам подписка за връщане на паметника на мястото му, дадох предложение в централата на СДС-Търговище. Отначало това се прие с ентусиазъм, който скоро след това се изпари и бях отрязан. Явно такава подписка щеше да раздразни някого.

Години по-късно паметникът пак се появи, този път на един мост на ключово кръстовище, през което минава голяма част от трафика през града. Бих казал – също добро място.

Добре, ама седя си там известно време и пак изчезна…
Сега бил пред къщата-музей на Знаменосеца.

Хубаво, ама къщата, макар и в историческия квартал на града, не е точно на представително място, което се вижда от всички, дошли, или минаващи през града (или не е баш на ачик, както бих се изразил пред съграждани). Пред къщата е редно да има паметна плоча, малък паметник евентуално, но такъв голям паметник, направен да се вижда отдалече мястото му не е там. Той е направен за площад или парк. А и редно е най-известният гражданин на града да е почетен на най-представителното място. А в градинките по центъра продължават да се мъдрят други паметници, някои на безспорни, но и някои на доста спорни герои.

Между другото изчезна (за втори път) и паметникът на героите от Балканската война. Преди, по соц време бронзовите войници дълго лежаха с краката нагоре, захвърлени в една горичка. Сега сигурно са претопени.

Та си мисля, пак ли героите от определени събития в нашата история са трън в очите на силните на деня?

Снимката е отуикипедия