Уморените коне ги убиват, нали?

Блогът на Симион Патеев е един от тези, които често посещавам и чета с удоволствие.

Днес попаднах обаче на една статия, която ме накара да се замисля, колко лесно и мислещите хора се хващат на въдиците, които елегантно се подхвърлят тук-там от властимащите.

В статията г-н Патеев протестира срещу решението на правителството да задели пари от прословутия излишък за компенсиране на пенсионерите и социално слабите. Той казва:

“В същото време тези пари биха могли да бъдат похарчени за
– Пътища и магистрали
– ВиК проблеми в цялата страна
– Ток проблеми
– Училища и образование
– Здравеопазване”

Проблемите в изброените области ги има, но парите от “излишъка” няма да ги решат. Както няма да решат и проблемите на пенсионерите.

Инфлацията трябва да се компенсира някак.
Друг въпрос, че никога не се компенсира достатъчно.

Пенсионерите са работили докато са били в работоспособна възраст и залсужават нормален живот а не мизерия.

Някои продължавата да работят дълго след пенсия, но не всички имат физическа възможност.

Моите родители имат по над 40 години трудов стаж, работили са освен това по безброй бригади, съботници и други подобни, което си е чиста ангария и накрая бяха ударени от няколко пенсионни реформи. Познавам много такива хора.

И моля, не скачайте с лафа за “червените бабички”. Познявам много възрастни хора, освен родителите ми, които са живяли и преди 9.9 1944 година, помнят как е било наистина и никога не са гласували за производните на БКП. Както и от родените след това, които не считат, че щом Партията е пускала банани на Нова година, трябва да гласуват за нея. Както познавам и много млади хора, които гласуват за БСП…. Това деление по възраст спрямо изборните предпочитания е нелепо.

Наистина стъпката на правителството е грешна, защото тия пари няма да решат проблемите на пенсионерите, а трябва да се промени изцяло икономиката, да се спре източването на средства и изобщо много неща, които няма да бъдат извършени, защото не са в интерес на правителството.

И преди съм писал за източването на печеливши предприятия, за далаверите със строителството.

Не е вярно да речем, че няма пари за пътища. Само от ЕС бяха налети средства за асфалтиране на 3 страни като България. На скоро показаха един бизнесмен, който сам аплатил за асфалтиране на улицата пред офиса му. Като сравних средствата, които той е дал – няколко стотин хиляди лева и средствата, които се дават за асфалтиране на подобна улица от общините – от порядъка на милиони бях потресен. А после след няколко месеца асфалтът се скапва и ремонтът се повтаря. Защо? И до кога? (Въпросите са риторични.)

А ние междувременно изливаме злобата от счупените амортисьори върху пенсионерите, дето били “изяли” парите. Като се противопоставяме на “млади” и “стари”, “граждани” и “селяни”, “работници” и “интелигенция”, “софиянци” и “провинциалисти” и т.н. не виждаме истинските проблеми от къде действително идват. Така и любезно обслужваме интереса на властимащите.

Със социално слабите проблемът е по-сложен. Там се оказва, че средства получава една много голяма група хора, на които им е удобно да са “социално слаби”. Едни екземпляри, кото се гордеят, че са трето поколение “социално слаби”, а иначе са напълно трудоспособни се класират “кьорсофрата”, в която се е превърнало раздаването на помощи и социални пенсии. А хора с истински проблеми, сериозни заболявания и т.н. не могат да се доредят до въпросните помощи.

Но ще дочакаме ли ден, в който ще се направи преразпределение на помощите, така че истиснките инвалиди и социално слаби да ги получават? Пак риторичен въпрос. Първо никой няма да полоучи комисионна от такова разследване. Второ, при отпускането на помощи от ЕС по програми за “защита” на малцинствата и т.н. има преразпределение на средства и комисионни. А “комисионна” е свещенна дума за българския политик. Той е съгласен на всякакво безобразие, стига по-често да я чува. ( И това, което седи зад нея да е с повече знаци пред десетичната запетая)

Пречат ли пенсионерите – да, на много хора. На тези, на които комисионната намалява заради средствата, които се отделят за тях, колкото и да са малко. На тези, които искат да лапнат апетитни имоти и видите ли някакъв дъртак имал там къща и не щял да я продава. Или пък някой стискал апартамент и не ще да се маха от него. За съжаление много подобни случаи от години се решават с измами и убийства.

Така че, нека да не мразим пенсионерите. Те са дали каквото могат и не заслужават жалкото положение, в което са поставени. А и всеки наперен малд специалист да не забравя, че полека наближава времето, в което един ден ще се сепне и ще каже, “ако на следващите съкращения ме издухат, как ще намеря работа, както по фирмите тръсят само млади хора!”, а скоро след това идва и времето на пенсията, вестник “трета възраст”, бетаблокерите, чиито цени скачат по два пъти годишно и всички други прелести, свързани с въпросната възраст.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *