Вяра, религия и още

For the first precious few it’s time to go
What might have been we’ll never know
All those bad ideas became the law
Oh yes, we’ve forgotten what we’re looking for
All of you angels it’s time to gather your wings
Leave it all behind you won’t need any of those things
We’re going on through the darkness hand in hand
To step into the future
Before time began

Докато къртих мазилка (ремонт бе, ремонт!) мозъкът ми, както се казва на чист български език – инспириран от текста на Longanlon за църквата и явно незает достатъчно от дейността на ръцете реши да се упражнява в мислене по темата за трите категории, неразривно свързани с духовността на човек – вярата, религията и църквата.

Първо да уточня за себе си:

Не вярвам, че има някакъв „началник“, който ни гледа непрекъснато и мери на кантар колко добро и зло сме натворили.

Не вярвам, че има свети едикойси и света едикояси, които да завеждат свои ресори в Божието министерство и да отговарят за тази или дейност на хората – като за компютрите например: http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?act=convert&status=no&page=news&key=327181893

Вярвам, че има много неща и сили, които не познаваме, че има различни нива на реалноста и че ние познаваме само малка част от нея.

Най-точно представата ми се доближава до тази, която Карл Сейгън рисува в „Контакт“. КНИГАТА! Не филма!

Ако сте гледали филма, препоръчвам ви да го забравите по-бързо и да прочетете книгата, като не опитвате да правите аналогии с видяното. Ако не сте чели нито гледали, вземете книгата и не поглеждайте към филма. В крайна сметка, ако сте чели книгата, но не сте гледали филма и сте мазохист, но от най-тежките случаи, непременно го гледайте! Неизмеримото удоволствие е гарантирано.

Стига реклама, да продължим с вярата.

Вярата е неделима част от душевността на човека.
Всеки човек е вярващ. Не бързайте да ръмжите и да се ежите!

Всеки вярва в нещо. Религиозните хора знаем в какво вярват

„Кто верит в Магомета, кто – в Аллаха, кто – в Иисуса…“

също в догми и религиозни доктрини.

Комунистическите шамани, т.е. идеолози казваха „Ние ВЯРВАМЕ, че маркс-ленинската философия е най-правилна“.

Атеистът смята, че няма бог. И се опитва логически да докаже разбиранията си. Също както и много теолози опитват да докажат техните, въпреки че по принцип е забранено – според църквата трябва да се вярва безрезервно. Но какво да се прави – мисленето е свойствено за човека – и за религиозния, и за атеиста.

Всеки човек има своя представа за света, за устройстовто му, за началото, формирана от много фактори. Тя представлява логическа система. Нищо, че може да е нелогична, алогична или направо антилогична, по своята същност е логическа система. Според теоремата на Гоьдел една логическа система не може да се самоопредели. Всяка такава е базирана на обекти и твърдения, кото се вземат от други системи, или се постулират.

Както в геометрията обектите точка, права и равнина не се дефинират и към тях се добавят 5 постулата. Върху тези предварително зададени обектии твърдения се гради цялата геометрия. Знаем, че при промяна на един постулат – петия възникват въвсем нови геометрии.

Понеже в представата ни за света началните условия няма как да се определят с понятия от нея самата изниква необходимост да се постулират. Така началото се поставя в ръцете на Бог, природа, Демиург – според предпочитанията на субекта.

Когато (и ако) достигнем следващо ниво на познание, може би ще можем да дефинираме липсващите ни обекти, като съответно други ще останат „по подразбиране“ и въпрос на вяра.

Религията е система от правила и доктрини, която си служи с обектите на вярата и разрешава едни, а забранява други. Хората като социални животни трябва да се подчиняват на определени правила, за да могат да живеят заедно. Най-общо казано не бива да причиняваш на другия това, което не искаш да се случи на тебе. Религията е един от механизмите, който принуждава много от хората да се съобразяват със себеподобните, особено в по-примитивните общества. Повечето правила и догми на религиите са възникнали в резултат на някаква необходимост, но продължават да се спазват стотици и хиляди години, след като тя е отпаднала.

Понякога такива правила се създават от отделни хора, понякога възникват спонтанно. Умните хора, които с едно или друго правило са спасили сънародниците си впоследствие често се обявяват за светци и в тяхно име се вършат безброй безобразия.

Every day of my life I discover
Someone murdering my sisters and brothers
In the name of some god or another

Църквите (и подобните на тях организации в нехристиянските общества) има грижата за спазване на религиозните норми. Като организация, свързана с духовността църквите често са играли важна роля за запазване на духовните ценности на дадена нация, за регулиране на отношенията между различните прослойки и класи на населението.

Като всяка човешка организация обаче църквата страда от всички проблеми на една йерархична социална структура, свързани с бюрокрация, корупция и т.н.

Бидейки организация с много голяма власт в определени етапи от историята често е злоупотребявала на едро с нея.

Църквата би трябвало да се грижи за промяна на религиозните норми, когато необходимостта от старите правила е отпаднала. Проблемът е обаче, че тя и изключително консервативна организация. Например близо 500 години след смъртта на Галилей, Ватикана призна, че май е бил прав.

И няма начин. Идеологията на църквата е, че нещата са веднъж казани и не подлежат на промяна. Нищо че светът се е променил.

Дали ще изчезне църквата? Не. За да изчезне, трябва да изчезне религията. Религията, както казах е свързана с вярата, която е неизменна част от човешката душевност.

Човек може най-общо да избере две основни начала в своята вяра – да ги наречем условно бог и природа. (Нюансите са безброй, но това е друг въпрос)

В зависимост от обкръжението и собствената душевна нагласа всеки избира едно от двете начала. За тези, които изберат Бог, религията е следващата, почти неизбежна стъпка. А с религиозните въпроси, както казахме се занимава църквата.

Вече дали ако достигнем ново ниво на познание (ние, или разумните същества, които евентуално ще ни наследят) ще има нужда от църква или от организации, изпълняващи подобни функции по нов начин е тема, която би била доста плодотворна за писатели-фантасти с богато въображение, но аз бидейки лишен от такова, спирам до тук.

And for those who remain with your chosen gods
May your prayers be answered.

Цитaтите са от песента на Deep Purple Before Time Began

11 thoughts on “Вяра, религия и още

  1. Longanlon

    Като ги гледам писателите фантасти до къде са я докарали, има да почакаме за подобни техни полети на въображението…

  2. joe Post author

    Ее, много си скептично настроен към фантастите 🙂
    Вярно, че във фантастиката, като във всичко друго има някаква цикличност и сега е етап, когато няма кой знае какви революционни идеи, ама ще се завърти колелото 🙂

    И аз преди време бях решил, че фантастиката се е изчерпала, но си промених мнението.

    Всъщност отдавна се каня да пиша нещо по темата, ама и това ще стане 🙂

  3. razmisli

    Правилно за комунистическата идеология=религия 🙂
    Но мисля, че правилата за социално съсъществуване не са предоставени изключително от религията и от нищо друго. Нали много животни имат социална организация. Дори съм чела да се казва и доказва, че са вродени у човека. Което, разбира се, би могло да значи и че Някой ни ги е вменил. Видя ли статията за моралния инстинкт, която линкнах в моя пост? Какво мислиш за това?

    Дай един пример за умен човек, който е въвел някакво ново морално правило и с това е спасил сънародниците си, плийз… 🙂

    Интересно четиво, благодаря! 🙂

    ПС. А аз четох наскоро, че според Ратцингер процесът над Галилео бил “рационален и справедлив”. http://edition.cnn.com/2008/WORLD/europe/01/15/pope.protest/
    Въобще този папа само го следя докъде ще стигне в безумията си.

  4. joe Post author

    >”Дай един пример за умен човек, който е въвел някакво ново морално правило и с това е спасил сънародниците си, плийз…”

    Точно в момента ми идва на ума оня турски предводител, който разрешил многоженството и така турците оцелели, след като бии на изчезване.
    Естествено не е само той, в много сучаи и не е бил само един човек, често нещата са изкривени от легендите.

    По другите въпроси по-късно 🙂

  5. razmisli

    Многоженството не беше ли общоислямски принцип (прилаган още по времето на Мохамед)? Не знам случая с въвеждането му в турското общество, но дори и един човек да го е въвел, то е нещо, което съвпада Всъщност не бих го нарекла точно морално правило – не знам и на какъв морален аргумент почива при въвеждането му. Мисля, че когато някакво ново морално правило навлиза в дадено общество то или става постепенно, или дори и да е обявено и приложено така изведнъж, то трябва да става на базата на някаква религия или идеология. Разбира се, говорим за морално правило, а не закон или порядка, които не е задължително да почиват на морална обосновка. Например ако даден владетел даде заповед/разреши многоженство защото в резултат на войни има недостиг на мъже, това не бих го нарекла морално правило. Само ако го обоснове като морално.

  6. razmisli

    Исках да кажа, “съвпада или е съвместимо с някаква вече приета идеология, а не нещо наистина ново”

  7. joe Post author

    Специално за турците става въпрос за конкретен човек, на когото се знае името. Даже май това е станало преди турските племена да приемат исляма. Чел съм по въпроса много отдавна, още като ученик и не помня подробности. Ако се разтърси човек ще намери информация, но тия дни съм много зает и не остава време – както виждаш и в блога не съм пускал скоро нова тема а и отговорите забавям :-).

    Иначе ясно е, че много от правилата, към които се придържат големи общности не винаги са имислени само от един човек.

    От друга страна си спомням за жития на светци, които учели съгражданите си, да правят или да не правят конкретни неща. Нотова са ми смътни спомени, които са останали само като сянка на нещо прочетено и са заменени от по-належащи неща.

    >”Но мисля, че правилата за социално съсъществуване не са предоставени изключително от религията и от нищо друго. Нали много животни имат социална организация. Дори съм чела да се казва и доказва, че са вродени у човека.

    Безспорно са вродени. За това и човешките общества успяват

    А) да съумеят да съществуват заедно

    Б) да си създадат морални кодекси, които да им помагат да съжителстват с възможно най-малко конфликти

    Религията е един от изразителите на тези морални правила. Естествено, религията не е само това – много голямо опростяване би било да се счита само за сбирка от морални правила.

    В обществата винаги има индивиди, които не са наясно, защо трябва да се съобразяват със себеподобните и религията е един от начините да им бъде вменявано да го правят

    Подчертавам – не единственият и това не е единствената й функция.

  8. razmisli

    Интересен е този пример. Не знаех, че многоженството е било прието сред турците преди исляма. Ако многоженството е било въведено, след като е било обосновано морално, а не просто практически или религиозно, би било наистина нещо нестандартно. Търсих информация за случая, но не намерих – ако ти я намериш, ще се радвам да хвърлиш детайли. Всъщност, за тюрките ли става въпрос?

    Хубаво хортуваш за светците. Само че (доколкото житията може да се приемат като точна хроника на събития) и техните правила са били правила от християнството, а и дали са помогнали да се спасят сънародниците им (във физическия смисъл, де) е под въпрос. Но въпросът е точен и много интересен (на мен светците са ми централна тема…)

    Споделям това, което пишеш накрая на коментара – да не мислиш, че не го споделям? 🙂

  9. joe Post author

    Интересно е, че не намирам нищо в мрежата, не че не търся особено активно де.

    Това за турците съм го чел в някакво издание от сорта на “Съвременник”. Навремето купувах всякакви подобни списания, от четенето на които хаосът в главата ми само се увеличи :-).

    Тогава ме беше впечатлило, че посредством многоженството въпросният главатар е спасил турците от изчезване, след като мъжете им са били почти изцяло изклани. Но не помня подробности.

    >”на мен светците са ми централна тема”

    Професионална или любителска? 🙂

  10. Pingback: Дийптаун « Пещерата на неандерталеца

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *