Много неща не вървят в “милата ни татковина”.
Цялата тя е тръгнала на майната си с могъщи крачки.

Когато някой пробва да се поинтересува, защо аджеба нещатата не вървят, веднага има дежурни отговори, единият от които е, разбира се, че българите сме били много мързеливи, не сме работели и за това сме били зян.

Викам си, де ли са тия мързеливи хора, дето така спъват прогреса на “милото отечество”?! Дай да ги потърся!
За това реших, да се поогледам наоколо.

Първо да погледна към близкото минало.

Виждам баща ми, да седи вечерта на масата в кухнята с дебели книги със закони и нормативни разпоредби, чете и пише на пишещата машина. След 10 спира да пише, защото машината трака и ще пречи на съседите. Продължава да пише на ръка. Така почти всяка вечер. Събота, неделя също. Хмм.

Вярно, той като юристконсулт освен основната си работа обслужваше още няколко институции и работното му време е идвало недостатъчно. Да видим другите.

При социализЪма вярно, че имаше скрита безработица – т.е. назначаваха се хора на формални работни места и не можеха да уплътнят работното време на много хора. Макар че имаше и работни места, за които това не се отнася, даже не достигаха кадри – планов хаос с две думи. Да ама българите не могат да седят без работа и повечето народ блъскаше паралелно по ниви (“конфута”, както им викаха по едно време), лозя, бахчи, строежи, вили и т.н. Аз слава Богу нямах “щастието” да развивам аграрни умения, но от съучениците ми май почти нямаше никой, който през уикенда семейно да не се отправя с бодра крачка и мотика, тесла или лопата към нови трудови подвизи.

Стига с миналото. Я да видим днес какво става.
Както имам пример от баща ми, лека му пръст и аз не намирам за нередно, да вися по малките часове с някаква допълнителна работа и да обикалям на три-четири места през деня.

Гледам, хората около мен и те карат на подобен режим.
Всъщност, не мога да се сетя за нито един познат, когото да мога да нарека мързелив.
Сигурно има такива хора – мързелът е двигателят на прогреса ;), но не познавам такива, май са кът. А дали не ни е точно там проблемът? Няма достатъчно мързеливи, които да ни избутат напред и за това не прогресираме?

Оглеждам се наоколо – строи се здраво ( често полузаконно, най-малкото в нарушение на всякакви норми за разстояние между жилищата, за натоварване на канализацията и електическата мрежа, заради което преливат шахти и гърмят трансформатори ежедневно). На строежите се работи от 7 сутринта до 10 вчерта, а ако докарат бетон да речем в 4 сутринта, работниците стават и разтоварват бетоновоза. В събота и неделя режимът е същият.

Много мързеливи хора! По цели 7 часа си отделят за почивка!

Не съм виждал лично, но предполагам, че не е лъжа за многото шивашки предприятия, където се работи по 14-16 часа за минимална работна заплата. И там як мързел кипи явно.

И така, май не открих мързеливци.
За това и избеснявам, когато някой ми обяснява, колко сме били мързеливи и как нямало да се оправим, докато не сме започнели да работим! Когато някой ми го изтърси, ми идват в ума благи картинки на сандвич от тухла с мозък и подобни…

Ама не се нервя на политиците, които ката ден ми обясняват, как не са си свършили работата, щото съм бил много мързелив. Те са си оплели кошничката и зора им е да я пълнят редовно. Щом има кой да им вързва, защо да се променят.

Вбесяват ме разни хорица, които видимо бачкат до скъсване, но продължават да редят мантрата, как не сме били работели достатъчно. Като коня и кобилта от “Фермата” на Оруел.

Ми работете бе! 😡 Щом заради вас не вървят нещата, айде бачкайте по-здраво!
А да ви видя!
👿