Последни коментари

Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Оти да се косим, като че ни мине

А и да не мине, на кого му пука.

Поводът за това излияние са два линка, които получих току що
http://www.zazz.bg/play:f024ba4a
и
http://www.vbox7.com/play:ad1ca284

които отново ми припомниха историята с пишман „изследователите“, които отрекоха баташкото клане.

Едно събитие влачи след себе си много асоциации – в случая от някъде ми изникна спомен за ехидната реакция на Пейо и някои от читателите му по въпроса.
Тогава, когато прочетох поста и коментарите, доста ми се вдигна кръвното, но след това размислих, че всъщност Пейо, както и повечето читатели на блога му са по-млади хора, израснали при друга обществена нагласа. От ония събития е минало много време и връзката между поколенията е прекъсната.

Естествено аз също не съм живял по време на Робството. Обаче съм раснал сред хора, които познават съвременици.

Дядо ми беше преправил кръщелното си свидетелство с 2 години, за да може да учавства в Балканската война. Пазя го още – фалшификацията ясно личи – и страта цифра си личи, и че е трито и писано отгоре – даже кьорав бухал на обедно слънце ще я забележи. Но комисията я е приела – има мерак момчето да воюва, що да му скършват хатъра.
Или може би подобни младежи са били прекалено много и от комисията са знаели, че ще намерят начин да се включат във войната, даже и да ги върнат, за това и много-много не са придиряли, стига кандидатът да е достатъчно здрав.

Естествено дядо ми е познавал много хора, които помнят робството. Баща ми като малък също е познавал такива.

Родът ми по майчина линия е от беломорска Тракия. Познавах много хора, които са преживели кланетата и изселването на тракийските българи в началото на 20-и век.

Много ме беше впечатлил разказът на един старец, как като деца по време на бягството са ги сложили да спят в стая с трупове – навън е било студено и мокро. Казали им -„тези хора тука спят, лягайте и вие…“ Децата много добре са разбирали, че хората спят последния си сън, разбира се.

Освен това по ония времена и политиката на държавата беше различна – Турция беше „вражеска“ държава и трябваше да се подържа лошият ѝ образ (сякаш сегашните турци имат нещо общо с кланетата), за това и много се обръщаше внимание на тези епизоди от историята ни.

След 1989-а политиката се смени. Започнаха опити да се омаловажат събитията от ония времена. Робството стана „присъствие“, в учебниците по история много имена и дати изчезнаха заменени примерно със сръбски въстания и т.н.

Ясно е, че сегашните младежи ще имат различен поглед върху събития, от които са много далече а и са подложени на обезценяване.

Иска ми се българската позиция да беше достойна като на арменците, но уви! Не призовавам към туркофобия или национализъм, да пази Господ! Не трябва да прехвърляме омразата през вековете, но трябва да уважаваме миналото си. Иначе не може да чакаме уважение от никого.

Та си мисля, има ли полза човек да се хаби, да се жертва, да защитава обречени каузи, като в крайна сметка „благодарните“ поколения в най-добрия случай ще си направят гаргара с него.

Григор казва Този свят е ставал по-добър повече пъти, отколкото ти или аз можем да преброим. И винаги, без изключение, в основата на това ставане е бил някой, полетял на кон срещу вятърната мелница, или опитал се да спре с ръце вятъра…

И кво – повозил се на крилото на мелницата като на виенско колело, голяма работа станало!

Или не бил горял на кладата 2 часа, а „само“ 20 минути, като след първите 5 сигурно се е задушил от пушека, така че нищо не е усетил. Много важно!

Ама не били 5000 души, а „само“ 1500. Нищо работа. Жени и деца срещу стоманените ятагани – ее кво толкова. Ама били ги изнасилили първо…….. тук спирам, че ми дойде много.

Да, трябва. Именно за да става постепенно светът по-добър, трябва да си жертваме спокойствието, без да очакваме благодарност и разбиране. Рано или късно всеки ще бъде забравен, независимо какво е направил.

Но пък от друга страна, към тези за които още помним, трябва да се отнасяме с нужния респект, а не да се гаврим с паметта им, независимо от политическата конюнктура.

Сподели

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.