Както си прави човек планове, току някой му стовари неочаквана работа.
Ей го на сега Стоян решил да ме включи в играта на svejo.net.

Но, понеже все правя нещата, както на мен ми скимне, а и не обичам изкуствените освежители, ще пиша за един обикновен ден. Може пък някой да се почуства свежо, след като го прочете.

Бухалът и вътрешният глас

Дебели слоеве непрогледен мрак. Подземен тътен ги разпуква и ярък лъч светлина си пробива път между парчетата. Будилникът! 9 часа. Мамка му!

Събуждам се в автобуса. Каната кафе най-после е подействала. Всъщност пих ли кафе? Сигурно. Зад мен хорово кихат, кашлят, някой е подпрял ръбест кашон на гърба ми.
Continue reading →

“Тичай през деня от грижи.
Тичай през нощта от мрак.
Тичай, без вина обиждан.
Тичай, неуморно пак!”

От песен на “Диана Експрес”

Когато ровех из Мрежата за материали за протеста Свобода, а не страх, на който за съжаление не можах да отида, попаднах на една малко странна статия от Ясен Праматаров.

Отвратен от злоупотребата с протеста от разни националисти, Ясен призовава към, хмм, както и да го въртим, реално призовава към пасивност.

Няма да преразказвам статията – всеки може да я прочете, а Ясен определено умее да пише увлекателно и да разсъждава, така че си струва.

Изводите, до които стига статията са базирани на здрава основа. Continue reading →

Току що пуснах един коментар при Стоян, където той освен другото пише “Виждал съм много коментари, че анонимността дразни. Много хора искат да разберат кой стои зад дадена статия.”

Така е.

Григор, чийто блог задължително присъсства постоянно в отворените табове на браузера ми, често повтаря, как стои зад публикациите си с името си.

И още много известни блогъри.

Ще кажете, ами ти бе древен, кво си се покрил!
Continue reading →

”
….
– Страница 76 струва ми се.
Лобсанг намери страницата.
– “Защото” – прочете на глас.
– Добър отговор, кимна Лу Це, като поглаждаше нежно миниатюрна канара с четчица от камилски косми.
-Само “защото” ли, метачо? Без причина?
-Причина ли? Каква причина търсиш в една планина? Докато годинките се трупат на гърба ти, ще научиш, че повечето отговори накрая се свеждат до “защото”. ”
…

Тери Пратчет – Крадец на време
стр 132 от изданието на “Вузев” от 2003г.

Преди време на един мой коментар в нейния блог , Таня Джекова ми отговори с въпрос:

“…остава въпросът, защо ние сме най-корумпираните в света и защо вършим толкова глупости като тази невероятно плиткоумен стремеж да си окепазиш природата. Остава и въпросът, защо бягат оттук свестните?”

Въпреки, че съм натрупал доста годинки, за да знам, че както казва Пратчет, отговорът на повечето въпроси накрая се свеждат до “защото”, ще опитам да отговоря по-подробно.
Continue reading →

И необходими уточнениения.

Който си е направил труда да прочете внимателно предишния ми пост в забелязал, че навсякъде, където споменавам за късането на знамето, употребявам думата “нарушение”, а не “престъпление”. Това е напълно съзнателно и целенасочено. Не смятам въпросното деяние за пресъпление, а за форма на хулиганство.

Ненавиждам разните мантри, като “престъпление срещу държавата”, “държавна измяна” и произтичащите от тях “враг на народа”, “класов враг”, “враг на работническата класа” и черешката на тортата “врагът с партиен билет”. Все заклинания, послужили на сума главорези да узаконят престъпленията си спрямо безброй души, задоволявайки политическите си амбиции, или просто патологичния си садизъм.

Но от друга страна, гаврата със знамето, което символизира националната идентичност на определена общност е гавра със самите хора, чувстващи съпричастност към тая общност.

По националното радио често звучи съобщение на комисията за защита от дискриминация, което ако си спомням звучеше горе-долу така: “Ако някой ви е обидил, ако е засегнал чувството ви за национална принадлежност… Обадете ни се на…” Може да не цитирам точно, но смисълът беше такъв.

Аз се чувствам за добро или за лошо българин и когато някои късат българското знаме, оределено се чувствам обиден. Когато пишат “Долу България” или “Смърт на българите” се чувствам и обиден, и застрашен. Смятам за форма на дискриминация, ако в магазина не ми обръщат внимание, щом не говоря майчиния език на продавачката.

Интересно, ако звънна до горецитираната комисия, дали ще ми обърнат внимание?

Ако някой се е опитал да дойде на гости в пещерата днес между 10 и 15 часа е установил, че не не може да открие пътя. Какво се оказва – скъсан оптичен кабел.

Това е положението. Народът строи! Пере пари!

Какво тук значи някакъв си кабел, детска площадка, градинка, или пък… резерват!

Какво, като били изчезнали редки видове животни и растения, или пък били унищожени природни забележителности или исторически обекти.

Важното далаверата да не спира!

Нямах никаво намерение да пиша за случая с полицая, циганите и скъсаното знаме. Писано беше достатъчно и в блогове, и по вестници, и къде ли не. Аз  си мислех, че едва ли мога да внеса полезен елемент в общия шум.

Обаче много бързо нещата се извъртяха в странна посока. Случаят беше изкаран като проява на “национализъм” и много хора започнаха да пригласят на тази песен. Защо национализъм? Защото са замесени цигани.

Вярно е, че случаят беше използван от националистите, да изпълзят в медийното пространство и те го експлоатираха доста усилено. Но защо – защото имаха повод. А именно – вярно е, че щом полицаят е превишил правата си и е бил нарушителите на следващия ден в кабинета си ( а доколкото знам какви са повечето полицаи, почти не се съмнявам, че наистина се е държал като баш бабаит и е упражнил юмручно право ), трябва да бъде наказан. Никой не бива да злоупотребява със служебното си положение.

Обаче факт е, че другата страна се е отървала безнаказано. Ако и извършителите бяха наказани подобаващо, нямаше да има основание никой националист да надига глас.
Continue reading →

Какво пък е това? Прилича на регистрационен номер на кола?

Да, точно номер е. Не на кола, а на джип. На един от тия, които мислят, че са единствени на пътя. И като имат пари, трябва всички да спират чино пред тях.  И може би да козируват?

Днес по обед пътувах от  завод “Елекроника”  до осми километър с тройката – един от така известните като “селските” автобуси.

На кръговото  на прословутия четвърти километър автобусът чино изчака няколко коли да минат, след това, когато се получи “въздух” между прииждащите МПС-та навлезе в кръсовището. Вече беше минал половината кръстовище, когато шофьорът на джип с номер С 92-10 НТ реши, че може да се шмугне пред автобуса. На какво е разчитал не знам.  Свободнот разстояние беше почти толкова, колкото е широк джипът. Явно е свикнал всички да набиват спирачки пред него. Автобусът също наби. Които бяха прави на пътеката паднаха. Аз бях седнал и почти изхвърчах от седалката, чантата ми хвръкна напред.

Да, обаче автобусът е тежка машина, има по-голям спирачен път от едно леко BMW да речем. Получи се, както се казва в бюлетините на КАТ, ПТП. Джипът пострада леко ( за съжаление само лека вдлъбнатина, искаше ми се да претърпи доста по-сериозни повреди). За щастие пострадали хора нямаше.

После джипаджията настояваше, че той е бил с предимство. Да -тези, които са в кръстовището са с предимство. В случая обаче автобусът беше също в кръстовището, минал беше половината. Иситина е, че това кръстовище не остава празно, освен късно нощем и никога не може да изчакаш толкова, че да няма идващи коли. Трябва да издебнеш момент, когато да се включиш в движението. Тук трябва да се намеси и колегиалността между шофьорите – когато си по-далече, да намалиш и да пропуснеш една или две коли, да могат да минат. Има обаче една категория хора, за които такива взаимоотношения не съществуват. Те трябва да са винаги първи, да пресекат пътя на другия, да излязат първи на светофара. Заради тях движението по улиците у нас е по-опасно от някои военни конфликти.

Аргументът  на джипаджията, след като изчерпа тоя с предимството беше, “ти пъплеше едва и исках да мина”. Ами това само потвърждава, че автобусът се е движел с разумна скорост.

Не знам, какво ще реши КАТ по-натам, кого ще изкарат виновен, дали пак парите ще победят истината.

Но неуважаеми екземпляри с много пари и малко акъл. За вас законите на държавата може да не важат, но тези на физиката не признават колко мангизи имате. Та за това,  моля мислете, когато карате. Нищо не печелите, когато изпреварвате всички с цената на непрекъснати опасности, които създавате. Обаче, ако карате разумно, току виж сте си спечелили уважението на останалите. И ще е по-безопасно и за вас самите, освен за другите, за които не ви пука.

ПП

В интерес на истината трябва да добавя, че има и много шофьори на таралясници, които карат като за последно, както и такива със скъпи коли, които са дисциплинира и етични – виждал съм понякога и такива.