Или по-точно с кредитна карта…

Това, което уж отличава човека от животните, е че може да мисли. (Сега, дали животните могат или не могат е по друга тема. Моето мнение е, че могат, ама за това – друг път.)

Това пък, което отличава хората от човека, е че избягват да мислят. Някои просто не могат, а на други им е направо противопоказано…

Аз понякога мисля.. ъъ .. понякога си мисля, че мисля..
Но понякога пък имам прорения. Ей тъй, както си седя и току видя нещо очевидно. Дето винаги ми е било пред очите. Ама нито съм го помислял, нито съм го осъзнавал.

Така и днес ме навяха едни кредитни мисли… Не мисли на кредит (опазил Господ), а мисли за кредитните карти.

Пазаруването с карти и особено по Интернет е удобство. (Е, има си там едни неприятни страни, за които е ставало дума и друг път, че тогава не усещаш, как банката те товари с такси, но пък е удобно…)

И за да е защитена информацията, картата е защитена с ПИН, който притежателят трябва да помни и в никакъв случай, да не записва върху нея. Защото попадне ли в чужди ръце – моите парички вече не са мои.

Дебитните карти имат ПИН. Кредитните – също. Когато теглим пари от банкомат, или пазаруваме през ПОС терминал трябва да си помним ПИН-кода, без да го пишем върху картата, или на листче, пъхнато при нея!

По незнайна причина, дебитните не са на почит в онлайн услугите. Но виж, с кредитна може да купиш какво ли не. В тоя случай обаче ПИН-кодът не се ползва.

Трябва номер на картата и т.нар. “секретен” код (или както там се нарича за съответните карти), който е записан… на гърба на картата.
cvv
Идеята е, че номерът на картата може да се намери на много места, но ключът – не – трябва човек да държи картата в ръка, за да го види, а не да си ровичка в бази данни по Нета.

Обаче в случай, че картата попадне в чужди ръце, въпрос на секунди е, да бъде изхарчен кредитният лимит – новият “собственик” има всичката необходима му информация, записана на картата!

Гравирана там не от неразумния картодържател, а от самата банка…

А не е ли по-разумно, точно тоя толкова важен ключ да се дава на отделно картонче, или пък да е на подвижна пластинка, която да се отчупва от картата, като се съветва картодържателят да не го държи на едно място с карата?

Така и банките биха си спестили сума разходи, при злоупотреби с крадени карти.

Ъ?