Monthly Archives: December 2009

Да купим на кредит

Или по-точно с кредитна карта…

Това, което уж отличава човека от животните, е че може да мисли. (Сега, дали животните могат или не могат е по друга тема. Моето мнение е, че могат, ама за това – друг път.)

Това пък, което отличава хората от човека, е че избягват да мислят. Някои просто не могат, а на други им е направо противопоказано…

Аз понякога мисля.. ъъ .. понякога си мисля, че мисля..
Но понякога пък имам прорения. Ей тъй, както си седя и току видя нещо очевидно. Дето винаги ми е било пред очите. Ама нито съм го помислял, нито съм го осъзнавал.

Така и днес ме навяха едни кредитни мисли… Не мисли на кредит (опазил Господ), а мисли за кредитните карти.

Пазаруването с карти и особено по Интернет е удобство. (Е, има си там едни неприятни страни, за които е ставало дума и друг път, че тогава не усещаш, как банката те товари с такси, но пък е удобно…)

И за да е защитена информацията, картата е защитена с ПИН, който притежателят трябва да помни и в никакъв случай, да не записва върху нея. Защото попадне ли в чужди ръце – моите парички вече не са мои.

Дебитните карти имат ПИН. Кредитните – също. Когато теглим пари от банкомат, или пазаруваме през ПОС терминал трябва да си помним ПИН-кода, без да го пишем върху картата, или на листче, пъхнато при нея!

По незнайна причина, дебитните не са на почит в онлайн услугите. Но виж, с кредитна може да купиш какво ли не. В тоя случай обаче ПИН-кодът не се ползва.

Трябва номер на картата и т.нар. “секретен” код (или както там се нарича за съответните карти), който е записан… на гърба на картата.
cvv
Идеята е, че номерът на картата може да се намери на много места, но ключът – не – трябва човек да държи картата в ръка, за да го види, а не да си ровичка в бази данни по Нета.

Обаче в случай, че картата попадне в чужди ръце, въпрос на секунди е, да бъде изхарчен кредитният лимит – новият “собственик” има всичката необходима му информация, записана на картата!

Гравирана там не от неразумния картодържател, а от самата банка…

А не е ли по-разумно, точно тоя толкова важен ключ да се дава на отделно картонче, или пък да е на подвижна пластинка, която да се отчупва от картата, като се съветва картодържателят да не го държи на едно място с карата?

Така и банките биха си спестили сума разходи, при злоупотреби с крадени карти.

Ъ?

Ну дед мороз…

Днес честваме ХХ години от смъртта на ….. .
Толкова често чуваме или четем горното изречение, че изобщо не се замисляме за смисъла на самото действие.

Чествам всъщност означава “Отбелязвам с тържество някакво събитие; устройвам празненство” според тълковния речник.

Така, значи тържествуваме по повод това, че някой е починал…
За траките както и да е – така са вярвали хората. Ами ние, съвременните сапиенси?

Вярно, за хората, които са оставили следи в съзнанието ни трябва да си спомняме.
За тия, които са оставили следи в общественото съзнание е редно обществото да си спомня и да организира мероприятия с цел опресняване на спомена.
Тогава защо не се “чества” рожденната дата на заслужилата личност, а тази, на която е напуснал нашия свят? Може би точно за това, че човека вече го няма и всякакви страхове от превъзхдството му и завист спрямо способностите му стават вече неоснователни дават повод за веселие на “благодарните” потомци?

Но когато някой повдигне горния въпрос, заливат го с глупости, че човек не определял кога да се роди, но можел да реши кога и как да умре… И дрън – дрън нелепости, създадени за да замажат некрофилската същност на водещите световни религии и на болното обществено съзнание, повтаряни безкрайно така, че повечето хора ги приемат, без да се замислят.

Та даже и човекът да е извършил безброй подвизи и геройства, може да се случи да си умре съвсем “стандартно” като всеки “простосмъртен”.

Като изключим хората, за които може да се каже, че най-доброто, което са направили е, че са умрели, всеки друг, който е постигнал нещо го е направил, не защото е умрял, а защото преди това се е родил. Даже ако смъртта на героя е подвиг, с който е спасил безброй други хора, той нямаше да може да го направи, ако не се беше родил.

С две думи, дълбоко мое убеждение е, че нечия смърт може да е повод да си спомним за човека, но не и повод за тържество.

Виж, на рожденните дати са незаслужено пренебрегвани.

А на 8-и декември 1929 се е родила Клара Румянова.
За нея много може да се говори и пише. Достатъчно документи има и в Мрежата. Но най-хубавото, което може да се каже е, че с гласа си е донесла радост на безброй деца.

Да си я спомним с усмивка:

В биографията на актрисата са записани много роли и театрални и в киното, безброй озвучени анимационни и живи герои, много песни, не само детски.

Но най-известна ще остане като гласа на зайчето от “Ну погоди”:
(а за къде е заекът без вълка …)
https://youtu.be/a9xzwLqFxgo

“Феодалните старци” – изненаадаа…

БАНПрез лятото на 2009 година бе направен независим одит на Бългаската Академия на Науките от от Европейската научна фондация /ЕНФ/ и Европейската федерация на академиите на науките /ЕФАН/.

Преди да бъдат известни резултатите от проверката, българската общественост научи от наши политици, журналисти и социолози, колко безполезна и атрофирала организация е БАН и как трябва час по-скор да бъде унищожена, за да не “яде хляба на народа”. Съовтетно бе гласуван бюджет, в който БАН бе “порязана” солидно.

Не знам, дали това неистово бързане с оплюването беше, за да се свърши работата преди резултатите от одита, или просто се върви по начертаната програма за действие. Имотите на БАН са апетитно парче и много “бизнесмени” не желаят да ги изпуснат. Така че общественото мнение трябва да бъде надлежно подготвено.

Но както и да е. На “бизнес” интерсите у нас никой до сега не е успял да се противопостави и каквото е било решено е ставало, даже с цената на няколко пребити села и държане на София и околностите й без вода в продължение на месеци – да си спомним проекта “Рила” водохващането при Сапарева баня.

Да се върнем на одита.

Резултатите от проверката ги има тук:
Доклад на Комисията за оценяване на научното ниво на институтите на БАН

Резюме на резултатите, представени от д-р Райндер ван Дойнен

Накратко:
Комисията по оценяването стигна до недвусмисленото
заключение, че по-голямата част от институтите на БАН извършват
ценна изследователска дейност според международните стандарти. В
някои от случаите панелите откриха изследователски групи, които
работят на челни световни позиции. Екипът оценители смята този
обобщен резултат за впечатляващо постижение, имайки предвид
особено трудните условия за провеждане на изследвания в България.

Я виж ти?
Тъй като много подобрения са възможни и
се налагат от самото естество на работата, няма съмнение, че без
истинско ангажиране в полза на най-качествената наука в България и
без отговарящата на това финансова подкрепа, БАН като водещо
научно средище в страната няма да бъде в състояние да поддържа
досегашната си национална и международна позиция. Необходимото
усилие преди всичко е въпрос на осигуряване на по-добро
финансиране за БАН.

Бря! Ма те хората го осигуриха – резнаха бюджета…

Добрият до отличен изследователски и развоен потенциал в БАН, а значи и
в България, е в опасност поради недостатъчното финансиране.
Понастоящем системата функционира в режим на оцеляване.
Сега голямата тревога е за следващото поколение учени.

Пука ли му на някого?
Следващото поколение учени да ‘оди да се друса и да не се занимава с няк’ви нáуки!

Препоръки
Подкрепяйте младите изследователи
Подобрете рамките на финансирането
…..

Я къш – пари за нáука няма. И за медицина няма. Абе няма Трябва за мерцедеси и беемвета, за екскурзии по света на разни важни хора, за далавери.

Иначе в доклада има и критични моменти, има уместни препоръки – като да речем да се намали централизирания подход и “спускането” на задачи “от горе”, а да се даде по-голяма самостоятелност на институтите . Проблем, останал от соц-наследството на Академията, който е бил забелязан от проверяващите.


Експертните панели откриха няколко случая на институти, които са
затворени в себе си. Този факт е свързан също така и с изработването на
изследователски програми, които изглежда понякога не обръщат
достатъчно внимание на най-новите развития в сродните изследователски
области.

Както и някои други критични бележки. Явно оценителите не са си вършили работа през пръсти и ситуацията в Академията им е ясна.

Като гледам индивидуалните оценки на институтите също са обективни.
Доста институти получават много високи оценки. Най-хубавото е, че много институти получават отлична оценка в критерия “перспективност”.
Може би при някои институти са занижени повече, но в крайна сметка това са външни оценители, те нямат интерес да “надуват” ползата от българските институти.

Всъщност единственият, който има полза от развититето на науката в България е българската държава. За всички външни е по-изгодно в България да няма наука, а да внасяме експерти отвън. Както каза нашият министър – “Ще закриваме цели направления. Ако трябват експерти – ще внасяме.”(цитирам по памет). И това го казва български министър…. Позор!

В крайна сметка резултатите от одита са налице. Ще има ли полза? Не вярвам.
“Бизнес”-интересите са много силни.
Всичко върви по познататат схема за “козата” – цитирам:
“Ако окачиш една коза на примката и й отрежеш единия крак, тя ще умре, но много бавно, обезкървявайки се капка по капка. Същото е с фабриката – фалира, но в продължение на години.”
Така бяха източени много печеливши предприятия, като преди това беше подготвено общественото мнение.

В случая задачата е още по-лесна. И “преди” и “сега” на учените се гледаше като на втора ръка хора (“баща ми е прост научен сътрудник”). Само по соц. време управялващите се принуждаваха да подържат до някъде науката, а сега предпочитат да ” внасят експерти”.

Всъщност и при соц-а имаше случаи на закрити лаборатории и институти, които на всичко отгоре имат международни договори. А несутойките по договорите – държавата плаща – колко му е.

В крайна сметка мисля, че приказката за кучетата и кервана пак ще се повтори.
Но пък европейският одит поне дава представа за адекватността на някои действия на власт-имащите и на пригласящите им клакьори.