Monthly Archives: May 2010

И с всичкия си ум!

NostradamusТия дни се появи Новината – учени създадоха изкуствен живот
До колко новината е такава, а не поредната “пускавица”, предстои да разберем. Възможно е да е истина, защото няма принципен проблем да бъде осъществено, а и вече разполагаме с необходимите средства и знания. Всъщност от години науката беше на прага на създаването на искуствени организми, имаше различни успехи в тая област и даже тази новина да излезе фалшива, появата на истински изкуствени организми е въпрос на време.

Въпросът е друг.

Новината за пореден път възбуди логореята на дежурните Касандри и Нострадамуси и за пореден път бе “отворена Кутията на Пандора” , пак биде обвинен ученият, че “се прави на Бог” и т.н. Не пропуснаха да ни напомнят и с какво е постлан пътят към ада – може би споменатите екземпляри са изпълзели от там и добре познават въпросният път?

Касандрамусите (за по-кратко) вещаят, как “От това откритие могат да изскочат ужасно биологично оръжие, биороботи, патогенни микроорганизми и още какви ли не ужасии. “

Да, би могло. Което не значи,че трябва да се спират изследванията в областта. Както споменах вече щом една технология може да бъде разработена, някой вече работи по нея със сигурност. И ако се забранят легалните изследвания, нелегалните (и тия, в секретните лаборатории) няма как да бдат спрени, така че по-голямата част от човечеството ще се окаже изведнъж пред един непознат проблем, върху който обаче “лошите” са поработили обстойно. Така че всякакви призиви за мораториуми и забрани на изследванията са не само лекомислени и заблудени. Те са опасни!

Поантата обаче на новите “Les Propheties” е : “Противниците на „Синтия” (новосъздадената изкуствена днк) твърдят, че тя е заплаха за света, понеже ще подмени поредния етап на еволюцията на земните организми и поради това върху такива изследвания трябва да се въведе мораториум.”

А кой е поредния етап на еволюцията драги?
Не е ли появата на Разума един от поредните естествени етапи на еволюцията?
И не е ли следващият естетвен етап вече резултат и на дейността на самият Разум? Или разумът е само за украшение, без практическо приложение? (Това, че основната дейност на по-голямата част от природонаселението е да търсят начин как да се освободят от разума си е друг въпрос, встрани от темата.)

По соц време ни обясняваха, как е невъзможно да се създаде изкуствен разум и искуствен организъм, защото противоречи на законите на маркс-ленинската диалектика.(?!?) Всъщност именно по законите на диалектиката следва, естственият етап от развитието след появата на разума да са творения точно на този разум. Но както знаем, Марсизмът-ленинизмът е (наукоподобна) религия, а всяка религия има своите догми, неподлежащи на научно обяснение.

Но да погледнем от страната на теистите – намесата в Божиите дела.

Един приятел протестант (не знам точно как се водеше “деноминацията”, към която принадлежеше) обясняваше липсата на противоречие на религиозните му убеждения с професията му – ядрен физик, с цитат от евангелист Матей: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум (Не, не става въпрос за Отец Христофор Събев – Отец Събев е /беше православен, после май си направи своя църква или нещо подобно. Иначе и той беше ядрен физик де, но моят приятел беше действащ такъв)
Именно, ако си вярващ, за да възлюбиш Господа той сам ти е дал правото да мислиш! По-скоро е заповядал да мислиш. За това тия, които примерно не отиват на доктор, когато са болни, а го удрят на молитва, всъщност нарушават Божиите заповеди, защото отхвърлят едно от постиженията на разума – медицината. А разумът, както знаем (или поне, както вярващите твърдят) е дар от Бога.


А как най-добре да познаем Бога – много ясно – чрез опознаване на творенията Му. Както и с усвояване на методите Му Божии (много мута станаха нещо…)

Но хайде да преплуваме пак от теистичната територия на другия бряг.

Познанието би могло да е опасно, ако се подходи повърхностно и небрежно към резултатите му.
Незнанието, невежеството, отричането и забраняването на постиженията на прогреса са страшни.
Криенето на главите в пясъка винаги води до катастрофа.

Опасностите от резултатите на познанието могат да се избегнат само с още по-задълбочено познание. Не с незнание и варваство. Горенето на “вещици” е отречен и презрян обичай, който някои копнеят да възродят.

А за всички вещатели – поздрав:

RIP DIO

Мислех да пиша за AC/DC, когато новината ме тресна с все сила:

RONNIE JAMES DIO почина!

В студентските квартири, през далечните 198… наред с Purple и Rainbow неизменна беше и неговата музика, името му често присъстваше в разговорите ни, заедно с Ричи, Гилън и Ковърдейл.

Сбогом Дио

LOOK OUT! the sky is falling down!
LOOK OUT! The world is spinning round and round and round!
LOOK OUT! The sun is going black, black
LOOK OUT! It’s never never never coming back, LOOK OUT!

Carrefour

carrefour
Не съм мислил, че ще се случи т’ва, да пиша за някакъв дюкян, ама ей на.
Хубаво де, магазин. По-точно верига дю… аа, магазини.

С Carrefour съм се срещал и преди доста време.
Този симпатяга, дето се кипри отдясно
lucky
също дойде от там, преди 10-ина години.
Когато разбрах обаче, че carrefour ще се появи и в София, лееко се поиздразних, защото така или иначе навлязоха у нас един куп “вериги”, то човек вече се препъва в тях, а ползата е … съмнителна. Е могат да се намерят по-евтини (нискокачествени) стоки, от друга страна никой не купува заленчуците на баба от село, защото увяхват бързо, а се внасят от на майната си гумени такива, защото траят дълго…

А като кацне “веригата” на булгаристанска територия, нещата у нея бързо се побългаряват.
Преди години, когато се появи един мега дюкян от известна верига, трудно ми беше да убедя колега, че на Илиянци съм намирал по-качествени стоки, отколкото там. Човекът си беше с впечатленията от … няма значение, да не правим антиреклама. Чак гогато го посети се убеди, че у нас не е както в … няма значение.

Та карфура цъфна у Софийско. След като отмина тарапаната – ааа не, не съм ходил аз ;), това обиколката по дюкяни ми е сред най-противните занимания – биде посетен от част от фамилията.

И кво? Ами, впечатлих се. Шоколадите бяха с български надписи, някои, както се казва на чист български брандирани с марката Carrefour, обаче на вкус същите, като във Франция (!?)
Знаем много “вериги” слагат марката си върху по-евтини и доста по-калпави стоки. Тук случаят не беше такъв обаче!

Кафето беше чисто, без леблебия и започвам да вярвам, че тези смеси, които пише, че съдържа, май наистина ги съдържа. И така нататък.

Е, имало и чисто български изпълнения, като да речем, намусени лелки и прочие, но то е за да не се объркаме, че сме попаднали някъде другаде, а да си знаем мястото.

В крайна сметка за какво пиша – то просто хората си правят нещата както трябва – както навсякъде. Ама явно до там сме свикнали при нас да е “бамбашка”, че това, да е като при хората ни впечатлява.

На въпроса “колко ти платиха да напишеш това”, ще отговоря – добре ми платиха. С увереността, че все пак може да се правят нещата и за българи, както и за останалите хора и че са има фирми, които държат наистина независимо в коя страна се намиаш, нещата да изглеждат по еднакъв начин. (За друг такъв случай се сещам за Stella Artois – май още не е “побългарена”)

Дали няма да е така само в началото, а по-натам всичко да си дойде “на място” типично по български?
Ще видим – времето е пред нас, дето се вика.
А гледаш и други са последвали тази линия а не досегашната?