Интелектуална проява, или простотия?
А да ви видим сега.

Става въпрос за песничката на Rachel Bloom
Fuck Me, Ray Bradbury

На първо четене, отговорът е ясен.
Пуританите могат да се задоволят само със заглавието и то ще им даде смисъл от живота поне за няколко месеца.

Но да видим за какво става въпрос.

Steve called me up and said: “Wanna hang out tonight?”
We could see an indie film or just grab a bite
I said: “Oh, Steve, YOU’RE cute, but a MOVIE’S not what I need. No offense, BUT I’d rather stay home and read.”

Я, младо момиче предпочита книги пред филми?
(не че не познавам такива де)

Но нататък:
“F-ck Me, Ray Bradbury

А, кой беше тоя пергиш Ray Bradbury?

The greatest Sci-Fi writer in history”
….

Всъщност Бредбъри е много повече от Sci-Fi писател. Той пише по сложни теми (не само фантастика, която за доста индивиди е “третокласна литература”), със сложен език, трудно смилаем от много хора, и не на последно място е изключително поетичен.

А празноглавата мацка дали познава наистина творчеството му, или е чула нещо там и е решила да се направи на интересна?

В клипа се споменават някои книги на Бредбъри, но ето какво казва и самото девойче:

“I would say very earnestly that I am overwhelmed with how well he combines such mind-blowingly cool ideas with the realism of how humans deal with these ideas,”

“That’s what struck me especially about Martian Chronicles or The Illustrated Man…. I found myself as emotionally engaged as I was mentally”
От интевюто й в SeattlePI.com blog става ясно, че не само добре познава произведения на дядо Рей, ами и ги оценява обективно.

В клипа се акцентира върху тийнове с книги, литературни фенове, че даже и Кърт Вонегът се споенава за момент, макар и фенката му да отнася шамар :D…

Много нестандартно и различно от фокуса на безбройните поп, рап и т.н. клипове, които ни заливат от ефира (за ония, в които поп върви в съчетание с още една дума да не говорим).
В клипа се предлагат едни други ценности, от тези, които са общоприети сред по-големия процент на младежите, а именно – качествената литература.

Ноо, начинът на поднасяне на цялата работа…

А? какво?

Начинът всъщност е точно същият, както се поднасят ония, другите “ценности” които се натрапват като стремеж на младите. Точно начинът, по който посланието най-лесно ще достигне до тях. Тук се подсещам за паралел с филма “The girl next door”, представен у нас с идиотското заглавие “Съседка за секс”. По-точно за образователните филми по полова просвета, на които всички ученици заспиваха и накрая, филмът направен така, че да заинтересува тийнейджърите.

Та, в крайна сметка а) или б)?
Интелектуално или просташко?

Май отговорът не е еднозначен?

За мен всъщност е.

Ако можех, бих стиснал ръката на Рейчъл Блум.

(шшш, ръката бе, казах ръката…)