Tag Archives: следене

Искам да ме… Айде бе! Не думай!

От много време, а особено сега, покрай последните събития в Париж срещам все повече статуси във Фейсбук от сорта:
“Искам да ме следят в Интернет, за да могат да ме защитят.” … Да, буквално. Не си го измислям.
И още:
“Как могат да ме пазят, ако не ме следят” …. Също буквално.
И много други, как полицията се оплаквала, че не може да следи терористите, понеже потребителите се борели за правата си.
Не, това не е от някой постапокалиптичен роман. Това са реални наши съвременници.

Наивни вярващи, на полицията въобще не ѝ пречи, че някой иска да запази кореспонденцията си в тайна. Те терористите си ги следят, до колкото могат, но пък това е трудна задача. Има много начини, да се прикрие кореспонденция. Например проектът TOR , който до голяма степен може да прикрие кой къде ходи и какво прави в Глобалната мрежа. Но и TOR не е абсолютно анонимен. По заповед на ЦРУ, НСА и т.н. може да се вземе информация, кой какво е правил и за какво е ползвал TOR. За това и се правят най-различни опити да се прикрие дейността в мрежата. Съответните служби си имат специалисти и техника, с която пък да откриват такива новоизработени чалъми и да се мъчат да ги преодоляват. Сериозните главатари на всякакви терористични организации не си пишат в скайп и ФБ.

Това, което всъщност полицията иска, не цели борбата с тероризма. Целта е да се прави пълен архив на това, кой какво е гледал, свалял, говорил в нет-а, за да може при удобен случай да бъде ползвано като компромат срещу него, или да бъде глобен и техниката му конфискувана, ако вземе да става неудобен за някого, да бъде съсипван бизнеса, на конкурентите на тия, които си плащат на “когото трябва”. Ей това е целта на мечтата на всеки политически режим – тоталното следене. А не сигурността ви, драги ми наивници.

“Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете”
Е казал Бнджамин Франклин. Не е зле, периодично да се припомня тази истина.

Голямото слухтене

img
В коментар към предишния пост Богомил Ветров предложи да направим нещо като онлайн конкурс за разказ, есе и т.н. по темата за тоталното видеонаблюдение.

Аз предлагам темата да включва по желание на потенциалните автори и подслушването на Интернет, следенето на кореспонденцията и трафика. Изобщо всяка форма на контрол над мисълта.

Богомил вече е отворил конкурса с първия разказ.

Понеже не е ясно, ще предизвикаме ли интерес, дали ще се наеме някой да оценява разказите и т.н., предлагам да караме нещата в движение.

Първо да видим, ще има ли интерес от страна на автори, после дали ще се появи кандидат жури и т.н.

Още – предлагам конкурсът да е само за разказ или есе, евентуално за повест. Е, ако някой предложи роман, няма да го върнем, доколкото конкурсът е виртуален, не зависи от публикуване на хартия, нито от заплащане на редактори и т.н.

В крайна сметка, може изобщо да не бъде конкурс, а просто колекция от разкази на дадена тема.
Ако има итерес, наемам се да направя специален сайт, може би нещо като wiki, което да е като “концентратор” на творбите.

А за останалите…

Та така другарки и другари!
Честит ви тоталитаризъм на нова сметка.
А, не ли? Не, ама да.

Наскоро в Пловдив по..ааа
народната милиция спря рок фестивал. За да не шуми и да пречи на почивката на трудещите се.
Не знам, там организаторите как са си свършили работата, да приемем, че вината е тяхна.

Обаче в неделя случката се повтори в София.

А именно – организаторите на фестивала “Цвете за Гошо” се договарят с общината да продължи купона до 22 и 30. Документи има. Пише го и на афишите.

В 22.00 Последната група “Бараби блус бенд” се качва на сцената.
В 22.05 милиционери се качват също и започват да чупят стойки.
Барабите кротко си тръгват, краят на фестивала е провален.

Айде, ще кажат някои – там някаква дандания спряли, разгонили са хулиганите, наркоманите и алкохолиците (макар че публикта беше основно от съвсем друг вид, ама както и да е), голяма работа.

Обаче, това е само една от проявите, на процес, започнал твърде отдавна.
Като например една от сериозните му прояви е разрешаването на следенето в Мрежата. И на подслушването на телефоните. И на тоталното следене.

Има вече случаи на проверени за “незаконно” съдържание на дисковете. Интересно, потърпевшите бяха ли на протестите, които група ентусасти се опита да проведе?

Най-странното е, че когато се говореше за протестите, реакциите бяха не “как може, дайте да ги спрем”, а “аз нямам какво да крия”, “то не е възможно да следят всичко”, “аз ще си крия трафика”.

Вместо да се вземеш в ръце, да премахнеш причината за криене, да мислиш, как да се скриеш, да се спотаиш… Психика, наследена от годините тоталитаризм, когато нямаше шанс човек да си отстоява правата. И върху добре утъпкания път от безхаберие и смачкано самочувствие, тоталитаризмът се завръща с широка маршова стъпка.

Интересно, че един фестивал, който се провежда веднъж годишно, а в Пловдивския случай – инцидентно се оказа такъв проблем за спокойствието на трудещите се. А денонощно дънещите чалга кръчми никой не спира. И когато живеещите наоколо трудещи се събират подписки за намаляване на шума и пращат оплаквания никой не реагира.

То не е интересно всъщност. При тоталитаризма никой нямаше да посмее да спре концерт с частушки да речем. Или фестивала “Ален мак”.

Сега любимата музика на властимащите е друга и на нея никой не бива да посяга.

А виж, както в тоталитарни времена се спират рок-събития… Многозначително.
Рокът пак е черната овца.

Всъщност за човек, който следи внимателно ставащото в държавата, едва ли този завой към тоталитарните порядки е неочакван.

Нещата си вървяха натам. Но до сега управляваше червеният/кадесарски “елит”. По-висшите и по-опитните в демагогията представители на прослойкта, която всъщност винаги е управлявала България – и “преди” и “сега”.

Днес пряката власт е в ръцете на мутрите – т.е. представителите на силовия инструмент на въпросната прослойка – “народната” милиция. И те не познават друг подход, освен директния.

Или, с други думи – на печелившите – честито.
И да цитирам един популярен аудио-клип, звучащ често по радио Z-rock с гласа точно на един от потърпевшите от снощното милиционерско изпълнение:

“А за останалите: “Du hast!”

Аз пък съм за камерите

камераНе за газовите разбира се.
Нито за поставянето на камери и микрофони навсякъде, с цел тотално следене на всеки, както в “1984”.

Против съм подслушването на телефоните.
Против следенето на кореспонденцията – и електронна и всякаква.
Против подслушването на средствата за комуникация, като skype ,
icq, ekiga, jabber и всички други.
Против съм следенето на Интернет трафика, воденето на статистики за посещавани сайтове и интереси. Независимо дали с цел реклама или “сигурност”.

Против изискването доставчиците Интернет свързаност и всякакви други Интернет-услуги да събират статистика за трафика и за посетителите на сайтовете си.
И не става въпрос, дали това е технически осъществимо. Много IT специалисти се успокояват, че това изискване е технически невъзможно и не обръщат внимание на призивите за протест.

Да, не е възможно да се осъществи, но самият факт на съществуване на такова законово изискване отваря вратата за слоупотреби със силовите органи. А както се казва в известния виц – “върви после да доказваш, че нямаш сестра”.

От друга страна, чета често възмущение от камерите, които се появяват на все повече обществени места.
А така. Казахме обществени.

Много съм против в навлизането в личното пространство и ровенето в личния живот.
Но когато сме на улицата, в някое учреждение, обществено заведение и т.н. вече личното ни пространство е споделено с това на много други личности. И в повечето случаи сами споделяме личното си пространство.

Когато сме на обществено място, нормално е да се съобразяваме с останалите, без да нарушаваме тяхното право на индивидуалност, спокойствие и достойнство.

За ползата от камерите по пътищата писах вече. Наскоро мой приятел сподели, че във Варна шофьорите усърдно спазват правилника, защото почти на сяко кръстовище има камери. Той самият очакваше “честитка” от КАТ, защото забравил за камерите и минал на някакво кръстовище с мръсна газ.

Ами, като не му идва отвърте на човек, да спазва правилата, това е добър начин да му се напомни.

На другите обществени места, освен кръстовищата, спазването на общоприетите правила за държание със себеподобните също е важно. Когато се държиш на обществено място, както на тебе ти изнася, без да се съобразяваш с останалите, най-често пречиш на останалите.

В наше време все повече екземпляри забравят, че и другите са хора, че и те имат право на спокойствие и сигурност. И на такива екземпляри е редно да им се напомня, че не са единствени.

Не виждам, какво може да притеснява човек една камера на обществено място, след като така или иначе той е сред други хора и това, което прави не е скрито за останалите.

А ако става въпрос за протести срещу управляващите, така или иначе всички протестиращи влизат в статистиките, било то редно или не, така че наличието на камери не променя нещата.

Надигат глас и студентите от СУ, срещу проекта за поставяне на системи за наблюдение в университета.

Относно тоя проект съм раздвоен. От една страна си мисля, че средствата, заделени за тази операция е по-добре да бъдат изразходвани за нещо по-полезно. Университетът, както всяко учебно заведение у нас има много други, далече по-неотложни от системата за наблюдение. От тази гледна точка подкрепям протеста на студентите, макар че от друга, не съм съгласен, че по тоя начин се нарушават личните им свободи, защото говорим за обществено учебно заведение. В края на краищата студентите са там за да учат, а не да вършат неща, за които не биха желали да излизат на кадро.

В крайна сметка съм твърдо против в намесата в личния живот на хората, както от държавните органи, така и от отделни, не дотам цивилизовани лица. Точно срещу вторите могат да послужат камерите на обществените места.