Monthly Archives: February 2011

Черният лебед или коледна песен

Гледах Черният лебед.
Раздвоен съм.

Разкошна идея, сюжетът на филма повтаря този на балета, главната героиня, балерина, която изпълнява кралицата на лебедите в “Лебедово езеро” преживява същата драма на живо, както в балета. Сблъскава се със своята “двоиничка”, аналог на Одилия.

Филмът прилича, но не повтаря едно към едно балета.
Нина е Одета, но Одилия е ту Лили, ту самата Нина. Няма принц, само някакви недоосъзнати мераци на Нина към хореографа й, който далече не е светла личност, по-скоро клони към тъмната страна.

Филмът предизвиква размисли за перфекционизма и съвършенството. Накрая Нина успява да направи съвършенното изпълнение като напълно се вживява в своята героиня и умира, както нея.
Даа, до съвършенството можем да клоним само асимптотично. Достигнем ли го, анхилираме…

Балетните сцени са невероятни, музиката звучи величествено.

От друга страна, мисля си филмът би бил много по-добър, ако не беше замислен като трилър.
През цялото време очакваш нещо гадно да се случи, не можеш да се отпуснеш и да усетиш както трябва музиката и красотата с която е наситен целият филм.

Главната героиня непрекъснато си реже нещо, текат й кървища от всякакви места, накрая я вижаме заклана като прасе на коледа (айде, нека да е юрдечка)… Също и заколението на бившата примадона ми беше в повече.

Прекалено много кръвопролития за невоенен филм си мисля.

Кой е по-по-най

Вчера в офиса ни дойде дама с лаптоп. Както стана ясно, открила фирмата ни в Нет-а и говорила с колега, да й помогнем с линукса на лаптопа.

ОК, с удоволствие. Това ни е работата, а и обичаме да се занимаваме с Линукс и всичко свързано с него. Също така, трябва ли да споменавам, че ползваме Линукс и тук-таме FreeBSD? Така че сме щастливи, че работим с това, което харесваме.

Но отклоних се. Погледнахме “болния” лаптоп и се оказа, че е тежко въоръжен с SUSE Linux Enterprise Desktop 11. Учудена от физиономиите, които направихме двамата с колегата, с когото бяхме увиснали над лаптопа, дамата започна да ни обяснява, как тази дистрибуция се ползвала на Лондонската борса и още 5-6 сериозни организации изреди, явно беше добре информирана и сигурно в първия момент се е усъмнила в нашата компетентност. Сигурно върху избора на дистрибуция е повлиял точно изборът на тези сериозни (и богати) организации.

Това ми напомни друг случай, когато потребител на Линукс си беше изтрил чисто новата Федора, за да сложи CentOS, защото CentOS е свободен вариант на Red Hat Enterprise Linux (RHEL) – без затворените приложения, които влизат в дистрибуцията и някой му казал, че е “по-добър”.

Добър ли е RHEL? Добър ли е SUSE Linux Enterprise Desktop? Безспорно. Въпросът е добър за кого?
Изредените дистрибуции са “тежката артилерия” на Линукс, най-честия избор за бизнес употерба. Всичко, което влиза в дистрибуциите, както и те самите са тествани дълго време за стабилност и въвместимост, преди да бъдат пуснати на пазара. Също така подръжката, която осигуряват производителите на дистрибуциите е невероятна, а сериозните бизнес-потребители държат на сериозна подръжка.

От друга страна тези дистрибуции са много консервативни. Идеята е, като се инсталират, да не се пипат повече, евентуално се правят ъпгрейди ако се открие даден проблем или ако някое приложение има нова версия, която има важни промени, без които не може, но общо взето рядко се пускат нови версии на софтуера за “бизнес” и “ентърпрайз” дистрибуциите, а ако се пусне, често новата версия на дадена програма не е най-новата, а няколко версии по-стара, но вече изтествана за проблеми.

Неприятностите на нашата посетителка бяха свързани точно с тази консервативност на избраната дистрибуциия. По-нови флашове не вървяха, флаш-плеърът пък не можеше да се обнови, защото версията на Мозила беше 3.0 (и в хранилищата нямаше по-нова), а актуалната версия е 3.6.ххх. Естествено не е проблем тези консервативни дистрибуции да се “деконсервират” – т.е. да се накарат да работят с хранилищата за “хом едишън” версиите, но тогава защо да не изберем директно тях?

Е, качихме последната мозила на лаптопа, съответно флаш-плеърът вече не възрази срещу ъпдейта и всичко си тръгна (включително “сурат-кетапа”, който протестираше нещо срещу старата Мозила). Собственичата на лаптопа изглеждаше малко се постресна, докато гледаше как бъркаме в “червата” на Suse-то. Май след тази “демонстрация на сила”, нашите аргументи в полза на OpenSuse или още по-добре Ubuntu, като по-удачен избор за домашен потребител й прозвучаха доста по-убедително.

Може би, начинаещите Линукс-потребители се увличат по “профешънъл” и “ентърпрайз” решенията по инерция от Уиндос, където “home-edition” вариантите са с орязани функционалности, често необходими или по-удобни за потребителя, докато всички нови програми се инсталират еднакво и на home и на professional варианта на “прозорците”. Както и вирусите 😉 .

При Линукс “домашна” дистрибуция в никакъв случай не значи орязана дистрибуция. Всичко най-ново и лъскаво се прави първо за тях. Professional от своя страна означава надежност, стабилност и консервативност.

Така че, ако се колебаете кое е по-добро – седан, джип или камион? Или пък трактор? Това, което ви е необходимо, за да си свършите работата. На магистралата трудно ще “летите” с камион. На нивата седанът ще е безполезен. Същото е и с Линукс дистрибуциите.

Компетентност

Българите много обичаме да се изкаваме компетентно по въпроси, които не познава:

http://www.entelegentno-blog.com/2011/ban_nayka/

Че човекът не е запознат с положението в Академията, а говори на изуст веднага се вижда да речем от политическата окраска на поста:

“На всичко отгоре лицето Георги Първанов от позицията си на президент, пази статуквото на своите приятели и мъти водата, само за да се говори за него.”
Тук с втората част на твърдението съм съгласен. Гоце си прави реклама и допринася за лошия облик на БАН, нищо че неговите хора работеха и продължават да работят за източване на имотите на Академията. Неговият министър държеше абсолютно същата политика като сегашния.
Колкото до приятелите – има и такива, има и други – както навсякъде. Специално акад. Съботинов е син, та чак зелен и винаги е имал проблеми с бсп и свързаните с нея “фактори” и ми е смешно, като го обявяват за “червен”, но какво да се прави – народът повтаря това, което е чул от медиите. (Всъщност точно в този пост за акад. Съботинов не се говори, казвам по принцип)

Колкото за дейността на българските учени, още докато работех в БАН бях писал нещо по въпроса:
http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=61
Министърът, за когото говоря там не е Дянков, а от Гоцевите хора. Както виждаме политиката и тогава и сега е същата.

Сега събирам материали за постиженията на Българстата наука и готвя нов пост, но искам да го напълня с повече информация, защото явно липсва такава достатъчно и хората съдят за положението по пропагандата в медиите. В това отнощение авторът на статията е прав. PR-ът на Академията е слаб. Което всъщност е нормално и е правилно да бъде така. Една научна организация не е цирк или театър, нито фирма. Наемането на PR-специалст би отнело още средства, от нищожния бюджет на Академията, които иначе могат да се използват за нещо полезно.

В нормалните страни за науката, образованието и културата има грижата държавата.
Не, не ми говорете за “пазарна икономика” – в случая споменаването й е неуместно.
За справка постът ми за Виена, за изграждането на отношението към науката и културата още ученическите години, както го правят в цивилизованите държави.

“Преди няколко дни бях на един икономически форум и там точно една лелка от БАН пита защо е трябвало да представят идеите си пред инвеститори, за да получи финансиране.”

За съжаление инвеститорите за да отпуснат средства искат да получат нещо, от което да печелят веднага пари. Наука така не се прави. Никой не е казал, “дай мамут месо, да открива огъня”, “дайте сега едни жълтици, да открием колелото”; или пък едни брадати учени не са седнали да откриват мобилния телефон, или компютъра, или микровълновата фурна и т. н. Във всички тези изобретения са вложени открития и материали, някои разработвани повече от 100 години и достигането на всяко такова изобретение е следвало дълъг път, като все още продължава да се усъвършенства.

Много е лошо, че много хора гледат на науката като на алъш-вериш. Нещата са несъвместими.
За нещастие държавната полтика се ръководи от бизнеса. Бизнесът очаква бързи печалби и инвестира само в неща, които според “бизнес анализаторите” могат да ги донесат.
Съответно за да се правят все пак някакви реални изследвания, за съжаление по целият свят се налага научните колективи да сключват договори, често за глупости, като покрай тях да вместят и истинската наука.

Познавам учени от Германия и Франция, които кандидатстват по буквално псевдонаучни проекти, за които е отпуснато обаче финансиране, за да могат да издържат истинските си изследвания. За нещастие с подобни проекти се издържат и много тарикати, чиято основна дейност е трупането на такива проекти. Хората са натрупали достатъчно опит и връзки, за да лапнат най-тлъстите грантове за проекти със съмнителен смисъл и реално не вършат никава научна дейност, а само усвояват едни пари и кандидатстват за други пари. И не, не става въпрос за български учени.

Светослав Александров е написал много обоснован пост, защо не бива науката да бъде третирана като “бизнес” или търговия.
Биха могли да се изредят още аргументи, но тези са достатъчно точни. (Всъщност за правилността им говори фактът, че Добри Божилов застъпва противоположна позиция 😀 . Това само за разведряване на обстановката де, да не се приема сериозно 🙂 )

Всъщност проблемът е в световен мащаб, само в такива страни като нашата, без самостоятелна политика общата тенденция се проявява по-рано.

Със съжаление трябва да го кажа, но добре че все пак военните наливат пари в наука, за да се движат и фундаменталните изследвания.
При военните се изследват най-авангардни технологии и за развитието им се налага да се инвестира на широк фронт. От друга страна Студената война свърши, втора програма Аполо, която да даде тласък във всички области на науката не се очертава.

Ако скоро не появи ново предизвикателство пред човечството, което да го принуди да не стиска средствата за наука рискуваме да се завъртим по низходяща спирала, като все повече се ограничават средствата за наука и истинско научно образование, докато се стигне до Падането на нощта.

Като финал, за хората, които вярват, че с убиването на “свещенат крава” крава БАН (да цитирам пак, статията, предизвикала този пост) с парите от жалкия й бюджет тяхното положение тутакси магически ще се оправи и ще процъвтят, да припомня нещо, за което вече съм писал – в момента повечето учени в БАН работят по договори, повечето с международни организации. Познавам хора с договори за милиони евро.

Щом БАН се закрие, по тези договори ще трябва да се платят неустойки. Вярвате ли, че хората, които издигат Гоце, Бойко и прочее, като си построят казината, моловете и хотелите на мястото на институтите ще платят неустойките? Не, ще ги плати бюджетът. Тоест ние.

Тъжно

http://bnt.bg/bg/news/view/46500/pochina_gari_mur

Разкошна китара, кадифен глас, невероятни песни. Всичко това вече е спомен.

Отиде си твърде рано, само на 58 години.

В рамките само на един месец си заминаха двама съименници, големи имена от музиката на 70-те години на 20-и век – на 5-и януари си отиде и Гари Рафърти
http://dnesplus.bg/News.aspx?n=516374

Поклон

Убий даскала!

Както си слушах новини, току вдигнах кръвното.
Европейски експерти установили, че 42% от учениците са относително неграмотни, ала бала…

То ние си го знаем, ама вече и по света научиха.

Обаче!

Какво решават да предприемат в отговор на експертната оценка като противодействие на нарастващата неграмотност първожреците в Голямата Пирамида под вещото ръководство на фараон Игнатут? Да не се оставят лоште ученици да повтарят класовете, защото това ги демотивирало!

Тази премъдрост още е проект, ама така както е проект ще си стане факт, както безброй други недомсилици в цялото ни държавно управление, за съжаление много голям процент от които в образователната система!

Те и сега учителите с много голям зор могат да оставят някой да повтаря. Къде ти, не могат да пишат слаби бележки даже, защото са застрашени от една страна от любящите родители, които вместо да стегнат разлигавените си до краен предел отрочета с твърда ръка, насочват въпросната ръка, често усилена от мускулитие на няколко яки момчета, определено не любители на образованието срещу нещастния учител, позволил си да поставя изисквания към наследника им, представете си!

От друга страна учител, позволил си да има ученици с нисък успех в класа си подлежи на наказания от същата премъдра система, управлявана от Голямата Пирамида, че не е научил учениците!

А учениците, като знаят, че така или иначе и да учат и да не учат пак няма да имат лош успех, предпочитат – изненадааа- да не учат.
Разбира се има и ученици, които учат, обобщенията са лошо нещо, но повечето предпочитат да карат както е по-лесно. Както повечето хора по принцип де.

Странна логика, вместо да се увеличава контролът и изискванията, с цел да се оправи качеството на образованието, да се намаляват. Сега ми става ясно защо оставиха учениците без зимна ваканция. Хората са предвидили, че така или иначе няма да се изморят, щом е такава повелята на Пирамидата, така че поне да отчитат присъствие.

Така че, когато стане въпрос за неграмотността и ниската култура на младото поколение, не стреляйте по учителя. Не го сочете и с пръст. Вярно е, много учители не стават за тази работа. Но това е заради дългогодишната политика доввела до съсипване на образователната система и унищожаване на престижа на учителската професия. За това най-често учители стават хора, които не са успели другаде. Разбира се, както казах обобщенията са лошо нещо. Има още учители, които имат призвание за тази професия и работят с желание. Но каквото и желание да има и най-добрият и спосбният учител, не може да постигне много, щом “от горе” му забаняват … да изсисква!