Monthly Archives: September 2011

Шарлатания

шарлатаниТова още не е постът за “Псевдонауката”, който по-рано обещах да напиша.

Но се присетих за нея, като прочетох тоя шедьовър на шарлатанската мисъл

В “Псевдонауката” има примери, как с наукоподобни лафове се заблуждават наивниците, които са предпочитали да си спестят някой час в училище и в последствие плащат данък “безхаберие” на всякакви шарлатани.

Също както при “квантовата медицина” явления като електролизата се поднасят на наивниците като някакъв супер модерен метод за лечение на небивали заболявания, украсени със “сложния” термин “квантов”. Ех, часовете по физика който ги е изпушил в тоалетната, сега си дава парите за “квантово” лечение.

Така и от горецитирания пост ни заливат “Биофотоните за мобилен телефон” (Ъ? К’ви фотони каиш, баби?)

Научаваме, че “Биофотонната технология е в състояние с помощта на катализирания и дефиниран спектър на електромагнитните колебания да покрие нежелателните честоти, които влияят върху организма и по този начин да намали тяхното въздействие.”
Разбрахте ли нещо? Няма страшно, ако не сте разбрали. Изречението е напълно безсмислено.
Както и въпросното “изобретение”.

Все пак, ако някой реши да си напъне мозъка за да си припомни училищния курс по физика, ще му помогна. Имаше там едно явление интерференция. С негова помощ бихме могли да заглушим вълните от телефона, като излъчим абсолютно същите, но в противофаза. Само че тогава няма да можем да го ползваме изобщо. На подобен принцип работят много устройства за заглушаване. А GSM-ът си има определени работни честоти – справка в уикипедия, да речем, а не спектър от “желателни” и “нежелателни” честоти, както пише в по-горното “обяснение”.

Шарлатаните са намерили поредния вир, в който да ловят наплашени и наивни потребители.

Колкото до “страшните” микровълни от мобилните телефони – ето една разумна и лесна за разбиране статия по въпроса.

Книголандия

След като писах за книжарниците за електронни книги, време е да споменем и такива за хартиени издания.

Интернет дава огромни възможности в може би всички области. А? Не казвам нищо ново викате?

Да, всички го знаем. Въпросът е, знаем ли как да използваме тези възможности.
Защото едно е да имаш нещо под ръка, съвсем друго е да знаеш, как да го приложиш.

Така много хора, продаващи или произвеждащи нещо си правят сайтче тип “визитна картичка” и чакат продажбите да “скочат”. После отчитат разходите по сайта като излишни.

Книголандия е обаче много добър пример за успешно използване на Интернет. Разкошен проект на Христо Блажев, представящ основно изданията на издателство “Изток-запад” а и както той самият уточнява в коментар и на много други издателства. Издателството има и и свой блог, но аз научих за него именно от блога на Христо, благодарение на умелото му “позициониране” в блог-сферата и из социалните мрежи, както и разбира се отличните ревюта, на книгите, които представя. Два компонента, без всеки от които другият се обезсмисля до голяма степен. А се оказа, че повечето книги, издавани от “Изток-запад” са точно по моя вкус…

Книголандия обаче не е само “лице” на “Изток-запад”. Включва и електронната книжарнца “Книга за теб” (за хартиени издания), както и “Книговището” – своеобразна библиотека, от която могат да се възползват за сега жителите на София. Както и още, но да оставим сайта сам да говори за себе си.

Точно от Книголандия научих, че на български излиза Гьодел,Ешер, Бах:eдна гирлянда към безкрайността” – книга, за която си “точа зъбите” още, след като бях чел доста подробен анализ в списание с “Съвременник” през далечната 1984-а година, в който се твърдеше, че книгата е непреводима. Е, намерил се е преводач, който се е справил с това предизвикателство и то страхотно (а, споменах ли, че веднага си я купих, щом научих, че е излязла?). Сравнявам превода и с този на руското издание (който ми “изпадна” от някакъв сайт) и наистина съм възхитен.

Може би в по-далечно време ще пиша за тази книга, но няма да е скоро. Книгата е много дълбока и за нея се пише трудно. Първо трябва да я осмисля и да преценя, до колко е по възможностите ми да пиша за нея.

Но много скоро ще пиша за една друга книга: “Псевдонауката” от Бен Голдейкър, която любезно ми бе подарена от издателството. Само да се преборим с дъщерята, кой ще я прочете по-напред, защото тя като прочете няколко страници, заяви, че книгата е страхотна и си я “приватизира” :). Е, тя чете предимно сутрин, а аз вечер, така че няма опасност да разкъсаме книгата 🙂

Книголандия естествено естествено присъства и във фейсбук. И за финал – Книголандия – не само успешен пример за използване на Световната мрежа, а и чудесно място за всички любители на добрата книга.