Monthly Archives: January 2018

Дъвка за балончета

На 13 януари – денят на Българското кино, решихме да уважим родните творци на “седмото изкуство”.

След известен период на лутане и грандомански изцепки след началото на “прехода”, българското кино, определено мога да кажа намери своя път. Доста заглавия на филми мога да цитирам, към които нямам, или имам съвсем малко забележки. Да спомена “Love.net”, “Каръци”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, “Кецове”, “Чужденецът”, “Мисия Лондон” както и доста други, не се сещам в момента за всички и сигурно доста хубави филми ще пропусна. Е, има и такива, които съзнателно ще пропусна.

В деня на Българско кино избрахме “Дъвка за балончета“, филм който от известно време стоеше в списъка ми за гледане. Очаквах приятен филм… Това което видях, колкото и банално и клиширано да звучи, надмина многократно очакванията ми!

Сигурно, ако човек иска да намери повод да се заяде, ще намери недостатъци на филма. Но няма да търся такива. Филмът “грабва” зрителя още от началните кадри и не го “пуска” до финалните надписи. Буквално. Всичко беше перфектно изпипано. Много пъти съм писал, колко важни са дребните на вид детайли. Е, създателите на филма се бяха погрижили и за най-дребните детайли.

Историята, около която е изграден филмът не е уникална. Напротив, достатъчно експлоатирана е от всякакви автори в различни сфери на изкуството, но начинът на развитието ѝ е разкошен.

През целия филм зрителите са заливаха от смях. Но не. “Дъвка за балончета” не е комедия. Филмът е сериозен.

И не. Това не носталгичен, ретроспективен филм. Въпреки, че някои зрители биха намерили и носталгични моменти. Всъщност, историите от миналото на героите са не по-малко интересни и за младите зрители. Казвам го с увереност, подкрепена от впечатленията от реакциите на публиката онази вечер, състояща се в по-голямата си част от млади хора.

Като споменах детайлите. Помните ли какво беше широкоекранен и тесноекранен филм? По-младите кинолюбители, разглезени от съвременните HD, 3D, 4DX технологии едва ли имат представа.

Интересен похват беше, миналото да бъде представено в тесноекранен формат. Само да отбележа в скоби, че екипът бе избрал тесния формат, който бе актуален в края на 80-те години, когато и се развива част от действието. Иначе сме гледали кино и на доста по-тесен екран по-рано.

Да не пропусна – звукът беше много добър. Нещо, което беше проблем при много български филми.

Понеже избрахме правилната дата, имахме възможността да видим и част от сценаристите и актьорите на живо (снимката горе). Всъщност само малките актьори, големите явно са имали други ангажименти. Под бурните аплодисменти на публиката след филма част от създателите му излезе пред екрана да приемем заслужените овации. След това във фоайето имаше възможност желаещите да се срещнат с тях.

Всъщност, аплодисментите започнаха още с финалните надписи и не стихнаха, докато екипът не слезе от сцената.

Радостно е, че българското кино създава такива продукции на високо ниво и че броят на феновете му видимо расте.

Салют 7

Салют 7Читателите на блога ми добре знаят, че Космосът и космонавтиката са сред темите, от които се интересувам особено много. Чета всичко свързано с темите, което ми попадне и търся филми и клипове по въпроса. Обаче, докато добри научно-популярни филми има доста, уви, художествени почти няма. Космосът е трудна (и може би непонятна) тема за режисьори и сценаристи. “Аполо 13” бе едно чудесно, изключително добре направено, но за съжаление еднократно изключение.
(А книгата на Джим Лавъл и Джефри Клюгер е разкошна. Но и такива книги липсват.)

Категорично изключвам филма “Гравитация”, който въпреки чудесните космически кадри си беше най-банална катастрофична фантастика с актьор и половина и стандартно-малоумен сюжет и меко казано ме отврати.

Филмът за Гагарин беше добър, но не бих казал, че е нещо изключително. Е, все пак въпрос на вкус. Друг може да го хареса много.

Като научих, че има два нови филма на космическа тематика веднага знаех, че няма да ги пропусна и се надявах да са добри.
Снощи гледах “Салют 7”.

Да! Това е отличен филм! Наистина! И като сюжет, и като операторско майсторство и ефекти, и като актьорска игра.

Всъщност филмът е руският отговор на “Аполо 13”. Даже и по стечение на обстоятелствата, корабът с който космонавтите изпълняват мисията има 13-ти номер: Союз Т-13.
Също като “Аполо 13” филмът е по действителен случай. Обаче, за разлика от Аполо, тук сценаристите са решили да вкарат допълнителни художествени елементи. При Аполо 13, художествени елементи бяха в някои детайли. Например във филма останалият на Земята в последния момент пилот на командния модул Томас „Кен“ Матингли се сеща как да осигурят достатъчно ток за кацането, докато в действителност по въпроса са работели огромни екипи от инженери и три тренажора, където вариантите са се отигравали многократно.

При “Салют 7”, наред с основната история, сама по-себе си достатъчно драматична, сценаристите бяха включили и допълнителни драматични моменти, които не са се случили в действителност при тази мисия. Но това не разваля филма. Създателите са го посветили на всички космонавти и много от събитията са се случвали при различни полети. Например, командирът (истинският) на полета Владимир Джанибеков казва, че скачването не е било толкова трудно, както на филма, но самият той по-рано е участвал в доста по-драматично скачване. Пожар при мисията не е имало, но пък пожар се случва по-късно на станцията “Мир” и т.н.

При мисията не е имало опасения за американска диверсия, но пък надпреварата и взаимното дебнене и параноя са съпътствали цялата космическа програма и на двете държави. Както и военните често са пренебрегвали човешкия живот в името на някакви си там абстрактни, или по-скоро егоистични техни цели.

Като цяло филмът е изпипан чудесно, нищо в сюжета не ме подразни. А космическите кадри бяха разкошни. Струва си филмът да се гледа на 3D. Но и на 2D е чудесен, а не като някои боклуци, при които ако го няма 3D ефекта не стават за нищо. Безтегловността беше отразена по превъзходен начин. Имало е достатъчно консултанти, за да не се получат нелепи сцени, които не са възможни в условия на микрогравитация. Беше изпипано до последни детайли, даже когато единият от космонавтите рязко изтръскваше термометър си помислих, че съм “хванал” екипа в недомислица, но забелязах, че той се държи с крака, за да не отхвръкне при рязкото движение.

Интересно беше решението на създателите, понеже филмът се разминава с оригиналната история, да запазят малките имена на героите, а да променят фамилиите. Владимир и Виктор във филма бяха Фьодоров и Альохин ( Джанибеков и Савиних в действителност). Първата жена излязла в откритото космическо пространство Светлана Савицкая бе Светлана Лазарева във филма. Но както се вижда от оригиналните кадри в края на филма, актьорите бяха докарани да приличат много на истинските участници в събитията.

Във филма имаше много свежи моменти, много ми хареса закачката с американските филми, когато “врагът” козирува на героите, а те след кратък размисъл великодушно му отвръщат. Клишето бе иронично изпълнено точно в стил “героичен американски филм”.

Както често съм казвал, детайлите са много важни за цялостното впечатление, а в “Салют 7” те бяха изпипани ювелирно.

Разбира се не липсваха и личните проблеми от живота на героите, без които филмът би изглеждал недовършен.

В заключение, “Салют 7” е разкошен филм, който според мен би се харесал не само на изкушените от космическата тематика.

Сега точа зъби за “Времето на първите”, който доколкото разбрах е по-близко свързан с оригиналната история.

Ревю на Светослав Александров за филма.

ПП
Със Салют 7 добрите космически филми по моя критерий стават 2. (С “Аполо 13”)
Но пак да припомня въпроса си от преди години, що така ако няма авария и проблеми, не става хубав филм?