Добре е, когато нещо хубаво се превърне в традиция.
Жалко е, когато една добра традиция бъде унищожена, а друга, обещаваща спре в самото начало.
Рок фестът във Варна обещава да се превърне в нова, добра традиция. Вярно, с нови организатори, с някои проблеми, но доброто начало е поставено и обещава да потръгне.
Първоначално, за място на провеждане на феста беше обявено отново пристанището на Варна. Така пишеше и на билетите, които този път се продаваха от epaygo. Затова и, както миналата година избрахме същата резиденция. Е, в последния момент бяхме изненадани, фестът бе преместен на плажа в Аспарухово.
По този повод се надигна вълна от негодувание срещу организаторите.
Аз обаче искам да изкажа благодарност на хората, които все пак успяха да запазят феста, успяха да осигурят провеждането му и да не провалят очакванията на хилядите фенове, повечето от които от миналата година си бяха планирали графика и очакваха събитието с нетърпение.
Не знам, каква е била точно причината за смяната на мястото. Чух няколко хипотези, някои от които звучат достоверно, но каквато и да е била, сигурен съм, че организаторите не са го направили “за кеф”, поставени са били пред неочаквани проблеми в последния момент и за краткото време, което имаха за реакция успяха да вземат адекватно решение и спасиха хиляди хора от горчиво разочарование.
Плажът, както и да го погледнеш, не е най-доброто място за нещо друго, освен за … плаж. Вечер пясъкът изстива, неприятен е за ходене, но за компенсация човек може да си просне хавлийката и да полегне между сетовете… Доста хора го бяха направили. Друга компенсация на неудобствата и затрудненията с транспорта беше чудесната гледка към Варна и към пристанището.
Като (голям) плюс на феста беше доста по-добрият звук от миналата година. Този път освен ниските и част от високите честоти добре се чуваха и останалите. Все пак и сега прекалено бе наблегнато на ниските честоти, които особено когато барабанистите и басистите се развихреха, доста заглушаваха останалите.
Програмата и този път бе наситена, като сега и в първия ден участниците бяха сериозни, а не начинаещи, както беше миналата година. Трудно ми е да кажа, хедлайнерът от коя вечер беше най-силен. Симпатиите ми клонят към Rage, но не мога да принизя стойността на останалите хедлайнери. И ко-хедлайнерите. И останалите… Но да караме подред.
Първата вечер, за голямо съжаление изпуснахме сета на CATORGA. Виж, варненците Drive Your Life ги засякохме, за което въобще не съжаляваме.
След варненската група излезе една от групите, за които може да се каже, че са писали историята на Траш-метъла… и се оказа, че е останала там, в историята. Новите парчета поне на мен ми се видяха твърде еднообразни и безинтересни. Хмм, всъщност и за AC/DCказват, че са група, която свири само една песен, но там ситуацията е друга… Или просто Destruction не са моята група. Виж, относно изпълнението нямам грам забележка. Професионалисти от най-висока класа.
Жалко, че малко хора у нас познават Rage. Предполагам затова първата вечер публиката беше най-малко. Може би и защото доста хора са пътували този ден и не са успели да стигнат навреме, но тълпата пред сцената бе срамно малка за това, което сътвориха Rage и Lingua Mortis Orchestra.
Гледал съм доста клипове на Rage със симфоничен оркестър, още повече съм слушал, но съвсем друго е да усетиш на живо синхрона между метъл-бандата и оркестъра. Rage показаха, че метълът и симфоничната музика взаимно се допълват, щом артистите ги усещат еднакво близки.
Чухме, как валдхорната чудесно допълва китарите, как метъл-комплектът барабани на Lucky Maniatopoulos хармонира с щрайх секцията. Невероятно изживяване.
За късмет, през първия ден звукът беше (почти) перфектен, така че успяхме пълноценно да изживеем спектакъла, който поднесоха Rage и Lingua Mortis Orchestra.
Както казах, селекцията беше много силна
Вторият ден започна ударно с Velian. Само защо трябваше те да са първа група? Може би за да дойдат повече хора рано заради тях?
Velian правят жестока музика. Страхотни инструменталисти, а вокалът владее по невероятен начин гласа си.
След Velian заби другата голяма българска група Sevi. Този път поне не ги сложиха първи, като в Мидалидаре. Но мястото им отдавна е при “големите”.
Firewind бяха фантастични. Новият им (немски) певец Henning Basse демонстрира богат глас и вокални умения. Китарата на Gus G и органът на Bob Katsionis се допълваха по фантастичен начин. Самият Katsionis демонстрира умение да свири едновременно на китара и клавир.
Досега все се разминавам с W.A.S.P. В Мидалидаре почти ги бах “докоснал”, но те в последния момент отмениха европейското си турне и Dee Snider се наложи да спасява положението. Този път обаче работата бе сигурна. Когато от колоните се изля аудио-смути (да се изразя съвременно 😉 ) от песни на W.A.S.P. и сирени стана ясно, че май този път срещата ми с американците ще се състои. И наистина, когато след около минута Блеки цъфна с характерната си осанка и странните си ботуши, стана ясно, че сега вече няма грешка.
Знаем, че Блеки претърпя сърдечна операция преди време. Затова и времето на сета бе разделено на три части, през които фронтменът си вземаше по няколко минути почивка, за да може да изкара до края. Но когато беше на сцената се раздаваше напълно. Гласът му може да не е същият, както преди години, но бе много запазен.
Въпреки сериозният саунчек, този път озвучаването реши да се издъни точно на сета на W.A.S.P. Микрофоните ту ги имаше, ту се губеха нейде из паралелните вселени. Въпреки техните капризи обаче Блеки пя сърцато до края.
Сигурно заради щадящия режим на Блеки сетът на W.A.S.P. бе малко повече от час, за сметка на което Firewind свириха по-дълго. Но независимо от проблемите, The mighty W.A.S.P., както се изрази Henning Basse изкъртиха де що имаше мивки, вани и джакузита наоколо и отвинтиха главите на феновете. Аспаруховият мост пренесе на гърба си тази нощ много щастливи фенове в посока Варна.
Следващият ден, заради по-дългото шоу на Avantasia групите трябваше да започнат в 17:30, обаче нещата се проточиха и SECONDAY успяха да изкарат само три или четири песни. Те се оказаха много добра група, която не случайно е спечелила голямата награда на първия национален фестивал за ученически рок групи в Добрич и “Битката на Групите” в Мидалидаре. Желаем им още по-големи успехи и вдъхновение.
За KROSSFIRE и миналата година писах, че са невероятни. Тази година пловдивчаните не само потвърдиха но и подсилиха добрите впечатления.
Rage показаха колко добър метъл-инструмент (в смисъл, не че е направен от метал) е валдхорната. KROSSFIRE демонстрираха, че и саксофонът не е само за джаз, а сетът им завърши със съпровода на гост-музикантката Даниела Валдханс на един от обичаните от метъл-групите инструмент – виолончело.
Velian, Sevi и KROSSFIRE са групи с много висока класа. Дали някои организатори на подобни прояви ще се престрашат скоро да ги слагат по-напред, поне в един от дните на фестивала?
За съжаление сетът на KROSSFIRE също бе съкратен.
SONATA ARCTICA също е група, която преди време слушах много често, но се разминавах, когато идваха в България(Каварна 2011 защо ли съм я пропуснал?). Успях да ги видя и тях!
За много голяма част от гостите на фестивала, финландската група бе кулминацията на последния ден и бяха дошли специално заради нея. Съответно музикантите не разочароваха никого. Плажът пред сцената бе озарен от щастливи лица, носени от подскачащи, танцуващи, припяващи или просто крещящи хора.
За съжаление точно сега пак стана гаф с микрофона, но все пак чувахме вокала доста добре. SONATA ARCTICA представиха много нови песни, както и някои техни класики.
“I Have A Right” предизвика буря сред публиката, а кулминацията беше разбира се FullMoon.
За щастие проблемите с микрофоните бяха отстранени за следващата група. И наистина, за AVANTASIA характерен е букетът от различни вокали и провал с микрофоните би бил фатален за цялостното представяне. За щастие и озвучителите бяха наясно с този факт и AVANTASIA блесна с цялата си феерия от гласове. Гранирани със свежото чувство за хумор на Тобиас.
Този път Тобиас бе успял да доведе по-малко певци, отколкото в Каварна, на последния (засега, надявам се) рок-фест там. Киске липсваше, а разбрахме, че Рони Аткинс е отпаднал в последния момент по здравословни причини. Това не попречи AVANTASIA да направят грандиозно завръшването на Врна Рок 2019.
Много хора бяха оценили комбинацията от чудесни групи и морската обстановка и фестивалът бе добре посетен. Видяхме доста познати, а аз най-после засякох Майк Рам на живо. Всъщност за втори, но първият път се разминахме.
Че имаше много хора говори и фактът, че не видях този път Lemi Black, макар да разбрах, че е присъствал на феста. А да пропуснеш колоритната фигура на Lemi, която се разпознава отдалеч показва, че действително тълпата е била много гъста.
И накрая, да спомена картите, с които се плащаше на фестивала. Този път те няха издадени от Easypay. Можеше да бъдат взети и заредени на място, но за да си получат хората парите, трябваше да ходят следващия ден в гише на Easypay след 12 часа. Това, че я има тази възможност от една страна е добре, за да не стават опашки за теглене. Но трябваше да може да се вземат и на място, заради чужденците, които бяха дошли на феста. Човек, който трябва да пътува другия ден, или даже още същия, след края на феста няма възможност да ходи да търси гише.
Вярно, хората ще прежалят някой и друг лев, който им е останал (което предполагам е и целта на занятието), но дали ще дойдат догодина?
И така, вторият Рок фестивал във Варна вече е история, надявам се да се превърне в традиция и да видим много други добри изпълнители край варненския плаж.
И една снимка нещо като фестивал на хвърчилата, проведен в съседство:
