Погледнато нормално, всичко е формално, продължава известната фраза на акад. Балевски.

Погледнато формално, няколко хиляди български майки се оказаха … престъпнички. Защото получавали … детски надбавки.

Формално погледнато – някой мъдър .ХХХ. писал, че ако дават децата си на детска градина, нямали право на детски надбавки. Защо да нямат – господ знае. Детските градини не намалява разходите по отглеждане на децата, а и който не знае, въобще не са безплатни. Сериозно.

До преди 10-ина години тази простотия я нямаше, после не знам кои малоумен боклук реши да “пести” точно от детски надбавки!
И сега в страна с отрицателна раждаемост най-големите врагове на държавата се оказват семейства, които са си позволили да родят деца. Формално погледнато – виновни са.

Гледах някои репортажи за подобни “престъпнички”, още от както държавата тръгна да с ги гони. Някой наистина може би са искали да изхитруват и са били наясно, че правят административно нарушение. При други казусът наистина беше доста завързан и дали са в нарушение на нещо или не зависи от добрата воля на даден чиновник. Но всъщност няма значение. В “правото” съществува подлия принцип, че незнанието на нещо не оправдава нарушаването му… И законът прави престъпници хора, които искат да осигурят някакви нормални условия за децата си.

А сега държавата “щедро” била опростила …. лихвите…. Нямам думи. Осанна!

Формализмът е голяма работа.

Хора биват изхвърляни от къщите си – добре, не са могли да си платят вноските по кредита, макар че в много случаи биха могли след някаква отсрочка. Добре. Обаче се оказва, че въпреки, че остават на улицата, пак са длъжници на банката, а отнетото жилище не е достатъчна компенсация за неплатения кредит. Въпреки, че именно то е заложено.

Формално, бан(к/д)ата е в правото си. Хем да вземе залога, хем да иска още пари.

Престъпник влиза в нечий дом и си получава заслуженото. Държавата вкарва защитилият се собственик в затвора. Много такива случаи има. Формално, нали….

Около Илиянци има една затворена улица. Защото е превърната в паркинг. Тук вече не знам кой формализъм е проявен, официалният, или оня, с дебелите пачки под масата.

Тъкмо тая сутрин гледах, как хора, закупили жилище плюс паркомясто, или гараж, се оказва, че не притежават въпросното място за паркиране. Нищо, че са платили едно десетина хиляди евро в повече. Гаражите се оказват собственост на строителната фирма! Разни чичковци редиха разни буламачи, как ако в договора не пишело, че купуваш “идеална част” реално не притежаващ нищо, въпреки че идеално си си платил като поп… Желязно подплатени със законови аргументи! Формално погледнато, може да си плащаш и да не получаваш и това си е “редно”…

Това ми припомни други подобни случаи преди време, в които строителни фирми пускат около новопостроени блокове платени паркинги. По закон, около жилищен блок трябва определен процент от площта да е заделена за места за паркиране. И фирмите спазили изискването. Обаче в закона не пишело, че тези места трябва да са за живущите…

Формално фирмите са прави. Неформално на фирмаджиите и защитниците им бих отредил по един нагорещен железен лост в определени телесни отвори…

За любителите на формализма, ще напомня:
Съдът осъди Мануела Горсова да плати едни 21 хиляди лева. Жертвата на престъпление трябва да плаща разходи по делото срещу престъпника. Жертва, на която всеки ден “живот” струва над 5000 лева, “благодарение” на въпросния престъпник.
Формално сигурно присъдата е издържана отвсякъде.

ПП
Една близка по темата статия:
За работодателя, чувала със стотинки и аплодисментите с една ръка
Интересна е позицията на авторката.