Последни коментари

Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Свободни или ?

Ще цитирам коментара на Богомил Ветров, който до някъде стана повод за този пост:

„Ако погледнем в миналото, ще видим, че бъдещето не е розово. Близо 50 години след Гутенберг печатните преси и издаваните от тях книги създават първата мрежа за разпространение на масова, по смисъла на днешния термин, информация. И макар, че е изградена и развита от частната инициатива, тази мрежа се подлага почти веднага на натиск от различни институционални закони, привилегии и решения. В крайна сметка насилето над книгата се оформя като обичайна практика, по-късно същото се прилага и спрямо печата – така че, ако исаме да променим нещо, този път тябва да действаме по-енергично. Лошото е, че и двете страни не са напълно прави, а няма пространство, в което да се води градивен диалог по темата.“

Основното противоречие при споровете относно „авторските и сродните права“ е между нематериалната същност на художествените произведения и материалните носители посредством които те достигат до „потребителите“.
Между публичната наоченост на произведенията (никой не прави изкуство за да го държи в килера, нали? Изкуството е предназначено за публична „употреба“) и частната собственост върху носителите и средствата за произвеждане на носители (книги, плочи, дискове…).

Интернет промени нещата, давайки възможност за първи път информацията да се разпространява без да е прикована към конкретен носител (като изключим древните истории, които са се предавали „на ухо“) и завари неподготвени и издателите, и авторите, както и потребителите. Също и оная паразитна прослойка, наречена „праводържатели“, която няма нищо общо нито с авторите, нито с издателите, но събира основните приходи от труда им и която полага неимоверни усилия да овладее Световната мрежа и да стъпи на врата на потребителите ѝ.

За съжаление близо сме до момента, когато това ще се случи и това и това няма да са киберпънк а жива реалност.

Начин за противодействие обаче има. Не само протестите и подписките срещу SOPA, PIPA, ACTA и подобните законопроекти и споразумения, готови да (до)отворят вратата за новото средновековно мракобесие. Разбира се протестите са абсолютно необходими, ако искаме да покажем, че не ни е безразлично, че ни надяват все по-здрави букаи.

Начинът го дава самата Мрежа.

До сега авторите бяха принудени да подписват често неизгодни договори с праводържателите с които преотстъпваха правата върху произведенията си на тях. (знам, знам, нека да си кажа приказката, моля!)

Сега имат възможност да ги публикуват директно.
Разбира се обаче, дали ще държиш новата си книга под възглавницата, или ще я пуснеш да потъне в необятното море от всевъзможна информация в Нет-а, няма голяма разлика. Трябва и да те забележат.

Някои успяват да се справят сами. Кори Доктороу публикува книгите си под Creative Commons лиценз, което не му пречи да продава огромни тиражи. Е, той умее да си прави реклама, което не се удава на всеки автор или изпълнител. Тоест без посредници е трудно.

Редно е да споменем и Коелю тук, който и да не ползва свободни лицензи, подкрепя свободното разпространение.

Доктороу е успешен, но той умее да си прави реклама, което не се удава на всеки автор или изпълнител. Тоест без посредници е трудно.

Такива посредници биха могли да са съществуващите издателства, но те не разбират отворените формати и се страхуват от тях. За съжаление същото може да се каже и за повечето автори.

Има и опити за разчупване на стандартния модел. Е-книги, за които съм писал и преди издават електронни книги на български автори (не само), някои от които пуснати под свободен лиценз. А и другите са на съвсем достъпна цена. Проблемът с Е-книги според мен е изключително слабата реклама. Искрено им желая и на тях, и на авторите им да успеят!

Други работещи в тази насока са Калин и останалите юнаци от „Човешката библиотека“. Проблемът и при тях е слабата реклама. Освен в тесни среди от (по)читатели, за съжаление са неизвестни.

И тук не мога да не спомена (пак) Христо Блажев и Книголандия , макар че те не работят със свободни лицензи, а продават „стандартни“ книги. Всъщност понеже целта им е да направят книгите по-лесно достъпни до читателите, мисля че споменаването им в този пост е напълно уместно. Но ги давам за пример за най-успешен проект. (поне по моите скромни наблюдения) По мое мнение успехът им се дължи основно на силното присъствие на Христо в Мрежата. На рецензиите, които той и сътрудниците му пишат и на непрекъснатите виртуални „обиколки“ по блогове, форуми и т.н., както и във Facebook и google+.

Пример, който трябва да се следва, от хората искащи да издават изкуство с отворен лиценз. За да продаваш, хората трябва да знаят за теб. Няма друг начин. И трябва да са доволни от начина, по който си предлагаш „стоката“.

Иначе издаването на свободни произведения е нова ниша, която би могла да бъде много успешна, стига да се намери успешния бизнес модел.

Сподели

10 коментара Свободни или ?

  • Има една инициатива за директна връзка между читатели и писатели, която къкри от почти година във форума на Моята библиотека:

    http://forum.chitanka.info/patronize-creativity-t2502.html

    Покрай сегашните вълнения има шанс най-сетне да се натрупа критична маса и къкренето да прерасне в кипеж. От нас зависи. 🙂

    Също като рекламата – когато е за книги, тя зависи най-вече от самите читатели. Ако те наистина харесват прочетеното, ще допринасят и за разгласата му – във форумите, в които пишат, личните си приятелски среди, навсякъде, където имат глас. Ако някой разчита на по-„централизирана“, „силова“ реклама, той разсъждава в същите феодални модели, които раждат отрочета като ACTA.

  • joe Ubuntu Linux Mozilla Firefox 9.0.1

    Чудесно! Дано да кипне по-скоро!

    А иначе, какво пречи някой да речем от групата на „Човешката“ във ФБ да „ходи“ насам-натам, да коментира публикации, не само свързани с литература, да се обажда тук и там, без да спами, разбира се и без да досажда, просто да покаже присъствие.
    Така още повече хора, ще я забележат.
    И още много подобни варианти. Хората трябва да научат, че ви има.

    Иначе форумите и блоговете ги четат ограничен брой хора и Иванчо колкото и пъти да пише в даден форум за някоя книга, всеки път ще го четат само Марийка и Петърчо и ефектът няма да е много по-различен.

  • … какво пречи някой да речем от групата на „Човешката“ във ФБ да „ходи“ насам-натам, да коментира публикации, не само свързани с литература, да се обажда тук и там, без да спами, разбира се и без да досажда, просто да покаже присъствие

    Сега ще разберем. 🙂

    Помолих всички настоящи Чобити да погледнат въпроса ти и да споделят отговорите си.

    Моят личен е:

    Откакто видях колко неефективен е ФБ за вършене на работа, а колко ефективен – в губенето на време, си изтрих профила там. И принципно: старая се да следя средите, в които има четящи хора, но по-важно е да върша ония задачи на ЧоБи, които са само по моите сили (редакцията на книгите, преводите на английски и търсенето на издатели в чужбина, и т.н.). А писането в интернет е по силите на всеки наш симпатизант – без значение дали е записан в самата Човешка, или просто харесва дейностите ѝ.

  • По същата причина като Кал и аз изоставих, а след това и напълно изтрих профила си във Фейсбук.

    Не мисля, че нещо пречи на една редовна „разходка“ там или из другите соц. мрежи. По-скоро нещо не помага. Тоест – или никой не се е сетил да го прави редовно, или никой няма желание да го прави, поради различни причини (като, да речем, лична неприязън към Фейсбук).

    Може би е хубаво тук да се включат по-социално активните и социално силните хора сред нас. Хм…, някой разгласител да е наблизо?

  • joe Ubuntu Linux Mozilla Firefox 9.0.1

    То и аз малко време прекарвам във ФБ, но за „Книга за теб“ научих точно от там.
    ФБ е като всеки друг инструмент – може да се употребява правилно, може да се злоупотребява с него. Това че сред ползвателите му преобладава (май) злоупотребата, не значи че всички трябва да се отписват.

    Те са много и със сигурност има такива, които ще се заинтересуват от вашата дейност, стига да научат за нея. Но си трябва както казваш „по-социално активните и социално силните хора“ да се справят със задачата, а не някой да се насилва да прави нещо,което му е неприятно.

  • „Проблемът с Е-книги според мен е изключително слабата реклама“
    Проблемът може да се обобщи: За да се продаде каквото и да е в днешно време трябва реклама.
    От него следва по-големия: разходите за реклама оскъпяват „ненужно“ продуктите. В учебниците по маркетинг отдавна дават примери, че за някои продукти като шампоани и сапуни цената на 2/3 е формирана от разходите за реклама.
    За огромно съжаление, и е-книгите, и музиката изискват реклама, за да се продават успешно, а това води увеличаване на цената им.

  • joe Ubuntu Linux Mozilla Firefox 9.0.1

    @Огнян- съгласен съм, но както стана въпрос в дискусията с момчетата от „Човешката“ рекламата може да бъде и индиректна.

  • На момента се сещам за пасивна реклама тип „показваме ви каквото сте харесали“. StumbleUpon и YouTube и ползват такова нещо.

    Става въпрос обаче за това, че такова рекламиране, ако изобщо може да се нарече рекламиране, може да се използва само за хора, които имат регистрация в даден сайт (или поне са свързали регистрацията си в друг сайт с първия). Оттам нататък сайтът запомня предпочитанията им (например за книги), разделени по категории, типове, жанрове и ненатрапчиво им показва предложения за сходни с интересите им творби.

    С други думи, такава система е много подходяща за, хм, „опитен“ читател, в смисъл на търсещ сам ново четиво. Колкото до активната реклама, за момента най-ефективна си остава препоръката от човек на човек, защото носи доверие със себе си.

  • joe Ubuntu Linux Mozilla Firefox 9.0.1

    @Лъчо – вярно е, но тези „опитни“ читатели ги има и трябва да и се влезе в полезрението.
    Трябва да се ползват колкото се може повече начини, за да научат повече хора за вас.
    Вече натрупа ли се критична маса, нещата ще се движат до голяма степен сами, но за да се натрупа тая маса, си трябват много и разнообразни похвати.

    Който може да дава идеи. Понякога най-шантавите идеи се оказват най-успешни.

  • Сайтове като Goodreads.com вече са създали софтуер за препоръчване на книги по разни видове прилики – като най-смислена май остава „Понеже харесваш К1, К2 и К3, вероятно ще харесаш и К4, която харесват доста други хора, харесали К1, К2 и К3“.

    Сега остава да ги populate-нем с, ахъм, подходящите заглавия… 😉

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.