“Една хромозома повече” на Невена Паскалева е другата книга, която заедно с 14 минути до изгрева спечели първа награда в конкурса на “Човешката библиотека” за позитивен роман.

Прочетох книгата преди няколко седмици, но се бавех с ревюто. Последните мрачни събития ме подтикнаха да седна и да напиша най-после нещо за книгата.

За литературните качества на романа няма да говоря – написана е перфектно, с много богат език и изразни средства. Като допълнение е минала през редакцията на Калин Ненов. Човек, който диша и се храни с литература. Не знам дали употребява и друга храна, освен духовна. Но стига шеги, нататък сме сериозни.

Четейки отзиви в Мрежата, човек може да остане с впечатление, че става въпрос за поредната битка за спасяване на света, доброто срещу злото. Клише? Не!

„Една хромозома повече“ не е поредният екшън, трилър роман, правен по познатата схема от безброй образци.
Романът е психологически шедьовър. Ако има рентген за психика, Невена Паскалева го е открила и е направила подробна снимка на обществото.
В романа има няколко основни герои, като никой не е по-главен от другите. Всеки със своите проблеми, всеки преживява някаква дълбока травма. Едни тормозени и отхвърлени, защото са различни от близкото обкръжение, други преживели сблъсък със зли хора по стечение на случая.

Всеки характер е описан майсторски, с дълбоко вникване в детайли. Както и реакциите на човека и следващите събития, обусловени от съответния конфликт.

Наред с главните герои има и много други – военни, учени, лекари, хулигани, терористи, роднини на главните герои, като никой не е просто фигурант, а е жив образ.

В книгата крайният конфликт между доброто и злото е представен с алегории – фантастични сили и това е единственият фантастичен елемент – за хората, които биха казали „аз не обичам фантастика“. Иначе действието се развива в наше време, в сегашната реалност и персонажите са наши съвременници. Можете да ги видите навсякъде около вас.
Накрая способността на човечеството да оцелява и в най-сложни ситуации се потвърди. Но остава един малко горчив привкус – да, „Една хромозома повече“ не е някакво сладникаво четиво.

„Самуил често се сеща за нещо, което Джейн му е казала неотдавна. Голяма част от хората, претърпели животоспасяваща сърдечна операция, само година след това се връщали към предишните си вредни навици. … Човек бързо забравя за смъртта, когато тя не чука на вратата.И ето – въпреки че хиляди губят живота си при така наречената „слънчева радиация“…. хиляди се стичат на погребения, показвани по телевизиите, и хиляди поднасят букети и плачат пред камери, сега, само година и половина по-късно, светът е същият както преди.“

Да, хората бързо забравят и повтарят отново и отново старите грешки. Най-новите събития за пореден път го доказват, уви.
И не случайно за основен спасител в романа е избрано момче със синдром на Даун.
Носител на липсващата хромозома в останалите представители на човешкия род. Хромозомата на добротата.

Предполагам, всички сте срещали така нареченото желязно трио (или железният триъгълник) – “бързо, евтино, качествено”.
Характерно за него е, че можеш да получиш максимум два от компонентите, които го съставят, но никога и трите едновременно.

От скорошния си опит като автор установих, че подобно правило е валидно и в издателската дейност.

Книжният пазар у нас е задръстен с качествени, евтини и добре рекламирани книги.
Обаче, никога и трите едновременно.

Тук, както се казва обаче, “има нюанс”. А именно “добре рекламирани” не означава автоматично “добре продавани”.
Защото една книга може да е просто “стока”, но съдържанието ѝ не е и много зависи какъв интерес има към конкретното съдържание на една книга.
Така да се каже, колко “фенове”има даден жанр, течение, направление и т.н.

Евтиното и качественото също не вървят ръка за ръка. Може в крайна сметка да е качествено и евтино, но пък ще е бавно, както в класическото “желязно тройно правило”.

След този дълъг и мъгляв увод, да мина по същество.

Често чета из социалните мрежи възмутени постове как съвременните издателства пестят от заплати на коректори, какви грешки са открити в новоиздадени книги и недоволства от най-разнообразен характер.
Ако посещавате читателски групи, несъмнено сте се натъквали на такива постове, а може би и сами сте се натъквали на дразнещи грешки.

Преди време писах тук, за наскоро издадената моя книга “14 минути преди изгрева”.

Там описвам историята на книгата, перипетиите по издаването, причините за забавянето ѝ.

Обаче държа да отбележа, че книгата мина под изключително обстойна редакция от Елена Павлова, която забеляза и отстрани и много грешки, които бях пропуснал, въпреки че сам бях редактирал книгата преди това.

След тази редакция книгата мина през вторична редакция и щателна корекция от Христина Димитрова.
Така че вероятността някой да се натъкне на груба грешка, която “да го спъне” докато чете, или “да му избоде очите”, както се изразяват възмутените читатели по социалните мрежи е сведена почти до нула.

Да, от гледна точка на качеството продуктът “14 минути до изгрева” е доведен до съвършенство.
За качеството на съдържанието няма какво да говорим – то надхвърля всякакви критерии. Шегувам се. Като автор не е редно да слагам оценки на
собственото си творчество, но можем да се доверим на оценката, която бе дадена от сериозно жури в състав: Атанас П. Славов, Валентин Д. Иванов, Геновева Детелинова, Десислава Сивилова, Елена Павлова и Калин М. Ненов.

Така че да, продуктът книга “14 минути до изгрева” е изпипан и от страна на автора, и от издателите.

Защо написах всичко това?
Като слаб опит да запълня липсващия компонент, или по-точно да достигна и до третия ъгъл на “железния триъгълник” – а именно рекламата.

Какви са тези минути? Защо пък точно 14?
Не, не съм се събудил преди разсъмване и понеже не мога да заспя съм седнал да съчинявам истории.

За друго иде реч.
Който следи блога ми е забелязал (може би) секцията “Бози” горе в менютата.
Възможно е даже някои са прочели някоя и друга приказка, от публикуваните там.

През 2019-а година реших да напиша нещо по-дълго. Първоначално тръгна като по-дълъг разказ, смятах да стане повест, но постепенно нещото се разтегна до роман.
През 2020-а го пренаписах, следвайки съветите на Григор, за което съм му особено благодарен. Без тях, следващият параграф от този пост определено щеше да липсва.

Тъкмо се чудех дали да я сложа при другите “бози”, или да се пробвам в някое издателство видях обява на Човешката библиотека за конкурса „Изгревът на следващото” и реших да пробвам как ще бъде оценена от сериозно жури. Както можете да видите, имената, които участват в журито са добре познати, поне за тези, които се интересуват от фантастика.

И сериозното жури реши, че книгата става. По-точно, класира я на първо място, което си раздели с романа на Невена Паскалева „Една хромозома повече“.

След това обаче, през ковид-ните времена, заради заболявания на различни хора различни графици изостанаха, процесът около издаването се проточи и чак сега дойде ред книгата да види бял свят.

Както вече се сещате, “14 минути до изгрева” е заглавието на въпросната книга. Защо точно 14 минути? От една стара песен от зората на космонавтиката, защото в романа става въпрос за космическата експанзия.

Да, става въпрос за фантастика, която за разлика от доста други произведения от жанра може с чиста съвест да носи определението “научна”. Но, както Христина Димитрова от “Човешката библиотека” пише в предговора: “Не е и изцяло научнофантастична, защото е дълбоко пропита със света и порядките, които познаваме.”

Повече подробности за съдържанието и датата на издаване – скоро.
“14 минути до изгрева” може да бъде закупена от сайта на Човешката библиотека:

„14 минути до изгрева“: хартиено и електронно издание