Последни коментари

Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Реваншът на Тангра

„Някак си не виждам как може да направиш нещо качествено и четивно с българска ориентираност. Вместо дракони ще слагаш змейове, сукубите ще са в народни носии, а демоните от ада – с цървули??? Просто не върви…“
Из спор в Нет-а, има ли почва фентъзи, базирано на българския фолклор.

Много български писатели (както и писачи) споделят това мнение и пишат „класически“ истории, с типажи от скандинавския и келтския фолклор.

Няма лошо. Нека човек да пише за елфи, троли и баншита, стига да може и да има какво да каже. А и да няма чак толкова какво да каже, щом може да създаде завладяваща история, нека я напише, пък ако ще с персонажите от Вий на Гогол. (Не че някой български автор се е засилил да ползва точно този фолклор де)

Факт е обаче, че на въпроса може или не може, отговорът се крие в … знанието! Дали можем да пишем за или върху даден обект, зависи до колко го познаваме. А оказва се, че покрай огромния брой западно фентъзи (и метъл), май познаваме много по-добре фолклора, цитиран в началото на статията, от колкото нашия.

Е, освен знанието трябва и талант, но той мисля се подразбира.

За щастие има автори, много талантливи и с големи познания по фолклора ни, които опровергават категорично цитата в началото.

Николай Теллалов и Йоан Владимир вече съм ги споменавал.

От Андрея Илиев бях чел разказите, публикувани на сайта му. Бяха ми харесали, но не бях попадал на негово по-голямо произведение, докато тия дни, ровейки в Е-книги в раздела за свободни книги не попаднах на „Реваншът на Тангра“.
Преди бях срещал рецензии на романа, но не им бях обърнал внимание, а и заглавието ми се виждаше някак, не знам как да кажа, абе като на книга, която не бих си купил. Трудно ми е да обясня защо.

Е, дръпнах книгата и далече преди да стигна средата си платих копието и смятам да платя още „няколко“, но първо ще си купя други книги на Андрея. Мисля „Стрелата лети“ да е следващата.

Четейки я, си дадох сметка, какво богато фолклорно наследство е загубено. До сега, за митологията на българите знаех, че преди са вярвали в някакъв Тангра (което Божидар Димитров оспорва), че имали някакви обичаи с огньове, коне и кучета (остатък от които е е тричането, което е влязло под прицела на „природозащитниците“, въпреки че е безопасно за животните, за разлика да речем от коридата…), някои символи, мартеници и май това. А, да. Кумисът, от който изглежда е произлязло киселото мляко, след като се заселили по нашите земи.

В преговора авторът разказва за „Сказание за дъщерята на хана. Епосът на прабългарите 882 г.“ от Микаил Бащу ибн Шамс Тебир, върху която е базирана книгата. Научаваме как по чудо е бил спасен този епос от лапите на съветските служби, поставили си за цел да изличат националната идентичност на народите под съветска власт. Даваме си сметка и колко история и култура е унищожена безвъзвратно.

„Реваншът на Тангра“ разкрива една свръх богата митология. Наред със самодивите, за които поназнайваме нещо, та чак и Роулинг даже е чула и писала за тях в Хари Плосък, откриваме алпи, елбири, йореги, григори…

Пътуването през невидимия свят Тунай, с дебнещите там опасности много приличаше на пътуването през проходите в „Колелото на времето“. Не знам, Джордън дали е чел такива митове, но до колкото се знае, че е използвал най-различни митологии, не бих се учудил.

Алпи и йореги, ангели и дяволи. Различни представители на „доброто“ и „злото“.
И ако победиш едно „зло“, друго идва на негово място, което влачи със себе си своето „добро“, което пък за други се явява зло…

Освен, че е богата на митология и нелишена от философски замисъл, книгата е изключително увлекателна, наситена с динамика и напрежение. Древните случки са преплетени със събития от нашата съвременност, действието се развива както в миналото, така и в наши дни. Има и много сведения за географското разпределение на племената, от които се е формирал българският народ, както и легенди за реални исторически личности, като Атила.

Накратко, „Реваншът на Тангра“ е книга, която горещо препоръчвам. Може да се намери в Е-книги: „Реваншът на Тангра“ със свободен достъп, или само за 2,40 лв, което на практика си е пак без пари.

Сподели

5 коментара Реваншът на Тангра

  • Интересно е, че и на мен така ми звучи заглавието, като нещо, дето не бих си купила. Сега по твоя препоръка вероятно ще го направя.
    А ти явно нямаш куче, щом такова мнение за тричането споделяш. Моето (куче) в момента лежи, блъснато от кола, и я лекувам, така че съм особено чувствителна на тази тема, да предупредя 🙂

    Българската митология е много интересно… събирателно. Нещата, за които говориш, са смесица от няколко митологии – Тангра е прабългарски, а самодивите – славянски, например. Аз лично страшно се интересувам от тези неща, започвайки още от тракийските времена и вкъщи библиотеката ми никак не е лоша в това отношение. Най-хубавото е, когато се заровиш да проследиш какви обичаи и ритуали, подвизаващи се с етикет „християнски“, са с двата крака в която щеш вадичка от тази мешаница, текла през нашите земи. Аз лично си умирам от кеф 🙂

  • joe Ubuntu Linux Mozilla Firefox 10.0.2

    Да, самодивите са добавени в книгата за колорит предполагам, не знам в първоизточника дали се срещат. Но накъде роман без фатални жени 😀

    ПП
    Дано животинчето да се оправи по-бързо!

  • joe Ubuntu Linux Mozilla Firefox 10.0.2

    Всъщност понеже в „купона“ са включени същества от митологиите на всички племена, участвали във формирането на българите, самодивите са си съвсем на място, като се замисля.

  • В класическия си вид тричането на куче свършва с обесването му – аз не бих нарекъл това безвредно.

  • joe Ubuntu Linux Mozilla Firefox 11.0

    Не знам сега някой да беси кучетата от много години. Освен разни садисти, но такива има навсякъде и те не бесят кучетата по случай някакъв обичай, а по съвсем други причини.

    ПП
    Между другото, от къде имаш сведения, че някога са бесели наистина кучетата?
    До колкото знам идеята на ритуала е да ги предпазва от бяс. Чрез обесване наистина са защитени от бяс но окончателно, а май не е точно това целта.

    Прабългарите са имали ден на кучето, както ден на коня, но не съм срещал никъде информация, на тия дни да са бесели кучета (или коне).

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.