Дим над главата

Годината е някоя от късните 196… Едно хлапе на 5 години зяпа комина на локалната парна централа на една административна сграда. По-точно вниманието му е привлечено от дима. Димът се издига като плътен стълб, отклонява се настрани и се разкъсва на кълбета.

Хлапето си мисли, как аджеба, тоя дим не е цял.
В първият момент решава, че има невидими участъци. Обаче нещо това обяснение го дразни. “Нали невидими работи и вълшебства има само в приказките?” Всъщност по-късно ще разбере, че реално има много невидими работи, но за това е още рано.

Напряга 5-годишните си умствените способности. Мисловните процеси почти могат да се чуят. Изведнъж стига до решението – няма невидим дим – той просто се разкъсва, сигурно от вятъра!

Не съвсем пълно обяснение, наистина. За да е пълно трябва да се добавят различните възходящи и низходящи течения, промяната в плътността (и теглото на отделните компоненти) на дима вследствие на различното охлаждане и евентуални химически реакции в него, разликите в плътността на самия въздух и може би още много фактори. Но за пет годишно дете е достатъчно добро.

А защо изписах всичко това?
Защото се присетих отново за моите приятели, с chemtrails-психозата.
Един от аргументите им е, че когато не “нормална” следа от самолет, а chemtrail, тя се прекъсвала….
Ами скъпи приятели, щом едно пет-годишно дете (съвсем реален субект между другото – много добре го познавам тоя 😉 )
може да си обясни едно елементарно физично явление и вие можете. Просто трябва малко да помислите. И то много по-малко от колкото на 5-годишен хлапак би му се наложило.

На останалите въпроси, които ви терзаят – например защо в едни дни следите са къси и изчезват бързо, в други са дълги и остават часове, малко наблюдателност ще ви помогне. Като например, че в първия случай небето обикновено е ясно, а във втория има облаци. Когато облаците са перести, следите остават най-дълго – тогава условията за кондензация и динамиката на атмосферата са най-подходящи.

Ако към наблюдението добавите и малко любознателност, като например що е то “точка на оросяване”, относителна и абсолютна влажност, кондезационни ядра притесненията ви ще отпадната автоматично. Не е зле и да попрочетете и за облаците, интересно е. Като за начало става и Уикипедия.

Ако като бонус добавите към общата си култура и малко познания за що е то ламинарен и турболентен поток, ще разберете и защо понякога (подсказвам – при относителна влажност близка до 100%) се виждат следи не само зад двигателите, а и зад краищата на крилата на самолетите. (Още една подсказка – на ръбовете, въпреки всякакви хитроумни приспособления и извивки на края на крилата е трудно да се докара ламинарен поток)

Та това е. Трябва мислене и (малко) четене, а не сляпа вяра в поредната конспиративна психария.

4 thoughts on “Дим над главата

  1. зори

    При дим в главата – мисленето е противопоказно 😉
    Тази привечер в небето над София имаше много самолети и чух как две “разбирачки” си обясняваха една на друга как точно ни тровели. Помислих си да им предложа да спрат да дишат, ама после реших, че по-голямо наказание от това да живееш в затвора на собствената си простотия още не е измислено.

  2. joe Post author

    @зори – абсолютно. Лошото е, че простотията е заразна. Единственото лекарство е в последното изречение от поста.

  3. зори

    Четене! Нееее, в никакъв случай. Чувала съм, че четенето е измислено, за да обърква хората, да ги кара да се съмняват, да ги държи зависими от поредната книга и даже може да се наложи да си сложи човек очила, ако чете повече от 3 минути дневно. Четенето е вредно, от него по-вредно е само мисленето.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *