Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Едно изобретение, което можеше да бъде (и) българско

В предишна статия говорих за митовете около българския електронен калкулатор „Елка“.

Днес ще разровим друг едни мит за друго „българско“ изобретение.
Доста често се чува, че „Ксероксът“ е българско изобретение. Включително наскоро четох и една руска статия по въпроса.

Всъщност това е вярно… Ама почти.
Ще кажете „Ч’ай ся! Българско ли е или не? К’ви са тия почтита?“
Да, копирната машина си е американско изобретение (в крайна сметка).
Сега ще се спра по-подробно на „почти-то“.

И в този мит, както в предишния има доза истина. Всъщност в този даже и повече.

Като начало, в барабана на копирните машини (айде, за по-кратко ще ги наричам с разговорното им название „ксероксите“), както и на лазерните принтери се използват така наречените фотоелектрети. Материали, които когато са под напрежение и се облъчат със светлина променят поляризацията си, като я запазват след това, докато не се приложи отново напрежение и цялостно осветяване, за да я премахне. Знаем нататък, върху поляризираните места на барабана залепва тонер, който после се прехвърля върху хартията.

Именно фотоелекретите са открити от Георги Наджаков. Откритието е публикувано през 1937-а година, макар че Наджаков работи по него от доста по-рано.
През 1938-а пък, Честър Карлсон, американец използвал същия фотоелектрет, с който е работил Наджаков – поликристална сяра и успява да копира изображение.

Ще кажете, ясно – материалът и принципът са българско откритие, а самото приложение – американско. Какво повече има да се рови.

Ммм, ами крушката си има опашка, ламята – крила, а историята – продължение.

В изобретението на Карлсон се използва така нареченият трибоелектрически ефект (най-просто казано, наелектризиране, чрез триене). В съвременните ксерокси се ползва електрически разряд. По-точно коронен разряд. Както и други фотоелектретни материали.

Интересно е, че първият ксерокс, работещ с коронен разряд е сглобен всъщност… в Москва. Е, още не бил с барабан, а с плоча от фотоелектретен материал, но това са подробности. Дело е на Владимир Фридкин, по-късно професор, но през 1952-а година, когато е направил ксерокса е работел в малък заводски институт. Освен това в модела на Карлсон образът е достъпен за няколко секунди, ако не се прехвърли на хартия през това време изчезва, а при модела на Фридкин е можел да бъде запазван и с дни, преди да се прехвърли на хартия.

Фридкин е работил с Наджаков, така че би могло ксероксът да се създаде и в България, или едновременно да се разработва и в Москва и тук, съответно да се продава по света, но не се е получило. Ксероксът на Фридкин си остава в един единствен екземпляр. Защо ли – по същите причини, както и в случая с „Елката“ – особености на „икономиката“ от социалистически тип. Нещо повече, когато в СССР се появява т.нар. „самиздат“ и хората започват да преписват и разпространяват книги на Солженицин и други неудобни за режима автори, партията нарежда машината на Фридкин да бъде унищожена. Не помагат аргументите, че това е първият ксерокс от съвсем нов тип. Машината е разглобена, частите разграбени. Има легенда, че понеже фотоелектретната пластина имала слаби огледални свойства е била закачена в кенефа на института, вместо огледало. Предполагам, че е само легенда.

Да отворя една скоба. През осемдесетте години на 20-и век копирните машини се появиха в България, имаше копирни центрове, където обаче беше забранено да се копират текстове на чужд език (не помня, дали руският минаваше към чуждите). За да не се разпространява „диверсионна“ литература… Затварям скобата.

Така че, заради чудесата на социализма, всякакъв предприемачески дух е бил унищожаван в зародиш, нищо че и към БАН и към Съветската АН имаше институти за „внедряване и развитие“ и едно потенциално много успешно изобретение не е могло да тръгне към света от там, където се е зародило.

В крайна сметка ксероксът не е нито българско, нито руско, а американско изобретение, всичко останало са щрихи към историята.

И така, следва ли да се гордеем, че българин ала-бала и така-онака… Не, не следва. Има смисъл да се гордеем само от неща, които сами сме постигнали.
Следва обаче да отдадем необходимата почит и уважение на Георги Наджаков и да не забравяме постиженията му.
Когато следващия път ползваме ксерокса или лазерния принтер, да се сетим, че тези толкова удобни изобретения дължим и на него.

Сподели

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.