Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

42

1
Въпросът за смисъла на живота е вълнувал вида Homo sapiens още от както е станал sapiens. С първите проблясъци на разум са дошли и първите въпроси – „защо сме тук?“, „защо ни има?“, „как сме се появили?“, „какъв е смисълът от всичко?“ и още безброй вариации на същата тема.

Въпросът е експлоатиран доволно от всички религиозни системи, всъщност стои в основата им. Смисълът на живота е основна тема на много философски течения. Безброй мислители, мъдреци и обикновени… ъъ хора са си блъскали главата над тази загадка без особен успех. Въпросът за Смисъла е докарал не един до психиатрията, а в някои случаи и до самоубийство. Мда, да решиш въпроса за смисъла на живота като го прекратиш е парадоксално, но разумът често действа ирационално – парадокс, който пряко е свързан с темата на днешната ни беседа.

Дали с подобни въпроси се терзаят и други видове е неясно. Съдейки по масовите самоубийства на китоподобни, можем да предположим, че бидейки разумни и те проявяват отклонения, но тази особеност в поведението на морските бозайници все още не е изяснена.

Ние обаче гледаме със снизхождение на главоблъсканията и терзанията на непосветените, защото ние Знаем! Смисълът на живота е 42!
Не повече, не по-малко. Точно 42. За толкова време даже и много от тези, които не са фенове на Пътеводителя знаят – смисълът и то не само на живота, а на Живота, Вселената и Всичко останало е 42!

Това, което обаче много хора не знаят е, че и друг един гений е отдавал специално значение на числото 42!

Мистър Чарлс Доджсън е бил запален фотограф. Само че по времето, в което е живял фотоапаратите не са имали нищо общо със съвременните електронни устройства, които могат да засекат събития за части от секундата.

Устройството, което мистър Доджсън е трябвало да мъкне със себе си за да може да се посвети на хобито си е било доста голям сандък, снабден с дървена тринога. За да снима е пъхал главата си в черен чувал, свързан със сандъка, за да може да вижда обекта и с ръка е махал капачката на обектива. След точно 42 секунди експозиция е поставял обратно капачката и жертвата, тоест пациентът, аа обектът на фотографията де в бил свободен да продължи живота си нататък, без да трябва повече да полага неистови усилия да стои като препариран. Обектът е бил заинтересуван да стои мирно, защото в случай че мръднел по време на експозицията снимката се размазвала и се налагало процедурата да се повтори.

По онова време фотографията на бързи процеси е била немислима. Ако обектът е бил сграда, скала или друго природно образувание, времето за експозиция не е от значение. Скалите и сградите умеят да чакат. Ако фотографът е любител на горски пейзажи, снимките също могат да станат добри при описаната технология, стига маестрото да не е случил на ветровито време. Обаче, ако трябва да снимаш хора, работата става сложна и за снимащия и за снимания, който стоически трябва да изтърпи да не потрепва цели 42 секунди.

Още по-сложно става, когато сниманите са деца. Децата знаем трудно могат да стоят неподвижно. А мистър Доджсън често е снимал различни деца. Обаче Чарлс Доджсън, известен повече като Луис Карол, бидейки магьосник-разказвач на приказки е успявал лесно да убеди малките щъкащи и шаващи непрекъснато същества да запазят спокойствие в рамките на безкрайните за тях 42 секунди. От творчеството на Луис Карол повечето хора знаят за двете Алиси, евентуално някои са чували и за „На лов за Снарк“, но той е бил човек с богато въображение и постоянно е измислял приказки, забавни задачи и игри.

Луис Карол постоянно показвал пристрастието си към числото 42. Чарлс Доджсън е бил страстен математик и освен, че е писал математически трудове, непрекъснато е измислял прости задачи и по-сложни главоблъсканици, ребуси и игри, като често в тях е присъствало сакралното число 42 като резултат или начало. Често се е появявало и в главоблъсканиците, с които мистър Доджсън под формата на игра е обучавал на аритметика сестрите Лидъл, дъщери на шефа му: Хенри Лидъл – декан и преподавател по старогръцки в Оксфорд.

42 са и рисунките в „Алиса в страната на чудесата“. Бялата и Черната царици в „Огледалния свят“ са на възраст всяка от по 37 044 дни, общо 74 088, или 42 на куб. Има още много факти от биографията на Луис Карол, свързани с числото 42.

Защо точно 42? Изследователите смятат, че Карол е обичал това число, защото се оказва, че то много често се появява при всякакви задачи с числа по-малки от 10. Например, 42 има най-много делители между числата по-малки от 10 – 2,3,6 и 7, като делителите са и четни, и нечетни, докато всички други числа, по-малки от 64 (броят на квадратите на шахматната дъска, а той е правил и много шахматни задачи) са 2 или 3 на брой.

Други интересни свойства на числото 42 – това е ъгълът, под който се отразява светлината от водна повърхност и се вижда дъга.
Нещо, което мистър Доджсън не е имало начин да знае: светлината преминава разстояние равно на диаметъра на един протон за време една секунда по десет на степен минус 42.

И в крайна сметка, дали Дъглас Адамс не е заложил много повече информация в отговора 42, освен някакъв там тривиален смисъл на живота, вселената и всичко останало?

Сподели
  1. Снимката е от „Приключения Алисы в Оксфорде“, на Christina Björk, худ. Inga-Karin Eriksson, Изд. – ВИТА НОВА, 2002г. []

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud