Носталгия в Арена армеец

Близо 9 години след последното идване на Manowar в България, най-после групата отново стъпи на българска земя.

За тези, които бяхме на първия концерт на метъл-кралете в България, както на втория, които счупи поне два рекорда – за продължителност (пет часа) и за първото изпълнение на “The Crown and the Ring” на живо, сравнението с предишните грандиозни събития е неизбежно. За съжаление, едно от нещата, с което Manowar ни смаяха в Каварна – изключително мощният и същевременно кристално чист звук тук липсваше. Не знам, каква беше причината, лоша преценка на озвучителите, липса на оборудване или друго, но звукът не се получи.

Вярно, тъпата зала се слави с ужасната си акустика. Обаче Deep Purple, други изпълнители, на чиито концерти не съм ходил, но съм слушал разкази на присъстващи и което е най-странното – Helloween, които до 14-и декември 2017 свързвах най-вече с ужасен звук показаха, че и в “Арената” звукът може да е добър.

Вярно, като изключим първата песен, след това стана по-добре и вече думите на песните се различаваха, но сравнението с кристалния саунд в Каварна е неизбежен.

Иначе Manowar показаха отново, че те са Кралете. Също като преди изпълнението им беше стегнато, от песен в песен, без почивки, без излишно заиграване с публиката. Изпълненията бяха отново на студийно ниво. Да, гласът на Ерик Адамс е паднал, в сравнение с 2007-а, 2008-а година, прословутият 30 секунден крясък бе съкратен почти на половина, но въпреки това Ерик не се боеше от височините, не се опитваше да ги заобикаля, всяка песен бе изпята максимално точно. Джоуи отново показа върховна техника с баса.

Този път нямаше хор и симфоничен оркестър. На сцената от музикантите, които свириха на предишните концерти бяха само основателите на групата – Джоуи и Ерик. Този път на клавирите бе Joe Rozler, който както Джоуи обясни е техният постоянен придружител в студиото. Така че може да се каже, на сцената бяха трима, които са участвали в групата от самото ѝ създаване и са преживели историята ѝ.

Концертът бе добре подплатен с ефекти. Самата сцена бе оформена с декор като планина от скандинавски мит, върху която периодично се появяваха статисти със знамена и други символи. Мултимедията беше на ниво, огромен екран, може би като този на Nightwish, на който се редуваха клипове, както и музикантите в действие. Красиво, но определено ми липсваше семплата обстановка на стадиона в Каварна.

Тук е мястото да вкарам няколко думи на недоволство. Не срещу групата разбира се, а срещу хората, от които зависи къде ще се провеждат концертите. И те предполагам не са организаторите, които не биха имали нищо против по-големи приходи. От както е построена “Арена армеец”, нито един концерт в София не е направен на стадион. А през града минаха много групи, които лесно пълнят стадиони. Феновете са принудени да се тъпчат в тази зала със лоша акустика и много хора остават отвън, защото не са успели да си купят билети скоро, след пускането им в продажба. А някои не отиват точно заради залата.

Този път концертът продължи час по-малко от колкото първия път, когато ги видяхме в България. Точно на втория час на екрана зад сцената се появиха финалните надписи. Дали условията, при които се провежда турнето са такива, или заради напредналата възраст на изпълнителите не знам. Но като се има предвид, че повечето групи се изнасят средно след час и половина, спокойно можем да кажем, Manowar отново се раздадоха изцяло.

Носталгията по ония времена отпреди 12 години в Каварна мисля бе споделена и от музикантите. Те включиха в сет-листа няколко от песните от албума “Gods of War”, който излезе точно преди концерта в Каварна и много от песните от него бяха представени тогава (между другото, за мен този албум е върховното постижение на групата).

Manowar винаги започват концертите си с гласа на Орсън Уелс и песента “Manowar” и го завършват с “The Crown and the Ring”, на запис. И този път видяхме пръстена на екрана на мултимедията, но този път вместо “Короната” прозвуча “Army of the Dead (Part II)” – отново от албума “Gods of War”.

Като заключение мога да кажа, съжалявам, че след “летящия старт” – двете последователни идвания на Manowar в Каварна и краткият им сет на SofiaRoks-2010, трябваше да мине толкова време, преди отново да ги видим на българска земя и същевременно съм щастлив, че отново можахме да преживеем магията на тяхната музика на живо. Някои да си припомним ония години, други, които са пропуснали тогава да могат да я почувстват за първи път.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *