Tag Archives: българската наука

Компетентност

Българите много обичаме да се изкаваме компетентно по въпроси, които не познава:

http://www.entelegentno-blog.com/2011/ban_nayka/

Че човекът не е запознат с положението в Академията, а говори на изуст веднага се вижда да речем от политическата окраска на поста:

“На всичко отгоре лицето Георги Първанов от позицията си на президент, пази статуквото на своите приятели и мъти водата, само за да се говори за него.”
Тук с втората част на твърдението съм съгласен. Гоце си прави реклама и допринася за лошия облик на БАН, нищо че неговите хора работеха и продължават да работят за източване на имотите на Академията. Неговият министър държеше абсолютно същата политика като сегашния.
Колкото до приятелите – има и такива, има и други – както навсякъде. Специално акад. Съботинов е син, та чак зелен и винаги е имал проблеми с бсп и свързаните с нея “фактори” и ми е смешно, като го обявяват за “червен”, но какво да се прави – народът повтаря това, което е чул от медиите. (Всъщност точно в този пост за акад. Съботинов не се говори, казвам по принцип)

Колкото за дейността на българските учени, още докато работех в БАН бях писал нещо по въпроса:
http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=61
Министърът, за когото говоря там не е Дянков, а от Гоцевите хора. Както виждаме политиката и тогава и сега е същата.

Сега събирам материали за постиженията на Българстата наука и готвя нов пост, но искам да го напълня с повече информация, защото явно липсва такава достатъчно и хората съдят за положението по пропагандата в медиите. В това отнощение авторът на статията е прав. PR-ът на Академията е слаб. Което всъщност е нормално и е правилно да бъде така. Една научна организация не е цирк или театър, нито фирма. Наемането на PR-специалст би отнело още средства, от нищожния бюджет на Академията, които иначе могат да се използват за нещо полезно.

В нормалните страни за науката, образованието и културата има грижата държавата.
Не, не ми говорете за “пазарна икономика” – в случая споменаването й е неуместно.
За справка постът ми за Виена, за изграждането на отношението към науката и културата още ученическите години, както го правят в цивилизованите държави.

“Преди няколко дни бях на един икономически форум и там точно една лелка от БАН пита защо е трябвало да представят идеите си пред инвеститори, за да получи финансиране.”

За съжаление инвеститорите за да отпуснат средства искат да получат нещо, от което да печелят веднага пари. Наука така не се прави. Никой не е казал, “дай мамут месо, да открива огъня”, “дайте сега едни жълтици, да открием колелото”; или пък едни брадати учени не са седнали да откриват мобилния телефон, или компютъра, или микровълновата фурна и т. н. Във всички тези изобретения са вложени открития и материали, някои разработвани повече от 100 години и достигането на всяко такова изобретение е следвало дълъг път, като все още продължава да се усъвършенства.

Много е лошо, че много хора гледат на науката като на алъш-вериш. Нещата са несъвместими.
За нещастие държавната полтика се ръководи от бизнеса. Бизнесът очаква бързи печалби и инвестира само в неща, които според “бизнес анализаторите” могат да ги донесат.
Съответно за да се правят все пак някакви реални изследвания, за съжаление по целият свят се налага научните колективи да сключват договори, често за глупости, като покрай тях да вместят и истинската наука.

Познавам учени от Германия и Франция, които кандидатстват по буквално псевдонаучни проекти, за които е отпуснато обаче финансиране, за да могат да издържат истинските си изследвания. За нещастие с подобни проекти се издържат и много тарикати, чиято основна дейност е трупането на такива проекти. Хората са натрупали достатъчно опит и връзки, за да лапнат най-тлъстите грантове за проекти със съмнителен смисъл и реално не вършат никава научна дейност, а само усвояват едни пари и кандидатстват за други пари. И не, не става въпрос за български учени.

Светослав Александров е написал много обоснован пост, защо не бива науката да бъде третирана като “бизнес” или търговия.
Биха могли да се изредят още аргументи, но тези са достатъчно точни. (Всъщност за правилността им говори фактът, че Добри Божилов застъпва противоположна позиция 😀 . Това само за разведряване на обстановката де, да не се приема сериозно 🙂 )

Всъщност проблемът е в световен мащаб, само в такива страни като нашата, без самостоятелна политика общата тенденция се проявява по-рано.

Със съжаление трябва да го кажа, но добре че все пак военните наливат пари в наука, за да се движат и фундаменталните изследвания.
При военните се изследват най-авангардни технологии и за развитието им се налага да се инвестира на широк фронт. От друга страна Студената война свърши, втора програма Аполо, която да даде тласък във всички области на науката не се очертава.

Ако скоро не появи ново предизвикателство пред човечството, което да го принуди да не стиска средствата за наука рискуваме да се завъртим по низходяща спирала, като все повече се ограничават средствата за наука и истинско научно образование, докато се стигне до Падането на нощта.

Като финал, за хората, които вярват, че с убиването на “свещенат крава” крава БАН (да цитирам пак, статията, предизвикала този пост) с парите от жалкия й бюджет тяхното положение тутакси магически ще се оправи и ще процъвтят, да припомня нещо, за което вече съм писал – в момента повечето учени в БАН работят по договори, повечето с международни организации. Познавам хора с договори за милиони евро.

Щом БАН се закрие, по тези договори ще трябва да се платят неустойки. Вярвате ли, че хората, които издигат Гоце, Бойко и прочее, като си построят казината, моловете и хотелите на мястото на институтите ще платят неустойките? Не, ще ги плати бюджетът. Тоест ние.

“Феодалните старци” – изненаадаа…

БАНПрез лятото на 2009 година бе направен независим одит на Бългаската Академия на Науките от от Европейската научна фондация /ЕНФ/ и Европейската федерация на академиите на науките /ЕФАН/.

Преди да бъдат известни резултатите от проверката, българската общественост научи от наши политици, журналисти и социолози, колко безполезна и атрофирала организация е БАН и как трябва час по-скор да бъде унищожена, за да не “яде хляба на народа”. Съовтетно бе гласуван бюджет, в който БАН бе “порязана” солидно.

Не знам, дали това неистово бързане с оплюването беше, за да се свърши работата преди резултатите от одита, или просто се върви по начертаната програма за действие. Имотите на БАН са апетитно парче и много “бизнесмени” не желаят да ги изпуснат. Така че общественото мнение трябва да бъде надлежно подготвено.

Но както и да е. На “бизнес” интерсите у нас никой до сега не е успял да се противопостави и каквото е било решено е ставало, даже с цената на няколко пребити села и държане на София и околностите й без вода в продължение на месеци – да си спомним проекта “Рила” водохващането при Сапарева баня.

Да се върнем на одита.

Резултатите от проверката ги има тук:
Доклад на Комисията за оценяване на научното ниво на институтите на БАН

Резюме на резултатите, представени от д-р Райндер ван Дойнен

Накратко:
Комисията по оценяването стигна до недвусмисленото
заключение, че по-голямата част от институтите на БАН извършват
ценна изследователска дейност според международните стандарти. В
някои от случаите панелите откриха изследователски групи, които
работят на челни световни позиции. Екипът оценители смята този
обобщен резултат за впечатляващо постижение, имайки предвид
особено трудните условия за провеждане на изследвания в България.

Я виж ти?
Тъй като много подобрения са възможни и
се налагат от самото естество на работата, няма съмнение, че без
истинско ангажиране в полза на най-качествената наука в България и
без отговарящата на това финансова подкрепа, БАН като водещо
научно средище в страната няма да бъде в състояние да поддържа
досегашната си национална и международна позиция. Необходимото
усилие преди всичко е въпрос на осигуряване на по-добро
финансиране за БАН.

Бря! Ма те хората го осигуриха – резнаха бюджета…

Добрият до отличен изследователски и развоен потенциал в БАН, а значи и
в България, е в опасност поради недостатъчното финансиране.
Понастоящем системата функционира в режим на оцеляване.
Сега голямата тревога е за следващото поколение учени.

Пука ли му на някого?
Следващото поколение учени да ‘оди да се друса и да не се занимава с няк’ви нáуки!

Препоръки
Подкрепяйте младите изследователи
Подобрете рамките на финансирането
…..

Я къш – пари за нáука няма. И за медицина няма. Абе няма Трябва за мерцедеси и беемвета, за екскурзии по света на разни важни хора, за далавери.

Иначе в доклада има и критични моменти, има уместни препоръки – като да речем да се намали централизирания подход и “спускането” на задачи “от горе”, а да се даде по-голяма самостоятелност на институтите . Проблем, останал от соц-наследството на Академията, който е бил забелязан от проверяващите.


Експертните панели откриха няколко случая на институти, които са
затворени в себе си. Този факт е свързан също така и с изработването на
изследователски програми, които изглежда понякога не обръщат
достатъчно внимание на най-новите развития в сродните изследователски
области.

Както и някои други критични бележки. Явно оценителите не са си вършили работа през пръсти и ситуацията в Академията им е ясна.

Като гледам индивидуалните оценки на институтите също са обективни.
Доста институти получават много високи оценки. Най-хубавото е, че много институти получават отлична оценка в критерия “перспективност”.
Може би при някои институти са занижени повече, но в крайна сметка това са външни оценители, те нямат интерес да “надуват” ползата от българските институти.

Всъщност единственият, който има полза от развититето на науката в България е българската държава. За всички външни е по-изгодно в България да няма наука, а да внасяме експерти отвън. Както каза нашият министър – “Ще закриваме цели направления. Ако трябват експерти – ще внасяме.”(цитирам по памет). И това го казва български министър…. Позор!

В крайна сметка резултатите от одита са налице. Ще има ли полза? Не вярвам.
“Бизнес”-интересите са много силни.
Всичко върви по познататат схема за “козата” – цитирам:
“Ако окачиш една коза на примката и й отрежеш единия крак, тя ще умре, но много бавно, обезкървявайки се капка по капка. Същото е с фабриката – фалира, но в продължение на години.”
Така бяха източени много печеливши предприятия, като преди това беше подготвено общественото мнение.

В случая задачата е още по-лесна. И “преди” и “сега” на учените се гледаше като на втора ръка хора (“баща ми е прост научен сътрудник”). Само по соц. време управялващите се принуждаваха да подържат до някъде науката, а сега предпочитат да ” внасят експерти”.

Всъщност и при соц-а имаше случаи на закрити лаборатории и институти, които на всичко отгоре имат международни договори. А несутойките по договорите – държавата плаща – колко му е.

В крайна сметка мисля, че приказката за кучетата и кервана пак ще се повтори.
Но пък европейският одит поне дава представа за адекватността на някои действия на власт-имащите и на пригласящите им клакьори.

Приказка за нÀуката

Както писах в предишния пост, след като армията беше обявена за ненужна и имотите й бяха разграбени, идва ред на БАН.

Както министърът каза, от БАН нямало нужда, науката се правела на други места.
Наскачаха разни хора да показват статистики – колко публикации имало, колко патента, ама народът не се вързва! Средностатистическият булгаристанец, здраво стъпил на земята казва: “Ее, той министъро умен чиляк – знае! А тия прости уч̀ени да хващат мотиката, да видят как се изкарва лебо!”

Та по тоя случай, да се включа и аз в хора на потъващите към оркестъра на Титаник и да ви разкажа една приказка:

Имало едно време
(тъй де, щом е приказка, от едно време трябва да започват нещата)
имало едно време едни чичковци. Ама такива – особени. Вместо да си гледат ракийката и салатката, правели едни големи сметки, ровичкали по разни вещества и измислили нещо. Какво ли? Измислили, как най-малките частици, дето от тях са направени нещтата да ги цепят на още по-малки! И го кръстили Ядрен разпад. И за какво им трябвало това?

Ами като цепели малките работи получавали големи енергии.

Ама то не само чичковци имало. Имало и лелички. Една леля Мария например.
Не бе, не тая с “Бонукса”! Една друга. Дето вместо да пере с “бонукс” обичала да смята.
И вместо да забърква манджи бъркала странни смеси. Глей я ти нея! И една леля Ирен имало. Абе и други лелички.

Да, ама едни други чичковци и лелички пък решили да им направят наопаки на тези. И измислили, как да свързват малките работи. Тогава получили още по-големи енергии! И кръстили цялата работа Термоядрен синтез. Сложно ли ви звучи? Няма страшно – то наистина е МНОГО сложно. Така че – няма да се плашите!

Хората останали много доволни. Щото при Ядрения разпад ставало много голямо Бум! А при Термоядрения синтез още по-голямо Бум!

А хората много обичат да правят бум. Малките хора правят бум с капси и пиратки. Големите пък с бомби, гранати и коктейли “Молотов”. Това последното не се пие! Не се и яде, а с него се палят пожари. Щото хората много обичат и да играят с огън! А само най-най-най-големите хора правят от време на време Бум с ядрени и термоядрени бомби. И като направят голямо Бум става едно много голямо мазало. И най-най-най-големите хора много много се радват. А останалите, по-точно тези, които от тях са останали, те… Абе кой изобщо се интересува от тях!

Хубаво, ама имало пък едни други хора, дето не обичали да правят Бум. Искали да използват големите енергии за да се топлят, да си светят и да движат машини. Ядрения разпад го накарали да помага. И той помагал, ама и бели правел. А и боклук оставал.

При Управляемия термоядрен синтез нямало да има такива опасности. А и гориво колкото искаш.
Да, ама Управляемият термоядреният синтез не се давал. Казал им на тези хора: “Ако искате да ме получите, трябва много да се учите!” И те учили, експериментирали и пак учили. Така повече от 60 години! Някои се отказали – не може да бъде направено казали. Но други продължили да опитват. И най-накрая, преди няколко години получили положителен резултат!

За да накарат частиците да се свързват, едни чичковци французи, измислили голяма галимация с лазери. Лазерът е една особена лампичка, дето свети бамбашка. Някои лазери светят толкова бамбашка, че чак метал пробиват. Ама тука ги ползват не да пробиват, ами да нагряват и свиват натясно разни капки. От деутерий. Кво е тва ли? Гугъл знае!

Да ама лазерните лъчи, като всички други трябва да се насочват с огледала. Само че не какви да е, а специални. Дифракционни решетки им викат. Не бе, не такива решетки, като на пандиза. Чешит. Т.е. дифракционните решетки се използват да вкарват в правия път не пандизчии, а лъчи.

Обаче на французите решетките им много бързо горели. А били големи и скъпи.

Та един друг чичко – българин, дето работи в същото мазе като мене ( да именно мазе. Върху което наскоро се изляха литри вода от ръждасалата канализация. Върху лазери, монохроматори и други скъпи уреди, ама това е извън приказката) измислил как да направи такива решетки, дето да не горят. Хем и на порядъци по-малки ги направил. Което освен всичко друго ще рече и по-евтини.

Да ама едни чичковци- японци, дето и те участвали в галимацията, нещо не му повярвали, че е толкоз печен. Взели решетките да ги тестват. Тествали дни и нощи. И накрая се отказали. Скъпи тестовете им излезли . Яки лазери и големи енергии трябвало. А решетките не мръднали. Били със същите показатели както в началото на тестовете. И японците казали “ашколсун”! Само че на японски.

Та чичковците-французи викнали нашия човек за консултант. И сега тия решетки ще се правят в една много голяма френска работилница.

А какво остава в крайна сметка за България? Сетихте ли се? Който познае първи – награда – 3 минути положително мислене сам, пред огледалото!

Вярно, познахте! Остава махалото. (Не не на Фуко, едно друго – сещате се, нали? Защо така му викам ли? Ами нали приказката е за н̀ауката – трябва да се изразявам н̀аучно.)

Та това е.

Мога и други приказки да разкажа. За един чичко, дето измислил разни чалъми за дисплеи на телефони и всякаква гмеж джунджурии.

За един друг, дето направил специален лазер, дето сега го продават американски и австарлийски фирми.

За едни слънчеви батерии, дето дават много по-голям добив от това, дето може да се види по каталозите.

И за..

Абе за много работи.

Важното е във всички случаи, че за България остава само едно голямо и здраво … махало!

Защото нищо, че това са български успехи. Важното е, че държавата – т.е. бандата чиновници, която я представлява, нямат интерес. Личен.

Но както пееше Буги Барабата:

“За кво ли ви пея?
На кой ли му пука?!”