Tag Archives: мюзикъл

Тралала, или как филмът (често) се познава по заглавието

Обичам мюзикъли. Признавам си. Затова и с желание гледах новото произведение в този жанр, което успя да потроши доста рекорди като брой номинации за “Оскар”. Вярно, между номинация и спечелен “Оскар” има разлика, ама все пак номинацията значи много.

Е, гледах го.

Принципно стандартът за мюзикъл е слаб сюжет и много музика, танци, феерия, настроение.

Никой не е очаквал “La la land” да достигне до нивото на мюзикълите на Милош Форман, които сами по себе си са нещо изключително и се нареждат в своя собствена категория “мюзикъли на Милош Форман”.
“Девет” да речем беше много приличен мюзикъл.
Бурлеска също, който много точно се вписва в по-горното определение – плосък сценарий и страхотни песни и балет.
Наскоро гледах класиката “Хелоу Доли”, иначе съм я гледал като много малък и съм я позабравил. Вярно мюзикълът започваше леко скучновато (усещане, което с напредване на действието бива тотално издухано), но даже и в “скучната” част Барбра Стрейзънд кърти, изнася и пали цървки (разбира се не прави нищо от изброеното, сещате се за що иде реч). Вярно, Барбара има извънземен глас, включващ комай всички познати октави и във филма певицата свободно се разхождаше по целия си невъобразим диапазон. Освен това видяхме, че на млади години е имала и невероятни умения в балета и може би причината да не се занимава основно с балет е, че дарбата ѝ в балета е страхотна, а в пеенето – божествена.

Но, никой не е и очаквал (поне аз не) някой от изпълнителите в Ла-ла ленд да се доближи до нивото на г-жа Стрейзънд. Не, очаквах просто приятен мюзикъл, със сносни изпълнения и може би някоя запомняща се мелодия. Нищо повече.

Мда.
Актьорите в Ла-ла ленд пеят. Могат да пеят. Трогателно е, да ги гледаш, как на по-трудните пасажи декламират, за да не “излязат от петолинието” и за да спазят артикулацията. За пеене в компания на маса, биха се представили сносно.
Също така танцуват. Приятно. Балет тук-таме също се срещаше, като балетът неистово се стремеше да не успее да засенчи главните действащи лица – нещо, което всеки професионален танцьор би направил без да се усети.
Сценарият няма нужда да казвам – беше единственото, което отговаряше на очакванията за типичен мюзикъл.

Музиката може би беше подбрана според вокалните възможности на актьорите и с една дума може да се опише като безлична. Клавирните джазови импровизации и няколкото парчета поп-джаз не могат да заличат общото впечатление.
Всъщност филмът се състоеше от редуващи се епизоди скучен сюжет и скучно пеене.

И накрая, когато зрителят се чуди за какво си е дал парите и дали да си ходи, или да действа на принципа “пениш се, не пениш” идва и върхът на айсберга, черешката на тортата, брадвата върху шията…

ВНИМАНИЕ, СЛЕДВА СПОЙЛЕР!


Ако искате да го прочетете, маркирайте следващия пасаж.


Финалът 5 години по-късно двамата герои се оказват в положението “аз със други, ти без друга” ( а може би и с друга, но за това историята, сценаристите и режисьорът мълчат) ако мога перифразирам популярната градска песен от времето на дядо ми.
Двамата се срещат случайно погледите им се кръстосват и двамата съпреживяват за кратко мисълта “ами ако…”, след което с бодряшко Кубрат-Пулевско “продължаваме напред”… продължават напред.
А зрителят, от когото се очаква да пророни сълза и да въздъхне на тази сцена започва да се чеше тук-таме и да се чуди, това пък откъде дойде, след като в предишното действие героите отстраниха всички противоречия помежду си и бяха стигнали до етапа “и заживели щастливо”.

В заключение ще кажа и нещо положително – актьорската игра бе добра. Райън Гослинг добре се въплъти в образа, същото се отнася и за Ема Стоун, която също така чудесно превключваше към образа на нескопосана кандидат-актриса, когато се явяваше на кастинги.

Толкова от мен, гледайте филма на своя отговорност. 😀

Новатори

Знаете ли какво е мюзикъл?
Със сигурност знаете.
Характерно за мюзикъла е, че има много музика, нали?
А какво правят актьорите в един мюзикъл?
Също знаете.
Говорят. Понякога – танцуват. Носят ефектни костюми. И още нещо правеха…
А, да – пеят.
Опа – видяхте ли, че не знаете!
Преди малко гледах по bTV Cinema “Девет” – пищен мюзикъл в стил “Фелини”, събрал съзвездие от актьори и преди всичко актриси, използващ майсторски заемки от филми на големия майстор на киното. Особено за хора от моето поколение, израснали по времето, когато тия филми бяха нови, това беше едно приятно носталгично намигване към ония години.
Но! Оказа се, че съм с грешни представи за понятието “мюзикъл”. Явно времената се менят и според режисьора на дублажа (уви, филмът не бе със субтитри, а дублиран) актьорите в един мюзикъл не е редно да пеят, а да рецитират с патос!

Даа – когато някой персонаж запееше, музиката (която уж е основното за мюзикъла) почти изчезваше, гласът на пеещия съвсем, а вместо песента се чуваше френетична декламация на зле преведени стихове!
Често на заден план някакви хора подрипваха, въртяха се и правеха пируети, което изглеждаше доста нелепо, без музикален съпровод.

Виждал съм дублирани мюзикъли, при които текстовете на песните се превеждат с титри, а останалото – на глас. Гледал съм и такива, при които е преведен само говорът, а песните не – едно също разумно решение. То ако речем, в операта, когато някой от певците пее на оригиналния език повечето зрители не го разбират, но това не им пречи да следят действието. А при мюзикъла, където повечето време се говори е още по-лесно зрителите да не изпуснат действието, даже и да не разбират какво се пее. Но явно, това са остарели разбирания и някой новатор е приложил съвсем нова концепция – мюзикълът да се превърне в рецитация.

Преди години бях чул, че в разни страни децата учели много бързо английски от телевизията, понеже гледали “Улица Сезам”. С радост установих, че въпросното предаване се излъчва и у нас и реших да видя, за какво става въпрос. Какъв беше потресът ми, като чух, как дублажът върви точно върху английската реч, а на екрана излизат новите думи, които трябва да се усвоят на английски. Актьорите многократно повтаряха новите думи, спелингът вървеше по екрана, а дубльорът тъпо и упорити натъртваше повторенията на български, без възможност да се чуе и част от английското произношение.

Е, това беше “ретроградната” според капацитети от bTV, Българска Национална телевизия. Е, днес стана ясно, че всъщност БНТ са били новатори и техният светъл пример бе повторен от същата тази bTV.

Не знам, кой е бил този светъл ум, предложил това авангардно решение и не искам да научавам, защото иначе едва ли ще успея да удържа поривите на респект и преклонение, които изпитвам към неземния му талант!