Tag Archives: Sevi

Варна рок 2019

Варна Рок 2019Добре е, когато нещо хубаво се превърне в традиция.
Жалко е, когато една добра традиция бъде унищожена, а друга, обещаваща спре в самото начало.

Рок фестът във Варна обещава да се превърне в нова, добра традиция. Вярно, с нови организатори, с някои проблеми, но доброто начало е поставено и обещава да потръгне.

Първоначално, за място на провеждане на феста беше обявено отново пристанището на Варна. Така пишеше и на билетите, които този път се продаваха от epaygo. Затова и, както миналата година избрахме същата резиденция. Е, в последния момент бяхме изненадани, фестът бе преместен на плажа в Аспарухово.
По този повод се надигна вълна от негодувание срещу организаторите.

Аз обаче искам да изкажа благодарност на хората, които все пак успяха да запазят феста, успяха да осигурят провеждането му и да не провалят очакванията на хилядите фенове, повечето от които от миналата година си бяха планирали графика и очакваха събитието с нетърпение.

Не знам, каква е била точно причината за смяната на мястото. Чух няколко хипотези, някои от които звучат достоверно, но каквато и да е била, сигурен съм, че организаторите не са го направили “за кеф”, поставени са били пред неочаквани проблеми в последния момент и за краткото време, което имаха за реакция успяха да вземат адекватно решение и спасиха хиляди хора от горчиво разочарование.

Плажът, както и да го погледнеш, не е най-доброто място за нещо друго, освен за … плаж. Вечер пясъкът изстива, неприятен е за ходене, но за компенсация човек може да си просне хавлийката и да полегне между сетовете… Доста хора го бяха направили. Друга компенсация на неудобствата и затрудненията с транспорта беше чудесната гледка към Варна и към пристанището.

Като (голям) плюс на феста беше доста по-добрият звук от миналата година. Този път освен ниските и част от високите честоти добре се чуваха и останалите. Все пак и сега прекалено бе наблегнато на ниските честоти, които особено когато барабанистите и басистите се развихреха, доста заглушаваха останалите.

Програмата и този път бе наситена, като сега и в първия ден участниците бяха сериозни, а не начинаещи, както беше миналата година. Трудно ми е да кажа, хедлайнерът от коя вечер беше най-силен. Симпатиите ми клонят към Rage, но не мога да принизя стойността на останалите хедлайнери. И ко-хедлайнерите. И останалите… Но да караме подред.

Първата вечер, за голямо съжаление изпуснахме сета на CATORGA. Виж, варненците Drive Your Life ги засякохме, за което въобще не съжаляваме.
След варненската група излезе една от групите, за които може да се каже, че са писали историята на Траш-метъла… и се оказа, че е останала там, в историята. Новите парчета поне на мен ми се видяха твърде еднообразни и безинтересни. Хмм, всъщност и за AC/DCказват, че са група, която свири само една песен, но там ситуацията е друга… Или просто Destruction не са моята група. Виж, относно изпълнението нямам грам забележка. Професионалисти от най-висока класа.

Жалко, че малко хора у нас познават Rage. Предполагам затова първата вечер публиката беше най-малко. Може би и защото доста хора са пътували този ден и не са успели да стигнат навреме, но тълпата пред сцената бе срамно малка за това, което сътвориха Rage и Lingua Mortis Orchestra.

Гледал съм доста клипове на Rage със симфоничен оркестър, още повече съм слушал, но съвсем друго е да усетиш на живо синхрона между метъл-бандата и оркестъра. Rage показаха, че метълът и симфоничната музика взаимно се допълват, щом артистите ги усещат еднакво близки.
Чухме, как валдхорната чудесно допълва китарите, как метъл-комплектът барабани на Lucky Maniatopoulos хармонира с щрайх секцията. Невероятно изживяване.
За късмет, през първия ден звукът беше (почти) перфектен, така че успяхме пълноценно да изживеем спектакъла, който поднесоха Rage и Lingua Mortis Orchestra.

Както казах, селекцията беше много силна
Вторият ден започна ударно с Velian. Само защо трябваше те да са първа група? Може би за да дойдат повече хора рано заради тях?
Velian правят жестока музика. Страхотни инструменталисти, а вокалът владее по невероятен начин гласа си.

След Velian заби другата голяма българска група Sevi. Този път поне не ги сложиха първи, като в Мидалидаре. Но мястото им отдавна е при “големите”.

Firewind бяха фантастични. Новият им (немски) певец Henning Basse демонстрира богат глас и вокални умения. Китарата на Gus G и органът на Bob Katsionis се допълваха по фантастичен начин. Самият Katsionis демонстрира умение да свири едновременно на китара и клавир.

Досега все се разминавам с W.A.S.P. В Мидалидаре почти ги бах “докоснал”, но те в последния момент отмениха европейското си турне и Dee Snider се наложи да спасява положението. Този път обаче работата бе сигурна. Когато от колоните се изля аудио-смути (да се изразя съвременно 😉 ) от песни на W.A.S.P. и сирени стана ясно, че май този път срещата ми с американците ще се състои. И наистина, когато след около минута Блеки цъфна с характерната си осанка и странните си ботуши, стана ясно, че сега вече няма грешка.
Знаем, че Блеки претърпя сърдечна операция преди време. Затова и времето на сета бе разделено на три части, през които фронтменът си вземаше по няколко минути почивка, за да може да изкара до края. Но когато беше на сцената се раздаваше напълно. Гласът му може да не е същият, както преди години, но бе много запазен.

Въпреки сериозният саунчек, този път озвучаването реши да се издъни точно на сета на W.A.S.P. Микрофоните ту ги имаше, ту се губеха нейде из паралелните вселени. Въпреки техните капризи обаче Блеки пя сърцато до края.

Сигурно заради щадящия режим на Блеки сетът на W.A.S.P. бе малко повече от час, за сметка на което Firewind свириха по-дълго. Но независимо от проблемите, The mighty W.A.S.P., както се изрази Henning Basse изкъртиха де що имаше мивки, вани и джакузита наоколо и отвинтиха главите на феновете. Аспаруховият мост пренесе на гърба си тази нощ много щастливи фенове в посока Варна.

Следващият ден, заради по-дългото шоу на Avantasia групите трябваше да започнат в 17:30, обаче нещата се проточиха и SECONDAY успяха да изкарат само три или четири песни. Те се оказаха много добра група, която не случайно е спечелила голямата награда на първия национален фестивал за ученически рок групи в Добрич и “Битката на Групите” в Мидалидаре. Желаем им още по-големи успехи и вдъхновение.

За KROSSFIRE и миналата година писах, че са невероятни. Тази година пловдивчаните не само потвърдиха но и подсилиха добрите впечатления.

Rage показаха колко добър метъл-инструмент (в смисъл, не че е направен от метал) е валдхорната. KROSSFIRE демонстрираха, че и саксофонът не е само за джаз, а сетът им завърши със съпровода на гост-музикантката Даниела Валдханс на един от обичаните от метъл-групите инструмент – виолончело.

Velian, Sevi и KROSSFIRE са групи с много висока класа. Дали някои организатори на подобни прояви ще се престрашат скоро да ги слагат по-напред, поне в един от дните на фестивала?

За съжаление сетът на KROSSFIRE също бе съкратен.

SONATA ARCTICA също е група, която преди време слушах много често, но се разминавах, когато идваха в България(Каварна 2011 защо ли съм я пропуснал?). Успях да ги видя и тях!

За много голяма част от гостите на фестивала, финландската група бе кулминацията на последния ден и бяха дошли специално заради нея. Съответно музикантите не разочароваха никого. Плажът пред сцената бе озарен от щастливи лица, носени от подскачащи, танцуващи, припяващи или просто крещящи хора.
За съжаление точно сега пак стана гаф с микрофона, но все пак чувахме вокала доста добре. SONATA ARCTICA представиха много нови песни, както и някои техни класики.
“I Have A Right” предизвика буря сред публиката, а кулминацията беше разбира се FullMoon.

За щастие проблемите с микрофоните бяха отстранени за следващата група. И наистина, за AVANTASIA характерен е букетът от различни вокали и провал с микрофоните би бил фатален за цялостното представяне. За щастие и озвучителите бяха наясно с този факт и AVANTASIA блесна с цялата си феерия от гласове. Гранирани със свежото чувство за хумор на Тобиас.

Този път Тобиас бе успял да доведе по-малко певци, отколкото в Каварна, на последния (засега, надявам се) рок-фест там. Киске липсваше, а разбрахме, че Рони Аткинс е отпаднал в последния момент по здравословни причини. Това не попречи AVANTASIA да направят грандиозно завръшването на Врна Рок 2019.

Много хора бяха оценили комбинацията от чудесни групи и морската обстановка и фестивалът бе добре посетен. Видяхме доста познати, а аз най-после засякох Майк Рам на живо. Всъщност за втори, но първият път се разминахме.

Че имаше много хора говори и фактът, че не видях този път Lemi Black, макар да разбрах, че е присъствал на феста. А да пропуснеш колоритната фигура на Lemi, която се разпознава отдалеч показва, че действително тълпата е била много гъста.

И накрая, да спомена картите, с които се плащаше на фестивала. Този път те няха издадени от Easypay. Можеше да бъдат взети и заредени на място, но за да си получат хората парите, трябваше да ходят следващия ден в гише на Easypay след 12 часа. Това, че я има тази възможност от една страна е добре, за да не стават опашки за теглене. Но трябваше да може да се вземат и на място, заради чужденците, които бяха дошли на феста. Човек, който трябва да пътува другия ден, или даже още същия, след края на феста няма възможност да ходи да търси гише.
Вярно, хората ще прежалят някой и друг лев, който им е останал (което предполагам е и целта на занятието), но дали ще дойдат догодина?

И така, вторият Рок фестивал във Варна вече е история, надявам се да се превърне в традиция и да видим много други добри изпълнители край варненския плаж.

И една снимка нещо като фестивал на хвърчилата, проведен в съседство:

Varna Mega Rock 2018

Varna Mega Rock 2018Съчетанието от море и рок е невероятно. Който не го е пробвал, трудно ще разбере. Преди близо 15 години Кметъла откри точната формула и започна приказката, която се надявахме, че ще е без край. Е, край наистина няма, само приказката малко се измени.

Тази година рок фестът се върна на морето.

Да, магията на малкото градче липсваше, но все пак бяхме близо – на една сричка разстояние. А и мястото, което бяхме избрали за бивак позволяваше пеша през Морската градина да отиваме до феста, сравнително изолирани от напрежението, хаоса и досадата на големия град.

Фестът бе разкошен. Удоволствие, релакс, настроение.
Този фест за мен беше и малко по-специален. За първи път от много време бяхме отново на един и същи концерт с дъщеря ми.

Понеже сега не бяхме на километри от мястото на събитието, стигнахме още за началото на втория ден (първия – 18.08, петък нямаше как да го посетим). Или поне тези от нас, които искаха да отидат от начало.

Krossfire се оказаха много приятна изненада. Всъщност, спомням си, че ги бях слушал при Буги и си ги бях набелязал за проучване, но съм ги забравил. Е, след този фест ставам твърд фен и започвам да следя развитието на групата.

Аз съм голям почитател на Николо Коцев
и всичките му проекти, включително на “Кикимора”. Българският проект на маестрото не разочарова и този път. С новия вокалист направиха страхотно представяне, а Никола Здравков показа страхотни вокални умения.

Kamelot
Както и преди съм казвал,
много обичам музиката на Камелот… на запис. На живо този път бяха малко по-добре от преди, но… Трябваше да пускам вечерта техни записи, за да убедя останалата част от компанията, че музиката им си струва, просто на живо нещо не им се получава.
Вярно, die hard феновете бяха много щастливи, че ги виждат, но едва ли са спечелили още почитатели сред тези, които не ги познават.
Сори пичове, само с “хе-хе-хе, хо-хо-хо” гарнирано с еднообразен ритъм през целия сет не става.

Не случайно наричат Глен Хюз Гласът на рока.

Слушали сме много страхотни вокали и преди, и на този фест, и на Hillsof Rock преди месец, но чуеш ли Глен, разбираш че чуваш Гласът! Просто трябва да се чуе, не може да се обясни.
Комбинацията от Глен + Б.Т.Р. я бяхме слушали и преди. Този път обаче липсата на Кирил Божков се чувстваше осезателно. Песните бяха аранжирани в малко по-бавен вариант и се усещаше някакво напрежение сред музикантите. Но това не попречи на Глен да се раздаде докрай и да ни “зареди” с прекрасно настроение.
Глен беше и единственият изпълнител, който почете загиналите преди дни на вълнолома деца с минута мълчание. Предполагам, другите изпълнители не са знаели за случая, а той бе от седмица в България и определено се интересува от местата, които посещава. Когато говори за децата, извика преводачка, за да станат ясни думите му за всички.

На втория ден, поради наличието на името “Конкурент” в списъка, повечето решиха да отидат направо за Апокалиптика. Някои от нас обаче, направихме грешката да тръгнем за да чуем Bendida.

Е, не ги чухме.
Сега, предупреждавам – ако търсите хейт, мястото не е тук.

Имаше проблем. Направих си труда да проуча случая, до колкото мога. В крайна сметка се оказа, че екипът или оборудването на Nightwish e закъсняло. Дали и от страна на организаторите е имало грешки, каквито спекулации имаше, или само от страна на екипа на групата, няма значение. Единственото, за което организаторите не се сетиха беше, да публикуват на сайта и във фейсбук, какво се случва и защо не отварят вратите. Иначе на телефонни обаждания отговаряха, а Цонко Цонев лично е обикалял и двата входа, да дава информация. (Е, можеше и някой лист на вратата да залепят – хората пред вратата се сменят. Но разбирам, че хората са били притеснени и в такава ситуация човек не може да се сети за всичко.)
Оказва се, че не са пуснали хората вътре, поне да могат да си купят вода (или бира де), заради мениджмъта на Nightwish, които са заявили, че ако хората влязат, ще отменят концерта. Не им прави чест, определено. За неразбралите, обяснявам: нямам предвид групата, а шефовете на екипа ѝ. Същите тези хорица не са давали и достъп до сцената и микрофоните, за да могат организаторите да обявят по уредбата, какво се случва.

Много помия се изля из Нет-а по адрес на организаторите, но много обстоятелства не зависят от тях. Имаше закъснение и на предишния концерт на Nightwish, заради което SEVI не можаха да свирят. По-рано в София Def Leppard бяха започнали чак след полунощ, пак по технически причини. И по света често се случват подобни проблеми. Няма нужда от хейт. Организаторите се постараха и направиха страхотен фест и заслужават уважение и благодарност.

След закъснелия вход Apocalyptica тутакси отвяха всякакви остатъци от разочарование и напрежение и вляха свеж адреналин в публиката, който изригна под формата на скокове, викове и разбира се песни – близо 80% пяха песните на Металика. Освен четиримата челисти, не трябва да пропускаме барабаниста, който и като сценично поведение, и като умения също впечатли.

И накрая Nightwish. Богата музика, невероятно шоу. Nightwish, може да прозвучи за някого пресилено, но са група от ранга на Пинк Флойд. Много качествена и съдържателна музика, както и много силно шоу и ефекти. Рядко съчетание на еднакво добри умения както на музикално, така и на визуално ниво. (Спорът Флоор-Таря ще го прескоча. Аз съм за Таря де… Е добре, казах го. Но спирам до тук.)
Nightwish, които знаем че предимно се държат доста резервирано, явно бяха в добро настроение и доста често се “заиграваха” с публиката.
Хора от компанията, които бяха следили сет-листите от предишни концерти на групата, забелязаха, че при нас те изпълниха повече песни, отколкото на повечето други концерти. И наистина – сетът бе обявен за час и 30 минути, а те свириха час и 45. Накрая направиха нещо, което принципно не правят – бис.
Така че финалът и на вечерта, и на феста бе върховен.

Само да спомена звука. А бе, на тези тон-режисьори, оператори и т.н. няма ли кой да обясни, че освен контра и субконтра октавите има и още няколко?
Не, пак няма да хейтя. Като физик (макар и бивш) съм наясно, че на открито със звука положението е сложно. На стадион, особено голям има пространство, където има относителен завет. На мястото, където бяхме вятърът си духаше свободно, създават се завихряния, заради водните пари има участъци с различна плътност. Ниските честоти, понеже са с голяма дължина на вълната “не се впечатляват” от това и си вървят, докато с по-високите се получават разни явления, известни от часовете по физика и които ще прескоча. Озвучителите не могат да влияят на тях разбира се, но биха могли да намалят малко ниските, за да се чуват по-добре и другите честоти. Не че искам да уча някого, как да си гледа работата. Давам идея само.

Сега нещо, на което не знам колко хора са обърнали внимание, но беше много добре направено – сцената. Да, сцената беше висока. Достатъчно висока, на нивото на главата на средно висок човек и се виждаше чудесно от всякъде. Не, както на други места се е налагало да се опитваме да се трансформираме в жирафи, та да видим поне някое ъгълче. Мултимедията също беше страхотна, имаше и екрани по-назад, за хората, които не са успели да се приближат достатъчно. Снимаше се от много гледни точки. Отлично свършена работа.

Varna Mega Rock 2018 беше едно чудесно преживяване, което ни зареди с много настроение и остави много приятни спомени.

Фестът умря, да живее…

Глупости! Нищо не е умряло. Да, “Каварна рок” нямаше тази година, за другата не се знае, но вярвам, че скоро черните облаци ще се разкарат от Каварна под формата на порой, който ще отмие всичката тор и помия, които заляха градчето в последната година и добилият популярност в цял свят фестивал ще възкръсне.

Всъщност, благодарение на безумната политика на Каварнеската община се случи нещо хубаво – роди се нов рок-фест – “Midalidare – Rock in the Wine Valley”, чието първо издание мина перфектно.
Вярвам, че когато Каварненският фестивал се върне, новият фест край Могилово ще продължи и какво по-добро от това, двата феста да се конкурират за вниманието на феновете.

С две думи, Midalidare Rock бе страхотно преживяване, но да караме подред.

Тази година, понеже закъсняхме с организацията, успяхме да се настаним чак в Мъглиж. Комплексът, в който бяхме се оказа много приятен – препоръчвам! Къщата е много удобна за неголяма компания, която иска да бъде независима, природата наоколо е изключително красива, въздухът – кристално чист. Не мога да забравя хълмовете наоколо и ниските облаци, пълзящи надолу от билата им.
Иначе организаторите дни преди феста съобщаваха, че има места в някои хотели в Стара Загора, бяха осигурили и безплатни автобуси до Могилово, но както се казваше по времето когато ходехме на бригади: “Бригадирското движение има символи и ритуали, които трябва да се спазват”. По същия начин, фестивалното движение има табиети и салтанати, които са неотменими и те изискваха да наемем къща, от порядъка на цитираната по-горе.

Midalidare Rock бе организиран от същите хора, които правеха Каварна рок в последните години, без 2016-а. Организацията бе подобна, първият ден по традиция започна с The Battle of the Bands  –  конкурсът за нови, неизвестни групи, която бе пропусната миналата година от самонабедилите се за организатори на Каварна-рок. Ама там всичко бе напън да покажем, че и ние можем, пък младите групи вълци ги яли. Чудесна и похвална традиция, която за щастие бе възстановена тази година. Е, поради логистични причини ние я пропуснахме, но живот из здраве догодина…

За Каварненския фест напомняха и многото познати лица, които всяка година виждахме на стадиона. Не липсваше и ексцентричният Леми от Румъния:

Снимка: Цонко Цонев

Който е ходил на Каварненския фест, не може да не помни Леми, както и синекосата дама, която го придружава. Както Кметъла пише: “Един румънец го боли повече за Каварна от много местни жители.” И явно Леми няма да изостави феста, където и да се премести!

Още щом приближихме местопрестъп…, опа, сори, явно негативната енергия, която излъчват определени определености ми се отрази…

Още щом приближихме мястото на провеждане на феста ни впечатли перфектната организация. Бяхме посрещнати от момчета с светлоотразителни фанелки, които се осведомиха, дали сме за феста и ни насочиха към място за паркиране. Там други хора ни упътиха, къде точно да паркираме, за да може паркингът да поеме максимален брой коли, които да не си пречат. Забелязахме, че служителите си комуникират по радиостанции, колко коли идват за паркинг и колко транзитно. Имаше много места за паркиране, на коли, на каравани, както и катун…, къмпинг де. Организаторите имаха хора не само около феста – например чухме, как си говореха, че от Стара Загора са потеглили група мотористи и трябва да им се съдейства. Впечатляващо.

Охраната на входа си вършеше много съвестно работата (не, както на последния концерт на който ходих и където спокойно можеше да се вкарат оръжия от калибъра на брадва, че и базука) Всъщност охранителите бяха много впечатляващи. Момчета, с които едва ли някой би желал да влиза в спор.

Природата около Могилово е невероятна, самото имение Мидалидаре е много красиво

Можете да се убедите сами.

При подхода към сцената видяхме:

Даа, детска площадка със стена за катерене, батут и други екстри, както и джаги.

Имаше и устройство за зареждане на мобилни устройства!

Голям плюс беше, че за чашите се плащаше депозит от 2.50 лева. Така по тревата не се търкаляха смачкани чаши и нямаше опасност да стъпи човек в локва от недопита бира. Бирата в бироубежището вътре на мястото на концертите не беше разредена! Или поне в сравнение с тая, която се продаваше отвън, както и в последните години на Каварненския фестивал. Естествено, щом събитието е във винарна, имаше и вино.  Скарата също бе на ниво, а странната система за плащане с карти, които се издават на място и важат само за феста, против която роптаехме много хора, включително и аз всъщност се оказа много удобна. По този начин няма бавене докато хората си търсят парите, докато продавачите търсят  дребни и т.н. Знаете, за какво говоря.

панорамен изглед към сцената

Първата вечер започна с румънците от

Scarlet Aura –
победители в предишните години на  Battle of the Bands. Те благодариха на фестивала, че благодарение на него са добили популярност. Не ги бях слушал досега. Свиреха много добре, но певицата май я болеше гърлото – на моменти се мъчеше. Иначе при кавъра на  Close My Eyes Forever излезе и Звезди да помага и се получи добре.

Доро
И преди бях писал възторжено за Доро, сега впечатленията бяха същите. Клишета като “запали”, “възпламени”, “отвя”, “подлуди”  може да са крайно изтъркани, но напълно подходящи за това, което стори Доро с публиката. Метъл кралицата знае как да прави шоу и да държи аудиторията в ръцете си! По едно време единият от китаристите имаше проблеми с оборудването си, но може би само хората, които бяха най-отпред го забелязаха. Вокалистката и останалите от групата успяха да занимават публиката, докато екипът оправи нещата и го направиха, като съвсем естествена част от изпълнението. На края на сета си, Доро слезе спонтанно сред зрителите и дълго раздава автографи и позира за снимки с феновете!

Gotthard
Хм, и преди не бях особен фен на  швейцарците, и след концерта им не станах по-голям фен. Но не мога да отрека, че ги слушах с удоволствие.

След  хедлайнера организаторите бяха решили да изкарат на сцената победителите от предишния ден. Победители в  битката на бандите стана Seconday обещаваща ученическа група. Искаше ни се да ги чуем, но ни чакаше дълъг път и мероприятие в щаб-квартирата, така че се наложи да тръгнем. Малко се получи “много искахме, ама нямахме желание”, но какво да се прави. Пожелавам на Seconday успех и популярност и се надявам, скоро да имам възможност да ги гледам.

Вторият фестивален ден започна със

Sevi
Защо започна, ако смея да запитам? Севи са много популярна и утвърдена вече група и трябваше да е по-напред в програмата. Спокойно организаторите можеха да ги пуснат преди хедлайнерите и нямаше да сбъркат. То се видя и колко време хората не искаха да се раздели със Севи и викаха “още”.
Въпреки че бързахме да дойдем, изтървахме първата трета от сета на групата.
Доста добре познавам музиката на Sevi, слушал съм ги често, но на феста беше за първи път на живо. Оказа се, че живото изпълнение изобщо не притеснява групата и звучат също толкова добре, както на запис. Вокалистката има страхотен глас, който не трепна нито за момент по време на изпълненията. Е, радвам се, че бяха на феста, макар и не на правилното място в програмата.

След сета на Севи единодушно цялата група решихме да пропуснем бандата на Емо Ковърдейла.
Излязохме навън и уплътнихме времето в ядене на палачинки (някой на “принцеси” – различни клубове по интереси). На улицата, водеща към имението се продаваха вкусни неща на народни цени.

ПП
Оказа се, че хората, които правеха вкусните палачинки, принцеси и други кулинарни изкушения са забелязали този пост.
Daniel Raichev беше любезен да прати снимка, защото авторът на текста се беше захласнал с палачинките и пропусна да снима:

Майсторите не чакат следващия фест, а имат планове да  разширяват дейността в района, така че желая им успех.

Dirkschneider
Удо Диркшнайдер, този път кой-знае защо не с група U.D.O. а с “Dirkschneider” (ако някой знае подробности, да сподели, моля. Нещо съм изпуснал нишката с кариерата на Удо). Дядо Удо в цялото си достолепие показа какво значи метъл класик. По-голямата част от публиката пееше повечето песни. Удо даже ни повери изпълнението на интрото на Fast as a Shark“.
Хубавите работи свършват бързо. Искаше ми се да чуя още песни, особено от периода на U.D.O. – все пак Accept ги гледах наскоро, но уви, когато на човек му е хубаво, времето лети бързо, а сетът на Удо беше само час и 15 минути.
ПП – Както Мартин обясни в коментар, в момента групата се казва Dirkschneider, защото пеят песни само на Accept. Иначе са си същите. Благодаря му за пояснението.

W.A.S.P.
… Всеки път, когато W.A.S.P. идват в България, нещо се случва и не мога да ги видя. Този път имах билет. Обаче те не дойдоха…
В последния момент, май седмица преди феста W.A.S.P. отмениха европейското си турне.
Организаторите реагираха светкавично и за техен и наш късмет се оказа, че

Dee Snider
с новата си група е на разположение.
Dee Fucking Snider, както не пропусна да ни се представи певецът, вече имахме щастието да го гледаме с Twisted  Sister, (или Twisted  Fucking Sister, както е “по-правилно” според Dee Snider ) Все същото чувство за хумор, даже бих казал още по-добро. Този път Дии показа доста по-голяма социална ангажираност и с някои от песните, и с приказките между тях. Това не беше повторение на концерт на Twisted  Sister. Дии изпя много песни, които не влизат в репертоара на предишната му група. Естествено не мина и без Twisted  Sister, a “We’re Not Gonna Take it” започна с новия вариант, който предполагам всички знаят, като след това премина към “класическия”, предизвиквай тотална еуфория.
Иначе , вече 62 годишният Dee Snider беше в същата перфектна физическа форма, както преди две години, подскачаше пеейки и пееше подскачайки, със завидна енергия като 20 годишен.  Само дето сетът му беше кратък, както на Удо. Може би заради ангажимента  в последния момент не е имало възможност да се договорят други условия. Обаче май за първи път, след изпълнението си, бе предвидено певецът да излезе да дава автографи срещу закупен албум. Уви, понеже от групата никой освен мен нямаше интерес към тази част, наложи се да пропусна.

В заключение – “Midalidare – Rock in the Wine Valley” още с първото си издание остави чувство за пълно удовлетворение. Но все пак организаторите имат дълъг опит с Каварненския фест.

Не липсваше и главният заподозрян – Кметълът лично сервираше мидена чорба на всички желаещи. Както и не отказваше да се снима с феновете. Можеше разбира се да си купите и двете книги на Цонко Цонев – “Кметълски истории”  и “Катунът от каварна” с автограф от автора.

 

Интересно за новия фест е, че собственикът на Мидалидаре Естейт сам е се е свързал с Цонко Цонев и е предложил терен за феста, за да привлича по-голямо внимание към винарната и към бизнеса си. Интересно, вместо да се плаши, че лошите метъли ще му счупят имиджа и избата и кокошките ще спрат да снасят, човекът ги вика в собтвеността си!
Алоо, община Каварна! Някой е с грешка явно, ама кой точно?

Единствен проблем за феста е ограниченото място – за около 5000 човека. А помним фестивали с 25-30000 души. Но ако има такъв интерес – място има наоколо, вярвам че и такъв фест ще може да се проведе.

И за последно – “Midalidare – Rock in the Wine Valley” се оказа едно наистина неочаквано добро събитие, спомените за което трудно ще избледнеят. Успех на фестивала и до нови срещи!