Author Archives: joe

И злобни, и дневни (а може и нощни) *

Гледам в миналата седмица новините по бтв, Премиерът открил осветлението на магистрала “Люлин”.
Браво, викам си, ще стане като във Франция, по магистралите е светло като в градовете. Вярно, само няколко километра, ама все пак е нещо.

Събота вечерта минах по магистралата. Бре, де го това осветление? По три лампи имаше преди и след тунелите, като от тях светеха само тези, от страната към София. “Пернишките” бяха потънали в мрак. Което за излизащите от тунелите е много неприятно, защото пък осветлението в тях е прекалено ярко. Особено в първия от към София.

И така, пита се в задачката, какво все пак е открил премиерът? И защо само половината лампи светят, може би тия от към Перник, чакат следващото прерязване на лентичка?

ПР-ът е голяма работа! Важното е в главите на хората да остава, че Човекът е направил нещо. Няма значение, че всъщност не е направил нищо…

Днес пък гледам Капка. Сидеровата бе. Дето вече не е Сидерова. Щяла да прави национал-демократична партия. Евала! Сега социализмът не “върви”, котира се демокрацията. Тъкмо щях да се възхитя на йезуитския подход на Капката, току разбрах, че същата партия се създавала и в Русия…

Хммм…
Много хммм…

Както и да е, всичко ново е добре забравено старо. Както тия заигравки с представки. (национал) Само дано да няма тоя успех, както оная, старата партия.

Иначе Капката каза интересни неща за другарката Кунева, като например че банката, в чийто управителен съвет участва е финансирала далаверата със старите вагони, изнесени от България и внесени като нови. И в които сума души изгоряха…

Та като стана въпрос за ПР–а и за другарката Пръмова, опа, Кунева, мисля си как от нищо се прави голямото нещо. Как другарката има рейтинг, понеже била направила много в Европейския парламент. Ама какво? Аз си спомням само за “безопасните запалки”. Друго някой да се сеща?

Също така и лейди Кристалина влачи тежкия рейтинг, благодарение на…. допълнете празното място, защото аз не се сещам с какво.

Същевременно за други евродепутати, които наистина са свършили нещо, нищо не се знае. Като например Антония Първанова, която от както е там се застъпва за правата на потребителите на Интернет, против тоталното следене и за човешките права. Включително и пред Барак Обама. Нищо, че не е европеец.

Това, дараги ми електорат би трябвало да те вълнува, а не запалките. Защото далече не става въпрос, да си точиш порно на далавера…

Майната му.

Трябва да се откажа от лошия навик, да гледам телевизия. Или поне други канали освен Дискавъри, НГ и Хистори.

Тая пък сутрин една леля, психарка.. тъй де, психоложка “обясняваше” вреди ли смяната на зимно и лятно време. В крайна сметка нищо не успя да обясни, но изкърти де що фаянс имаше с умозрението, че смяната на времето “е едно затруднение, което би могло да се премахне, излишно е, но от друга страна не можем да си спестим всички трудности в живота, може би е по-здраво да намерим начини да се справяме с нещата”…

Ама чакай сега! Тая галимация, за какво е, защото е полезна, или с цел да ни създава трудности!? Сещам се за Радой Ралин: “… това са грешки на растежа, без трудности ще се изнежите”

Мдаа, нищо ново под слънцето. За справка – виж по-горе.

Аман от таланти, умници и всякаква сган от тарикати!
Поздрав, ваш’та мама:

*Това въобще не е заглавието на блога на Bia! Гледай, колко съм го изкилиферчил!

Реваншът на Тангра

“Някак си не виждам как може да направиш нещо качествено и четивно с българска ориентираност. Вместо дракони ще слагаш змейове, сукубите ще са в народни носии, а демоните от ада – с цървули??? Просто не върви…”
Из спор в Нет-а, има ли почва фентъзи, базирано на българския фолклор.

Много български писатели (както и писачи) споделят това мнение и пишат “класически” истории, с типажи от скандинавския и келтския фолклор.

Няма лошо. Нека човек да пише за елфи, троли и баншита, стига да може и да има какво да каже. А и да няма чак толкова какво да каже, щом може да създаде завладяваща история, нека я напише, пък ако ще с персонажите от Вий на Гогол. (Не че някой български автор се е засилил да ползва точно този фолклор де)

Факт е обаче, че на въпроса може или не може, отговорът се крие в … знанието! Дали можем да пишем за или върху даден обект, зависи до колко го познаваме. А оказва се, че покрай огромния брой западно фентъзи (и метъл), май познаваме много по-добре фолклора, цитиран в началото на статията, от колкото нашия.

Е, освен знанието трябва и талант, но той мисля се подразбира.

За щастие има автори, много талантливи и с големи познания по фолклора ни, които опровергават категорично цитата в началото.

Николай Теллалов и Йоан Владимир вече съм ги споменавал.

От Андрея Илиев бях чел разказите, публикувани на сайта му. Бяха ми харесали, но не бях попадал на негово по-голямо произведение, докато тия дни, ровейки в Е-книги в раздела за свободни книги не попаднах на “Реваншът на Тангра”.
Преди бях срещал рецензии на романа, но не им бях обърнал внимание, а и заглавието ми се виждаше някак, не знам как да кажа, абе като на книга, която не бих си купил. Трудно ми е да обясня защо.

Е, дръпнах книгата и далече преди да стигна средата си платих копието и смятам да платя още “няколко”, но първо ще си купя други книги на Андрея. Мисля “Стрелата лети” да е следващата.

Четейки я, си дадох сметка, какво богато фолклорно наследство е загубено. До сега, за митологията на българите знаех, че преди са вярвали в някакъв Тангра (което Божидар Димитров оспорва), че имали някакви обичаи с огньове, коне и кучета (остатък от които е е тричането, което е влязло под прицела на “природозащитниците”, въпреки че е безопасно за животните, за разлика да речем от коридата…), някои символи, мартеници и май това. А, да. Кумисът, от който изглежда е произлязло киселото мляко, след като се заселили по нашите земи.

В преговора авторът разказва за „Сказание за дъщерята на хана. Епосът на прабългарите 882 г.“ от Микаил Бащу ибн Шамс Тебир, върху която е базирана книгата. Научаваме как по чудо е бил спасен този епос от лапите на съветските служби, поставили си за цел да изличат националната идентичност на народите под съветска власт. Даваме си сметка и колко история и култура е унищожена безвъзвратно.

“Реваншът на Тангра” разкрива една свръх богата митология. Наред със самодивите, за които поназнайваме нещо, та чак и Роулинг даже е чула и писала за тях в Хари Плосък, откриваме алпи, елбири, йореги, григори…

Пътуването през невидимия свят Тунай, с дебнещите там опасности много приличаше на пътуването през проходите в “Колелото на времето”. Не знам, Джордън дали е чел такива митове, но до колкото се знае, че е използвал най-различни митологии, не бих се учудил.

Алпи и йореги, ангели и дяволи. Различни представители на “доброто” и “злото”.
И ако победиш едно “зло”, друго идва на негово място, което влачи със себе си своето “добро”, което пък за други се явява зло…

Освен, че е богата на митология и нелишена от философски замисъл, книгата е изключително увлекателна, наситена с динамика и напрежение. Древните случки са преплетени със събития от нашата съвременност, действието се развива както в миналото, така и в наши дни. Има и много сведения за географското разпределение на племената, от които се е формирал българският народ, както и легенди за реални исторически личности, като Атила.

Накратко, “Реваншът на Тангра” е книга, която горещо препоръчвам. Може да се намери в Е-книги: “Реваншът на Тангра” със свободен достъп, или само за 2,40 лв, което на практика си е пак без пари.

Със сопата по китарата…

На път е SOPA-та да удари яко Интернет и да го убие.

Интернет се появи и израстна като свободна виртуална реалност, в противовес на все по-контролирания и ограничаван свят, в който живеем.

С гласуването на американския конгрес, ако приемат закона, уж срещу “пиратството” с последната свободна територия напрактика ще бъде приключено.

Като форма на протест реших да пусна този кратък пост и призовавам повече хора да публикуват информация по въпроса.

От друга страна няма да спирам блога, както гледам някои “колеги” са се увлекли по примера на Wikipedia , защото не виждам смисъл да паравя мръсно на читателите си, повечето от които споделят моето мнение по въпроса.
От реакцията на Wikipedia има смисъл, защото се ползва от много хора, включително и от такива, които жадуват да грабнат SOPA-та и да я развъртят по тиквите (опа, по китарите) на Интернет-потребителите.

Виж, едно блогче, посещавано предимно от съмишленици да се напъне да прилича на Wikipedia, малко неудачно ми се вижда.