Category Archives: Лаф да става

Гезмето

В началото бе Главната улица.

И по нея циркулираше градското население, след приключилия работен ден.

Дългогодишна българска традиция с корени далече преди да се родя беше, привечер народът да плъзне по главната улица. Хората се срещаха, разговаряха, понякога се заформяше компания, която се насочваше към някое заведение, но често така приключваха вечерните развлечения с разходката.

Вечерната разходка по центъра на града, наричана в различни региони и времеви интервали “гезмето”, “стъргалото” и т.н. дълго време беше традиционен начин за развлечение. Тогава кръчмите бяха много по-малко от сега, но върпреки това не бяха препълнени.

Continue reading →

ввв точка бг

Напоследък често се говори (и пише) за имената на домейни на български (и не само – изобщо изписвани със символи, които не влизат в азбуката, която е прието да се нарича “латиница”).

Реакциите по въпроса са разнообразни – от пълно отричане и оплюване/осмиване, до ентусиазирано възхваляване.

Спори се, може ли да бъде осъществено, дали ще бъде изобщо някога направено. Отговорът на първия въпрос е ясен вече – може.

Ще бъде ли някога – мисля че да. Щом има търсене за нещо, то се осигурява и предлагане. А нациите, които не ползват латински символи за писане са много. Някои от тях “доста” големи.
Continue reading →

Бимбовска история, разказана по бимбовски

Първо – кво животно е това “бимбо” и с кво се консумира – тук е май най-добрата статия, която съм чел по въпроса

Излъгах се тия дни да гледам “Русата амбиция”.
Подмами ме рецензията, която твърдеше, че това се явява римейк на “Работещо момиче”.

Преди не бях обърнал много внимание на работещото момиче – един филм, който ми беше харесал, оставил приятно впечатление и толкова. Сега разбрах, че всъщност е много добър филм!

Напръв поглед стандартна история за амбиция, подлост и интриги със щастлив край.
Стандартна, но разказана чудесно, със запомнящ се актьорски екип. Този филм донесе номинация за”Оскар” на Мелани Грифит и я изстреля сред кинозвездите.

Останалото актьорско присъствие, начело с Харисън Форд също е забележително, както и чудесната режисура и сценарий.

Интригата и разрешаването и също звучат убедително, въпреки, че нещата се оправят “като на кино”.

Така че с големи очаквания загледах “амбицията’. Добре започна, докато наивната героиня на Джесика Симпсън отиде в големия град и откри, че годеникът й е позабравил за нея.

И до тук.
Continue reading →

Оти да се косим, като че ни мине

А и да не мине, на кого му пука.

Поводът за това излияние са два линка, които получих току що
http://www.zazz.bg/play:f024ba4a
и
http://www.vbox7.com/play:ad1ca284

които отново ми припомниха историята с пишман “изследователите”, които отрекоха баташкото клане.

Едно събитие влачи след себе си много асоциации – в случая от някъде ми изникна спомен за ехидната реакция на Пейо и някои от читателите му по въпроса.
Тогава, когато прочетох поста и коментарите, доста ми се вдигна кръвното, но след това размислих, че всъщност Пейо, както и повечето читатели на блога му са по-млади хора, израснали при друга обществена нагласа. От ония събития е минало много време и връзката между поколенията е прекъсната.

Естествено аз също не съм живял по време на Робството. Обаче съм раснал сред хора, които познават съвременици.
Continue reading →

Не на подслушването

Протестченцето мина тихичко и кротичко (както трябва и да бъде де, надявам се никой не е очаквал скандал и погроми 😉 )
Бяхме 30-ина протестиращи човечета и малко повече журналисти, които на пръв поглед придаваха допълнителна плътност на групата.

Може би всъщност хората, които дойдоха бяха повече, но някои идваха, други си тръгваха така че, през повечето време присъстващите бяха малко.

Така, не знам с тая “масовост” какво послание успя да изпрати протестът към останалата част от населението. Предполагам, че в очите на случайния минувач нестройната групичка е била просто поредната “група граждани”, недоволни от нещо, която най-често събужда раздразнение, присмех и дори презрение.

Не съм наясно, как може да се обърне наистина внимание на хората за сериозността на проблема за следенето на Интернет трафика. За повечето хора, нямащи достъп до мрежата, в Интернет се мотаят само разни “хакери”, педофили и “крадци на интелектуална собственост” – образ, който непрекъснато се предава от средствата за масова хипнотизация. Представям си, как средният, неинтернетстващ гражданин доволно потрива ръце и си казва “Хак им е!”.
Continue reading →

Ми работете бе!

Много неща не вървят в “милата ни татковина”.
Цялата тя е тръгнала на майната си с могъщи крачки.

Когато някой пробва да се поинтересува, защо аджеба нещатата не вървят, веднага има дежурни отговори, единият от които е, разбира се, че българите сме били много мързеливи, не сме работели и за това сме били зян.

Викам си, де ли са тия мързеливи хора, дето така спъват прогреса на “милото отечество”?! Дай да ги потърся!
За това реших, да се поогледам наоколо.

Първо да погледна към близкото минало.
Continue reading →

RIP Bobby Fischer

Както научих преди малко, шахматният гений Боби Фишер
е напуснал този свят.

Не съм шахматист – играя слабо шах и няма да пиша за постиженията на Фишер. За тях е писано достатъчно и още ще се пише.

За мен лично с Фишер си замина още една част от историята която помня, едно от имената, които силно са ме впечатлявали.

Ексцентричен, направо луд, със странно и алогично поведение, едновременно с това уникален шахматист той заема особено място в спомените ми. Добре помня мачовете му с Петросян и Спаски, как следяхме с интерес развитието на резултата.

В дните, когато от всякъде бяхме заливани с пропаганда, в колко съвършена система живеем и как единствено при социализма човек може да се развива, да твори качествено и да се прави добра наука, хора като Фишер, събития като успехите на програмата Аполо показваха, че човешкият гений и науката не подлежат на идеологизация а се развиват по-добре в зависимост от вложените труд и усилия в тях, а не от количеството изприказвани празни приказки.

Мир на праха му.

Е, НЕ!

Не мислех поне за сега да пиша по темата “как ме намират”, но това изтреби рибата, жЕбите и всичкото слон и хипопотук, което се беше довлякло до гьола!

Всъщност човекът може да не е търсил педофилски снимки, а текстове, свързани с тях. Може би юридическата страна на въпроса го е вълнувала.

Много вероятно е героите от НСБОП да са били на кръстоносен поход за лов на торентаджи. Защото те – торентаджиите друго освен да разпространяват детска порнография и да настъпват по правата този или онзи милиардер или мутра друго не правят!

А може самият Велик Инспектор Я. Кол. да се е отправил да лови блогъри! Щото те блогърите са една гнусна пасмина!

Но защо гугъл въз основа явно на този пост реши да ме нареди на първо място сред източниците на педофилски материали нямам идея. А след настоящия първенството по тази категория не ми мърда за дълги времена 👿 .

Баси!

Вяра, религия и още

For the first precious few it’s time to go
What might have been we’ll never know
All those bad ideas became the law
Oh yes, we’ve forgotten what we’re looking for
All of you angels it’s time to gather your wings
Leave it all behind you won’t need any of those things
We’re going on through the darkness hand in hand
To step into the future
Before time began

Докато къртих мазилка (ремонт бе, ремонт!) мозъкът ми, както се казва на чист български език – инспириран от текста на Longanlon за църквата и явно незает достатъчно от дейността на ръцете реши да се упражнява в мислене по темата за трите категории, неразривно свързани с духовността на човек – вярата, религията и църквата.

Първо да уточня за себе си:

Не вярвам, че има някакъв „началник“, който ни гледа непрекъснато и мери на кантар колко добро и зло сме натворили.

Не вярвам, че има свети едикойси и света едикояси, които да завеждат свои ресори в Божието министерство и да отговарят за тази или дейност на хората – като за компютрите например: http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?act=convert&status=no&page=news&key=327181893

Вярвам, че има много неща и сили, които не познаваме, че има различни нива на реалноста и че ние познаваме само малка част от нея.

Най-точно представата ми се доближава до тази, която Карл Сейгън рисува в „Контакт“. КНИГАТА! Не филма!

Ако сте гледали филма, препоръчвам ви да го забравите по-бързо и да прочетете книгата, като не опитвате да правите аналогии с видяното. Ако не сте чели нито гледали, вземете книгата и не поглеждайте към филма. В крайна сметка, ако сте чели книгата, но не сте гледали филма и сте мазохист, но от най-тежките случаи, непременно го гледайте! Неизмеримото удоволствие е гарантирано.

Стига реклама, да продължим с вярата.

Вярата е неделима част от душевността на човека.
Всеки човек е вярващ. Не бързайте да ръмжите и да се ежите!
Continue reading →

Банкови простотии

Преди време трябваше да прехвърля пари от картова сметка в друга. В клона на банка “Биохим” ми обясниха, че току така това не става. Трябваше да си ги изтегля парите от касата и след това същите тия пари да ги внеса на същата каса. Всичко със съответните забавяния, таски и т.н.

Сега банка “Биохим” заедно с още няколко е собственост на “Уникредит”, или както там се нарича.

Наскоро се наложи да мина през същия клон на новосформираната банка. Там един нещастен клиент молеше да му бъдат преведени пари от картова сметка на друга. Continue reading →