Category Archives: Лаф да става

Социалистическият модел

Когато става въпрос в разговори за конкуренция и пазарна икономика, често чувам и от много интелигентни и по принцип умеещи да мислят хора подобни разсъждения: “Не може ли да се сложат добри специалисти, които да ръководят нещата?” Когато спомена свободна конкуренция, стремеж да излезеш пред другите, антимонополни закони, някакси го пропускат покрай ушите си и си продължават да настояват, че само кадрите могат да оправят нещата.

Спомням си в началните години на “прехода”, когато се случваха доста интересни събития, като демонстрации и граждански неподчинения, колегите, с които тогава работех, всички до един партийци (!!) кършеха ръце, недоумяваха какво става и си мърмореха – “дано отгоре да успеят да взема мерки!” По никакаъв начин не успяваха да излязат от стереотипа да чакат някой “отгоре” да действа и да решава.

Социалистическият модел на мислене здраво е пуснал корени в масовата психика и не иска да си отиде толкова години. За това без съмнение има принос и развитието, което наблюдаваме в България. Реално истинска конкуренция у нас (почти ) няма. В сферите, където са големите пари има негласни картелни договорки и нищо не се конкурира. Очеваден пример са мобилните оператори. Надявахме се, когато дойде трети оператор цените да спаднат, но … зв̀ънци. Все още хора от чужбина говорят по-евтино с абонати в България, отколкото вътре в самата страна. Но да бяха само мобилните оператори. Цените се договарят между едрите играчи, дребните производители биват рекетирани с негласната благословия на държавата.
И това е естествено имайки предвид от къде са парите на всички тия големи играчи.

Но все-пак къде по естествен път , къде под натиска на ЕС монополът полека трябва да тръгне натам, накъдето му е мястото и да се създадат условия за истинска конкуренция.

В кибернетиката има един принцип – за отрицателната обратна връзка. Тоест създава се връзка между изхода и входа на една система. Когато на изхода започват да постъпват повече данни, продукция, информация, електрони и т.н. част от тях се отклоняват към входа (с обратн знак) и намаляват потока, който влиза в системата. Обратно, когато потокът на изхода намалее, през обратната връзка намалява притокът към входа и той се отваря повече, като продуктивността на системата се увеличава. Така системата се саморегулира. Един оператор, колкото и да е бърз, не би могъл да реагира достатъчно бързо и адекватно във всички моменти на промяна на състоянието на системата, да не говорим, че при много системи времената се измерват в милисекунди, даже в микро и нано секунди.

Обществото и икономиката представляват също такива кибернетични системи и принципът за обратната връзка важи за тях с пълна сила. Конкуренцията се явява именно вариант на обратната връзка при тия системи. Има и други разбира се – като обществено мнение, да речем. Сложен обект като обществото или икономиката в частност не могат да се опишат само с такъв елементарен модел, просто разглеждам едно принципно положение.

Когато липсва обратна връзка колкото операторите – в случая управляващите органи (или тези отгоре) да се стремят да регулират системата и колкото да са опитни, неминуемо и самите те внасят шум, не могат да реагират на всички изменения. В резултат хаосът в система се натрупва, след което тя неминуемо се срива.

Сложна система като държавната икономика може да има много повече резерви и степени на свобода отколкото да речем един трептящ кръг и срутването е по бавно, но в крайна сметка неизбежно.

Когато се претъркули колата…

Григор е пуснал едно шеговито клипче, което по скромното ми мнение трябва да се види от колкото може повече хора.

Та всеки, след като се посмее, да се позамисли следващият път преди да каже:

“Аз няма да гласувам/ходя по митинги/участвам в подписки/имам собствено мнение/мисля”

ПП:

А грешка, откривател на находката била Сами!

Приказка за нÀуката

Както писах в предишния пост, след като армията беше обявена за ненужна и имотите й бяха разграбени, идва ред на БАН.

Както министърът каза, от БАН нямало нужда, науката се правела на други места.
Наскачаха разни хора да показват статистики – колко публикации имало, колко патента, ама народът не се вързва! Средностатистическият булгаристанец, здраво стъпил на земята казва: “Ее, той министъро умен чиляк – знае! А тия прости уч̀ени да хващат мотиката, да видят как се изкарва лебо!”

Та по тоя случай, да се включа и аз в хора на потъващите към оркестъра на Титаник и да ви разкажа една приказка:

Имало едно време
(тъй де, щом е приказка, от едно време трябва да започват нещата)
имало едно време едни чичковци. Ама такива – особени. Вместо да си гледат ракийката и салатката, правели едни големи сметки, ровичкали по разни вещества и измислили нещо. Какво ли? Измислили, как най-малките частици, дето от тях са направени нещтата да ги цепят на още по-малки! И го кръстили Ядрен разпад. И за какво им трябвало това?

Ами като цепели малките работи получавали големи енергии.

Ама то не само чичковци имало. Имало и лелички. Една леля Мария например.
Не бе, не тая с “Бонукса”! Една друга. Дето вместо да пере с “бонукс” обичала да смята.
И вместо да забърква манджи бъркала странни смеси. Глей я ти нея! И една леля Ирен имало. Абе и други лелички.

Да, ама едни други чичковци и лелички пък решили да им направят наопаки на тези. И измислили, как да свързват малките работи. Тогава получили още по-големи енергии! И кръстили цялата работа Термоядрен синтез. Сложно ли ви звучи? Няма страшно – то наистина е МНОГО сложно. Така че – няма да се плашите!

Хората останали много доволни. Щото при Ядрения разпад ставало много голямо Бум! А при Термоядрения синтез още по-голямо Бум!

А хората много обичат да правят бум. Малките хора правят бум с капси и пиратки. Големите пък с бомби, гранати и коктейли “Молотов”. Това последното не се пие! Не се и яде, а с него се палят пожари. Щото хората много обичат и да играят с огън! А само най-най-най-големите хора правят от време на време Бум с ядрени и термоядрени бомби. И като направят голямо Бум става едно много голямо мазало. И най-най-най-големите хора много много се радват. А останалите, по-точно тези, които от тях са останали, те… Абе кой изобщо се интересува от тях!

Хубаво, ама имало пък едни други хора, дето не обичали да правят Бум. Искали да използват големите енергии за да се топлят, да си светят и да движат машини. Ядрения разпад го накарали да помага. И той помагал, ама и бели правел. А и боклук оставал.

При Управляемия термоядрен синтез нямало да има такива опасности. А и гориво колкото искаш.
Да, ама Управляемият термоядреният синтез не се давал. Казал им на тези хора: “Ако искате да ме получите, трябва много да се учите!” И те учили, експериментирали и пак учили. Така повече от 60 години! Някои се отказали – не може да бъде направено казали. Но други продължили да опитват. И най-накрая, преди няколко години получили положителен резултат!

За да накарат частиците да се свързват, едни чичковци французи, измислили голяма галимация с лазери. Лазерът е една особена лампичка, дето свети бамбашка. Някои лазери светят толкова бамбашка, че чак метал пробиват. Ама тука ги ползват не да пробиват, ами да нагряват и свиват натясно разни капки. От деутерий. Кво е тва ли? Гугъл знае!

Да ама лазерните лъчи, като всички други трябва да се насочват с огледала. Само че не какви да е, а специални. Дифракционни решетки им викат. Не бе, не такива решетки, като на пандиза. Чешит. Т.е. дифракционните решетки се използват да вкарват в правия път не пандизчии, а лъчи.

Обаче на французите решетките им много бързо горели. А били големи и скъпи.

Та един друг чичко – българин, дето работи в същото мазе като мене ( да именно мазе. Върху което наскоро се изляха литри вода от ръждасалата канализация. Върху лазери, монохроматори и други скъпи уреди, ама това е извън приказката) измислил как да направи такива решетки, дето да не горят. Хем и на порядъци по-малки ги направил. Което освен всичко друго ще рече и по-евтини.

Да ама едни чичковци- японци, дето и те участвали в галимацията, нещо не му повярвали, че е толкоз печен. Взели решетките да ги тестват. Тествали дни и нощи. И накрая се отказали. Скъпи тестовете им излезли . Яки лазери и големи енергии трябвало. А решетките не мръднали. Били със същите показатели както в началото на тестовете. И японците казали “ашколсун”! Само че на японски.

Та чичковците-французи викнали нашия човек за консултант. И сега тия решетки ще се правят в една много голяма френска работилница.

А какво остава в крайна сметка за България? Сетихте ли се? Който познае първи – награда – 3 минути положително мислене сам, пред огледалото!

Вярно, познахте! Остава махалото. (Не не на Фуко, едно друго – сещате се, нали? Защо така му викам ли? Ами нали приказката е за н̀ауката – трябва да се изразявам н̀аучно.)

Та това е.

Мога и други приказки да разкажа. За един чичко, дето измислил разни чалъми за дисплеи на телефони и всякаква гмеж джунджурии.

За един друг, дето направил специален лазер, дето сега го продават американски и австарлийски фирми.

За едни слънчеви батерии, дето дават много по-голям добив от това, дето може да се види по каталозите.

И за..

Абе за много работи.

Важното е във всички случаи, че за България остава само едно голямо и здраво … махало!

Защото нищо, че това са български успехи. Важното е, че държавата – т.е. бандата чиновници, която я представлява, нямат интерес. Личен.

Но както пееше Буги Барабата:

“За кво ли ви пея?
На кой ли му пука?!”

Изпростяваме бавно…

Вижте това, но предупреждавам, никак няма да ви стане приятно, освен ако не сте със “специални” наклонности.

Насилието е гнусно, но най ме потресе, как останалите келеши се мотаят наоколо и снимат, явно доволни от “представлението”.

Оптимистът Longanlon казва, че няма място за паника, че още Аристотел се е вайкал, че младото поколение изпростява.

Съгласен съм с г-н Стойков, че както пише в цитираната статия, културната и образованата част от населението е много малка, а простотията е повсеместна.

Обаче по наше време нямаше такива изпълнения, както тия на клипчето. Най-тежката проява на насиле беше гимназистите да карат “зайците” да им купуват цигари.

Нямаше го и това:
http://e-vestnik.bg/3822
Continue reading →

Матурите

Много отдавна се каня да пиша по тоя проблем, но тоя пост ме провокира най-сетне да го направя.

Аз за разлика от Longanlon съм силно против матурите. Защо ли?

Статията на Longanlon е добра, пълна с правилни изводи…. които биха прилягали на човек, който поне последните десет години не е живял в България…

Напъни да се въведат задължителни матури има отдавна. Continue reading →

Утопично

Човек трябва (все пак) да си изпълнява обещанията.
Както обещах преди доста време на razmisli, сега ще уточня защо смятам романа Утопия на Томас Мор за фактически първия образец на антиутопия.

Първо, какво разбираме, като чуем някой от двата термина?

“Утопия” се е наложил като синоним на идеално общество, с хармонични отношения между хората, уважение към личността и липса на експлоатация.

“Антиутопия” от своя страна се свързва с описание на тоталитарно общество, пълно потъпкване на човешките свободи, тотален контрол върху съзнанието.

Да видим, какво е описал Томас Мор, което е станало нарицателно за стремежа на хората към хармнонично общество.
Continue reading →

Сбогом и благодаря за…

Всъщност, точно на този екип нямам за какво да благодаря.

На шоуто на Слави никога не съм бил фен. Не не мога да отрека, че не съм го гледал често, както и въпреки не въпреки не особено голямата си симпатия към него признавам – много пъти е било единственото предаване, що годе ставащо за гледане.

Имало е епизоди, които особено са ми харесвали, заради поканените гости. Дали всеки път водещият е успявал максимално да се “възползва” от интересното присъствие в студиото си е друг въпрос.

Нещо, което винаги съм уважавал у Слави е, че на 3-и март може би единствен е правил програма, посветена на празника! За това му свалям шапка и жалко че сума други видни телевизионери не постъпват по подобен начин.
Continue reading →

Блажени са..

Днес 11.04 позадрямалото ни гражданско общество реши да имитира събуждане.

Организирани бяха два митинга. За единия научих тази сутрин – пред “Александър Невски” трябваше да има протест срещу простотията за българския език.
Continue reading →

И си блея, и си мисля…

Тия дни се зашумя в обществото. Поубиха трима човека за два дни и хората понастръхнаха.

Споко бе! Министърът още кога беше казал, че въпросът с тежките убийства е решен. Значи тия са леки убийства.

А щом са леки – моооожеее! За какво е този шум!

******

Първото дело на другарката Меглена Пръмова.. опаа, исках да кажа г-жа Меглена Кунева в качеството й на еврокомисар беше да се захване с опасните запалки. Те трябваше да бъдат изхвърлени от търговската мрежа и да останат само безопани такива (каквото и да значи “безопасна” запалка).

Госпожо Кунева, стана ясно коя е най-опасната запалка в България:

null

Моля, довършете започнатото благородно дело!


Снимката е от блога на Иван Бедров.

думи, думи…

— Всъщност кой пръв е измислил какво ще означават думите? — попита Томи.
— Вероятно цял куп стари професори — предположи Пипи. — И тогава как да не кажеш, че хората са странни! Помислете само какви думи измислят! „Корито“, „тапа“, „връв“ и такива едни, дето никой не може да проумее отде са се взели.


Астрид Линдгрен – Пипи Дългото чорапче 15-а гл.

В динамичния свят, в който живеем, постоянно в битието навлизат нови предмети и явления. Всяко от тях трябва да се назовава по някакъв начин, така и все повече нови думи се появяват в езика.
А други съответно изчезват – някой да помни какво значат диканя, чекрък или паламарка – неща, които съм виждал само в етнографски музеи, а не много отдавна това са били толкова разпространени понятия, както да речем е “телевизия” днес.

Много от въпросните нови думи имат странен произход, примерно накой надпис, върху някое изделие става нарицателно за цял клас апарати.
Continue reading →