Заглавието е част от един древен виц – когато някакъв нашенец го разпитват в мазето на ДС той се прави на улав и дава тарикатски отговори. На въпроса “баща ти конспиратор ли е?” той отговаря “кон спирал, магаре спирал, на мен не ми е казвал”.

Тая тема от много време ми се мотае из черновите недовършена.
Повод да я извадя от там е коментарът към предишния ми пост, в който се споменава “световната конспирация”.

Не вярвам в конспиративните теории. Не вярвам в световния заговор на юдео-масоните, извънземните или … тайнствените властелини, които са открили безсмъртието и от тайните си обиталища ни управляват 😉

Вярвам обаче в икономическия интерес. А той кара всеки, който държи някакъв капитал, да се стреми да го увеличава.

Който е успял да натрупа достатъчно капитал има и потенциала да го задържи. Нараствайки капиталът минава границите на отделните държави, обединява се с други и съответно влиянието му се разпростира на големи територии.

Като се разглежда историята се вижда, че много събития се развиват по подобен начин. Често и главните действащи фигури се повтарят. За това е лесно като се съпоставят фактите и някои неща се понагласят, да се съчини теория за предварително направен план, в който всяка следваща стъпка е планирана поне 100 години по-рано. Всъщност палновете, до колкото ги има се съставят за далеч по-кратки периоди. Но крайният резултат е еднакъв – все по голяма кнцентрация на капитали.

Както Стив Джобс казва в тая реч, “Не може да свържете точките, гледайки напред. Можете да ги свържете само гледайки назад”.

Наистина, гледайки назад, нещата изглеждат понякога като направени по сценарий, който се разиграва многократно. Това обаче е в резултат на развитието по еднакви икономически и други закони, които карат нещата да се развиват по подобен начин.

Не вярвам, че както се твърди във филма, има план от много години, за установяване на световно господство. От друга страна както гравитацията привлича все повече маса около гравитационните центрове, което води до образуване на звезди и планети, така и там където е концентриран повече капитал се събира още повече.

Концентрирането на огромна маса в една точка води до гравитационен колапс. По същия начин концентрирането на много средства на едно място води до израждане. Трупането на капитали стимулира развитието до едно време. Мине ли се критичната точка обаче монополистът започва да бави развитието, например да изкупува технологии и да ги замразява, защото промяната на технологията ще намали непрекъснатия поток от печалби, осигурени от съществуващата технология.

Сблъсквал съм се с “живи” примери, как много ефективни технологии за слънчеви батерии са били “погребвани” и всякакви публикации са били забранявани от поръчителя на изследването.

Обществото до някъде успява да предотврати “монополния колапс” с различни механизми, като например антимонополните закони. Някой да си спомня “Пан Америкън”? Имаше подобни антимонополни дела и срещу петролни компании.

Но не винаги антимонополните закони сработват. Пресен пример е делото срещу Microsoft. За да бъде предотвратено разцепването на компанията беше разигран кофти сценарий около президентските избори, които спечели Буш младши при доста неясни обстоятелства. В последствие беше сменен главният съдия, водещ антимонополното дело и MS остана цяла.

Все пак MS има все още мощни конкуренти и не е станала още непоклатим мастодонт. Пример е скорошната битка между HD и bluray стандартите, която Sony и SUN спечелиха убедително.

По-рано в един от коментарите Longanlon ми прати много ценен линк към книгата “Приключенията на Джонатан Гълибъл”.

В книгата е описана една действителност, която крещящо напомня нашата с всички законодателни безумия и икономически недоразумения. Явно историята се повтаря многократно и други държави са мниали през подобен етап (или са си останали завинаги на “острова” на Джонатан Гълибъл.

Логичен е въпросът, щом това не е някаква нова ситуация, щом добре познатите ни явления са изучавани и описани многократно от ралични икономисти, защо грешките упорито се повтарят?

Когато MS Windows се превръщаше в мрежова операционна система и връх сред продуктите на Microsoft беше Windows NT, той повтори общо взето почти всички грешки, които бяха известни по-рано и отстранени отдавна в UNIX.

Това показва две неща – първо, че човешкото мислене се развива по подобни схеми и второ, че високомерието на отговорните кадри в Microsoft им е попречило да направят проучване и да избегнат грешките, с които са се сблъсквали други разработчици.

В случая с българската действителност, където наблюдаваме непрекъснато повтяряне на добре познати грешки, едва ли става въпрос (само) за високомерие или недоглеждане.

По скоро след сътресенията около падането на Берлинската стена и рухването на Съветската империя при борбата за влияние бяха подпомогнати правителства, за които основното изискване беше да са послушни и да изпълняват недомислени прогами и експерименти на тоя или оня икономист или групировка. В резултат и не се получи никакво смислено развитие.

И не, че има “конспиративна игра” за затриване на всичко българско и родно както за някои хора е много удобно да шикалкавят, ами просто от едната страна не знаят какво да правят и дали изобщо искат нещо да направят, на другата страна не им е ясно, какво да ни правят и така си затъваме в блатото на автоконспиративните недомислици.

Често слушам “Той ни предаде”, “Той продаде нашия свят” и други подобни. Казват го предимно  хора, които всъщност нямат особени основания да нарекат онзи свят “техен”. Тия, които биха могли, могат спокойно да кажат, че и сегашният свят е “техен”. Оплакват се хора, които преди може би са живели малко по-добре. Роптаят обаче и такива, които сега живеят по-добре, имат повече възможности за реализация и най-важното – възползвали са се в една или друга степен от тях.

Но целта на този пост не е да обсъждаме особеностите на човешката психика, а въпроса за “предателството”.

Да започнем от там, че наблюденията върху съвременната  история сочат, че един президент, или пък генерален секретар не може да направи много, без благословията на военно-промишления комплекс, който стои зад гърба му. Помним, какво стана с Кенеди, когато опита да действа против желаията на въпросния комплекс.

В СССР имаше подобно развитие. Да речем, че Черненко бе видимо болен човек, а и не се беше чуло, да е настъпил сериозно някого по опашката.  За това смъртта му скоро след издигането му на високия пост може би е по естествени причини. Но Андропов  бе здрав, прав и много надъхан срещу черната и сивата икономика. Но пък те бяха добре действащи – много по-добре от официалната икономика на СССР, а и зад тях стояха хора с много здрави позиции. Та докато беше здрав Андропов, току спря да бъде жив…

Един бил той президент или ген. сек. не би могъл да “продаде” страната си, ако има зад гърба си здрав военно-промишлен комплекс – няма да му позволят. Освен това, постът на генерален секретар на КПСС означава напрактика, че заемащият го е реално император на най-богатата империя. Имам предвид богата на суровини и залежи. А  СССР използваше освен богатствата на Русия, които са много, също и богатствата на много други страни с много ресурси.

И не виждам при това положение, какво може да се предложи на такъв човек, управляващ толкова могъща империя, за да я “продаде”. Да оставим настрана богатствата – този пост означава също власт над поне половианта свят.

Защо тогава се стигна до известния ни изход? Пак стигаме до военно-промишления комплекс. Ако едната му половина – военната беше здрава, другата обаче беше пред разпад.

Всъщност това е резултат на   лошия модел на съветската икономика. Огромните ресурси на страната забавиха рухването й, но в крайна сметка нещата си дойдоха по местата.

Да дам малко примери, за да не съм голословен. Примери, за които съм чел навремето в съветската преса.

В завод за искуствени торове правят ленински неделник ( в СССР имаше не само съботници но и неделници – воскресенники). Шофоьор, който трябвало да извозва продукцията, описва, как бил объркан, когато видял, че приемащият пункт не работи – там нямало неделник. Тогава колегите му му казали, да изсипва тора във Волга – всички правели така…. После някои еколози опитали да надигнат глас, обаче от много високо им изръмжали и те си замлъкнали.

Друг пример

Семейство си налепило плочки в банята, като за лепило използвало нещо, дадено им от роднина, работещ във военен завод. В наши дни решили да сменят плочките и се оказало изключително трудно да махнат старите. Питали роднината, с какво са ги залепили и може ли да им даде пак. Оказало се, че това било лепило, с което се лепят детайли във витлата на хеликоптерите и струвало стотици хиляди долари килограма…”

Ясно е. че такава икономика дълго не може да издържи.

Истоирята на съветската икономика е всъщност поредица от грешки.

Шолохов бе написал една книга “Разораната целина” . Всъщност въпросните “целини” са били пасища и Русия е изнасяла фураж. След разораването им започва да внася фураж. А индустриализацията си е индустриализация, ама индустриалците и пролетариатът трябва да ядат… А животните, които осигуряват част от хранителните а и други продукти искат фураж.

И в Щатите и в СССР най-много научни открития се правеха във военнта област – едва ли изненадвам някого. Там се наливаха най-много пари. Обаче в Щатите след известен период, откритията и изобретенията минаваха в гражданския сектор и носеха приходи. В СССР се засекретяваха.

Чел съм също , как се внася високотехнолгична машина от “запада” и се засекретява. Въпросът е от кого? Щом “врагът” я е произвел, значи за него тя не е неизвестна. Обаче става недостъпна за местните специалисти.

Подобен е въпросът със съветските самолети. Верни на принципа “у нас нефти много” съветските конструктори не полагаха много усилия да направят самолетните двигатели икономични. А и сигурно “важните хора” са мислели, че соц. пазарът им е винаги гарантиран. В резултат двигатели с еднакви параметри, съветският гори точно два пъти повече от западния образец. Това, както и недодялаността на съоръженията в пилотската кабина са отблъснали много потенциални клиенти. А интерес е имало – знаем, че руснаците са ненадминати в аеродинамиката. Сега вече имат самолети, отговарящи на стандартите, но дали ще успеят да си върнат изпуснатото – трудна работа.

И много още примери могат да се дадат за непригодността на икономоика от съветски тип.

Та, когато Горбачов беше на власт, колапсът на съветската икономика му дишаше във врата. Както е добре известно, когато един режим е на път да рухне, започва война. Така и започна войната в Афганистан. Тук съм споменал и за една друга война, която се готвеше, и която за щастие се размина. Но Афганистанската война не успя да подобри много положението на икономиката, а напротив – създаде още проблеми.

Тогава Горбачов реши да прави реформи. Обяви гласност (малко след информационното затъмнение при Чернобилската катастрофа), пусна някакви масали, за намаляване на команндно-административната роля на партията. Но всъщност не направи истински реформи, както стана в Китай.

Черната и сивата икономика в СССР реално бяха печеливши и вече изградени. Ако бяха озаконени, поне по-голямата част от тях, щеше да е по-лесно и преборването с останала част и КПСС можеше да е още на власт. Както Китайската комунистическа партия – където направиха един вид контролиран капитализъм.

Но Горби или се уплаши, или това си беше част от сценарий, при който както видяхме системата се запази – има псевдо-капитализъм при който същите хора държат властта и парите, само че неспирани от ограниченията, които им налагаше социалистическта държава. В крайна сметка, каквато и да беше причината реални реформи не бяха проведени и знаем какво се случи – още му сърбаме попарата.

Ако Горби предаде някого, предаде всъщност самите реформи и хората, които разчитаха на тях, които очакваха, че ще има истинска промяна.

А за тия, които не са съгласни с написаното ще припомня, когато беше “пучът” срещу Горбачов, кой го спаси – Таманската дивизия. В превод за незапознатите – дивизията на КГБ.

Има интелигентни хора още в България.
Въпреки усилията на плеяда политици да унищожат последните проблясъци на мисъл и въображение в страната ни.

Ето, някой се е сетил, как да характеризира с една дума дейността на правителството, а именно: провал.

Каква по-подходяща дума от провал, може да се избере, за описание на всички буламачи, които въпросната инстанция забърка, без да се прибегне до нецензурни изрази?

Браво и на останалите, които се включиха в инициативата, за ориентиране на google, в българската политическа терминология.

Имало едни хора, още от древността, а най-вече през Средновековието.
Любознателни хора. Искали да разкрият тайните на естеството.
Наред с това, искали да открият вечното здраве, вечната младост и вечния живот. За това търсели Философския камък, дето решавал всичките тия проблеми наведнъж.

Наред с това търсели и вечната печалба. За целта опитвали да превърнат оловото в злато. Алхимици им викали.

С развитие на познанието, станало ясно, че мечтите на алхимиците не са постижими. Но работата им била полезна. Благодарение на нея се натрупало въпросното познание. И някои от тях се променили. От алхимици станали химици, физици и други естествоизпитатели. И се занимавали вече само с реални проблеми, а загърбили фантастичните.

Но част от тях не се променили. Останали си със старите разбирания. Само сменили полето на изследванията си. От алхимици станали алполитици и аликономисти.

Спира газта – алполитиците имат готово решение – ще се пуснат затворените блокове на атомната централа. Ама тя произвежда ток, не газ! Нищо – колко му е да се превърне тока в газ. Вярно, че предшествениците им не успяха с оловото и златото, но пък защо те пак да не опитат?

Спират от ЕС парите за селско стопанство заради злоупотреби – няма страшно – алполитиците ще злоупотребят с парите за инфраструктурата. И тях ще спрат – парите за здравеопазването са на лице. Важното да се превръща една материя в друга. Нищо, че крайните резултати са плачевни. Те ще опитват, пък може да се получи.

Тристранната коалиция изяла резервите – нищо – виновни са ЕС, Световният империализъм, Иван Костов и пенсионерите. Колко му е да превърнат едно в друго. И да се получи трето.

Да, ама от ЕС нещо не вярват в алхимията. Разчитат на други науки. За това и режат. Сега пари, утре може и членство. Особено ако алполитиците и аликономистите не си вземат изпитите и не се превърнат някакси в политици и икономисти!

Въпросът с блоковете на Козлодуй е болезнен. Аз бях против закриването им и принципно съм за отваряненто им. Аргументите, че от това основно ще се облажи енергийната мафия са верни, но тя така или иначе си се облажва и от останалите централи. Поне пушеците ще намалеят. Но да отваряш реактори, когато ЕС твърдо възразява и е наложил строги санкции по други параграфи си е пореден пирон в ковчега на членството ни във въпросния съюз.

Аз съм от породата патологичен читател.

Когато няма какво да правя нещо, трябва да чета. Освен в случаите, когато правенето на нещо се състои именно в четене 🙂 . Когато нямам нещо специално за четене, чета, каквото има. Просто така, механично. Например правата и задълженията на пътниците в градския транспорт. Или някой плакат. Не по желание. Просто ако има нещо за четене, в следващият момент погледът ми е там.

Така и когато си пренасяхме багажа преди време, получих от съпружеското тяло доста критики за броя на книгите, на които трябваше някак си да се открие място по рафтовете. Няма страшно – в Търговище чакат още поне три пъти по толкова, да бъдат донесени 😉

Та освен книгите, преди много време купувах и много списания. Просто да има какво да чета, докато пътувам. Тогава те струваха стотинки.

Е, обикновено се оказваше, че в едно дебело списание има само една или две статии, които си заслужаваше четенето. Често и толкова нямаше.

Не беше така обаче в “светата троица” – “Космос”, “Наука и техника за младежта” и вестник “Орбита” – трите издания, които не пропусках и в които винаги се потапях с удоволствие.

Сега “Космос” и “Орбита” отдавна са история. Остана “Наука и техника”, вече не за младежта. Може би защото младежта се интересува от по-възвишени неща? Както и да е.

Купувам редовно това бледо отражение на предишното списание със същото име. Почти винаги има статии, които ми харесват и не съжалявам за покупката. Но!

Но имам сериозно питане към екипа на списанието. А бе хора, толкова ли нямате някой лев да платите на коректор. Вярно, в списанието не се публикуват реклами, приходите явно са малко, ама все пак някой пенсиониран коректор все би се навил да заработи няколко лева към пенсията.

Иначе се получава неприятна картинка.

Примерно от новия януарски брой статията за френската революция. Ами там нито веднъж май не видях пълен и кратък член да са си на мястото. Даже сякаш нарочно бяха разменени. А купата печели изречението:

“Трансцедентното право дава илюзията за непогрешимост, придава на съдиите блясъкът на божий наместници”

Няма да чопля и останалите статии (или статий според новия правопис? ), в тази май грешките са най-много. Ще приема и “Грешката на Дарвин”, където отдавна обяснени неща се представят като необясними, не като опит за наливане на жълта боя в облика на списанието, а като случайно попаднала там.

Но не мога да подмина нещо друго.

Във всеки брой има по една – две авторски статии. Останалите са “по материали от чуждестранния печат”. Мисля си, че човек когато прави компилация от една или няколко статии, или просто когато превежда нещо е редно да посочи източниците си. Както и да отбележи, кой е свършил цялата работа. (Ако кажете “а ти защо си анонимен?” – не съм)

“По материали от чуждестранния печат” точно толкова зачита правата авторите на оригинала, колкото и “снимка Интернет”. А и е информативно точно колкото “една жена каза”.

Така науката, която списанието се опитва да пропагандира прелива в нÀука.

От там до безпросветността пътят е кратък.

“Известно време никой не проговори. Само Оувес остана прав. Разхождаше се нервно напред-назад, дългата черна опашка свистеше покрай хълбоците му и от време на време той изцвилваше в почуда. Накрая рече:

— Това не го проумявам. Никога нямаше да повярваме, че в нашата ферма могат да стават такива неща. Сигурно ние някъде грешим. Според мен единственото разрешение е да работим по-усилено. Отсега нататък, другари, сутрин ще ме събуждат цял час по-рано от вас.”

Джордж Оруел
Фермата
гл. 7-а

Често чувам – “ние сме си виновни”, “преди да виним правителството/парламента/филанкишията да видим себе си”.

Наскоро в един коментар при Христина Графът казва: “Изобщо да, трябва да се протестира – срещу правителството, полицията, общината, образованието, възпитанието от соца, комунягите и Буш!
Че иначе трябва да се замислим за самите себе си, а това обикновено не е приятно занимание…”

Самата Христина казва:Проблема не е в политиците, а в мен и в теб ! …… Пиенето, наркотиците , цигарите…. оръжието, мечтите за власт. Ние им ги създадохме.

Майк Рам днес твърди: “смятам, че причината е в самите нас – ние сме лошите и промяната трябва да започне от самите нас.”

Може да се изредят още.
Като погледнете – това са цитати все на много интелигентни хора. Не ги познавам лично, но предполагам нито един от тях не прави безобразията, заради които призовава да погледнем първо себе си.

Общо взето хората защитаващи горната позиция обикновено, даже по-скоро винаги не са простаци, не правят золуми, възпитани са, възпитават добре децата си – тези от тях които ги имат.

А останалите – те не се вълнуват от тези проблеми. Те си изхвърлят боклука, карат като ненормални, бият този, който им наруши дебилното лично пространство, торшат всичко, което не е тяхно и не си задават въпроси.

Кой е виновен тогава? Ние? Те? Првителството?

Какво значи “ние сме виновни”? Всеки носи отговорност за себе си и своите действия. И за децата си. Отговорност за чуждите постъпки човек може да носи доколкото се примирява с тях. Но и опитите на отделния човек да покаже непримиримост към простотията най-често са обречени. Помните ли какво ставаше в “Нощен влак за Вавилон” на Бредбъри с човека, опитал се да отвори очите на другите пътници, че ги лъжат? Хората просто искаха да бъдат лъгани.

Кой е виновен – “ние”, “българите”, “българският манталитет/народопсихология”?

Какви са германците да речем? Един ще каже работливи. Друг подредени. Трети, като моите родители, които получаваха много подаръци и помощи от германските приятели на баща ми ще кажат – добри. Някой оцелял от Освиенцим ще твърди съвсем друго.

В зависимост от условията се проявават едни или други качества на човек. И при различни условия тези, които имат преобладаващи качества по адекватни за ситуацията надделяват над останалите, при които доминиращи са други качества

Когато образованието, културата и доброто възпитание са непрестижни, а се налага култ към други “ценности” и поведение, естествено е носителите на първите да са на заден план. Също когато е подронен аавторитетът на професии, които задължително трябва да внушават респект като тези на полицаите и съдиите, не можем да чакаме добри резултати.

Как мисля аз защо се стигна до това изпростяване съм писал тук, а също така и тук

А какъв е изходът? Да показваме на простака, че не го уважаваме и не одобряваме поведението му? Наивно. Много наивно.

Някои избират варианта “бягство” – бягство от държавата в по-добрия вариант. Или бягство от проблемите чрез разни субстаннции – начин който не помага на никого, освен на разпространителите на въпросните субстанции. Или направо бягство от живота – така остава единствено по-голямо жинзнено пространство да избуява простотията.

Единственият начин, който виждам аз, е да държим сметка на управляващите – да защитаваме правата си, да не си траем, когато публично се гаврят с нас, да изискваме подобряване на образователнта система и реабилитиране на учителската професия. Да искаме полицията и съдилищата да си вършат работата и да не пускат виновните срещу съответната индулгенция. Да държим отговорни тези, които прахосаха европейските фондове, парите заделени за защита от наводнения, пенсионния фонд, за асфалтирането на пътищата и още и още.

И ако си траем, не протестираме, не убедим още хора да протестират с нас – тогава вече сами сме си виновни.
И доказваме, че сме даже не овце, а мърша

Спиралата (от гр. σπειρα – “извивка”, от лат. spira – “извивка”, “пръстен”) е равнинна трансцендентна крива, която описва намотки около една (или повече) точка, приближавайки или отдалечавайки се от нея.  Това можем да прочетем в математическите справочници.

Спиралата е силно свързана с битието, такова каквото го познаваме.

Когато в ясна нощ погледнем небето, виждаме Млечния път – част от гигантската спирална галактика, един от спиралните ръкави на която обитава нашата Слънчева система. Ако вземем мощен телескоп, ще видим много други спирални галактики, големи и малки.

Телата в Слънчевата система също се движат по спирали, част от които по капризите на гравитацията са се превърнали в стабилни елипси. Но пресичането на спираловидната траектория на друг член на Слънчевата система често в миналото е играло съдбоносна роля за развитието на Земята. Може да повлияе и в бъдеще.

Ако пуснем вода в мивката, виждаме как се оттича по спирала. Подобен изглед ни дават снимките на Земята от Космоса. Можем да наблюдаваме спираловидните формации на множество бури, част от които могат да окажат съществено значение върху съдбите на много хора, а и на цели икономики.

Спираловидна форма има и молекулата на Дезоксирибонуклеиновата киселина ДНК, която е в основата на живота и на способността на организмите да наследяват добрите, а и лошите черти на предшествениците.

Съществува и контрацептивната спирала (тя всъщност май  няма точно спирална форма), която е от средствата, оказващи важно влияние върху развитието на цивилизациите в последно време. В смисъл, че народите достигнали определено ниво на цивилизованост осъзнават необходимостта да регулират раждаемостта и позват подобни средства. Обаче народите  на по-ниско цивилизационно стъпало не са достигнали още до това прозрение и се размножават наволя, в резултат на което изместват първите, на свой ред се цивилизоват и историята се завърта в кръг…* Не всъщност по спирала. Всяка следваща цивилизация повтаря донякъде пътя на предходната, върху чиито основи е стъпила по свой начин.

За тая спирала – спиралата на времето всъщност е думата.** За кръговрата на живота. Кръг, който всъщност е спирала.

Всяко поколение повтаря предишното… по свой начин. Всяко е различно и повтаря едни и същи грешки.

Всяка година се повтаря – училище, ваканция изпити. Или работа, аванс, заплата, отпуска. Празници, именни и рожденни дни. И нищо не е като преди. Ако отидем пак там, където миналата година сме си прекарали страхотно, може тоя път да бъде разочарование. Ако гледаме същия филм втори път откриваме нови неща.. или се чудим, какво толкова ни бе харесал преди. Работата е същата, но колегите – кой с нови проблеми, кой напуснал. Следващата витка на спиралата минава близо до предишната, но не я повтаря. Не можем да прескочим в съседен ръкав.

Ние уж пак сме същите, но сме по-мъдри, по опитни, по можещи. Или пък по-уморени, по-трудно ни се отдават неща, които сме правили с лекота, по-бързо забравяме, все по-трудно се придвижваме, чуваме и виждаме.

Днес е ден, формално приет за начало на следващата витка на голямата спирала, по която се носим във времевия океан. Всички очакваме от нея нещо ново, по-добро, по-добър късмет, по-успешна работа. Макар да знаем, че всичко пак ще се повтори, но знаем и че то е по свой начин различно. Именно това, различното очакваме да е по-хубаво, въпреки честите разочарования от предишни години. И това  е добро! Защото оптимизмът е оная много важна смазка, която ни помага да се плъзгаме по спиралата на времето, без болката от триенето – разочарованията, с които сме се сблъсквали да ни накара да се откажем.

Желая на всички, които четат този блог, а и на всички, които не са чували за него здраве, късмет и всичко най-добро.

Честита Нова година!

**Спиралата е равнинна фигура, би извикал някой математик. Така е. В тримерния случай говорим за винтова линия. А когато говорим за четиримерното пространство-време, в което се развива нашият живот нещата стават още по-сложни. Но по традиция говорим за спирално развитие и за простота наричам кривата, с която може да се опише развитието на живота и историята “спирала”.