В началото бе Главната улица.

И по нея циркулираше градското население, след приключилия работен ден.

Дългогодишна българска традиция с корени далече преди да се родя беше, привечер народът да плъзне по главната улица. Хората се срещаха, разговаряха, понякога се заформяше компания, която се насочваше към някое заведение, но често така приключваха вечерните развлечения с разходката.

Вечерната разходка по центъра на града, наричана в различни региони и времеви интервали “гезмето”, “стъргалото” и т.н. дълго време беше традиционен начин за развлечение. Тогава кръчмите бяха много по-малко от сега, но върпреки това не бяха препълнени.

Continue reading →

Напоследък често се говори (и пише) за имената на домейни на български (и не само – изобщо изписвани със символи, които не влизат в азбуката, която е прието да се нарича “латиница”).

Реакциите по въпроса са разнообразни – от пълно отричане и оплюване/осмиване, до ентусиазирано възхваляване.

Спори се, може ли да бъде осъществено, дали ще бъде изобщо някога направено. Отговорът на първия въпрос е ясен вече – може.

Ще бъде ли някога – мисля че да. Щом има търсене за нещо, то се осигурява и предлагане. А нациите, които не ползват латински символи за писане са много. Някои от тях “доста” големи.
Continue reading →

Първо – кво животно е това “бимбо” и с кво се консумира – тук е май най-добрата статия, която съм чел по въпроса

Излъгах се тия дни да гледам “Русата амбиция”.
Подмами ме рецензията, която твърдеше, че това се явява римейк на “Работещо момиче”.

Преди не бях обърнал много внимание на работещото момиче – един филм, който ми беше харесал, оставил приятно впечатление и толкова. Сега разбрах, че всъщност е много добър филм!

Напръв поглед стандартна история за амбиция, подлост и интриги със щастлив край.
Стандартна, но разказана чудесно, със запомнящ се актьорски екип. Този филм донесе номинация за”Оскар” на Мелани Грифит и я изстреля сред кинозвездите.

Останалото актьорско присъствие, начело с Харисън Форд също е забележително, както и чудесната режисура и сценарий.

Интригата и разрешаването и също звучат убедително, въпреки, че нещата се оправят “като на кино”.

Така че с големи очаквания загледах “амбицията’. Добре започна, докато наивната героиня на Джесика Симпсън отиде в големия град и откри, че годеникът й е позабравил за нея.

И до тук.
Continue reading →

А и да не мине, на кого му пука.

Поводът за това излияние са два линка, които получих току що
http://www.zazz.bg/play:f024ba4a
и
http://www.vbox7.com/play:ad1ca284

които отново ми припомниха историята с пишман “изследователите”, които отрекоха баташкото клане.

Едно събитие влачи след себе си много асоциации – в случая от някъде ми изникна спомен за ехидната реакция на Пейо и някои от читателите му по въпроса.
Тогава, когато прочетох поста и коментарите, доста ми се вдигна кръвното, но след това размислих, че всъщност Пейо, както и повечето читатели на блога му са по-млади хора, израснали при друга обществена нагласа. От ония събития е минало много време и връзката между поколенията е прекъсната.

Естествено аз също не съм живял по време на Робството. Обаче съм раснал сред хора, които познават съвременици.
Continue reading →

Много неща не вървят в “милата ни татковина”.
Цялата тя е тръгнала на майната си с могъщи крачки.

Когато някой пробва да се поинтересува, защо аджеба нещатата не вървят, веднага има дежурни отговори, единият от които е, разбира се, че българите сме били много мързеливи, не сме работели и за това сме били зян.

Викам си, де ли са тия мързеливи хора, дето така спъват прогреса на “милото отечество”?! Дай да ги потърся!
За това реших, да се поогледам наоколо.

Първо да погледна към близкото минало.
Continue reading →