Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Падането на нощта

„Падането на нощта“ е известен разказ на Азимов (по-късно разширен до роман).
Действието се развива на хипотетична планета, където на практика няма нощ. От всички шест слънца, поне едно грее над всяка точка от повърхността.

Веднъж обаче на 2049 години се случва всички слънца да залязат едновременно.
Населението, несвикнало с тъмнината ( и със звездите), не взема насериозно предупрежденията на астрономите, при залеза изпада в паника, която довежда до края на цивилизацията.

И така всеки път през 2049 години.

През Историята на нашата планета са преминали много цивилизации. Развивали са се, имали са постижения, които хиляди години по-късно все още предизвикват учудване. И са били унищожени от по-неразвити племена.

След което нова цивилизация е поемала по стъпките на предишните, преоткривайки много от техните постижения.

Спомените за Шумер, Акад и Вавилон са покрити с хилядолетен прах.
Египет, Персия, Гърция – бледо ехо от старата слава.

Средновековието – последният залез на цивилизацията. Ново погребване за векове и обричане на забрава на хиляди постижения на човешката мисъл.

Безброй изгорени ръкописи, раздробени на парчета статуи. Наред с пергаментите, кладите поглъщат безчет души, оказали се (инако)мислещи.

Ислямският свят не остава по-назад. В началото по-развит от вече потъналите в невежество християнски държави дръпва здраво назад.

Омар Хаям от уважаван астроном, математик и поет се превръща в беглец със съдба близка до тази на Галилей.

Улугбек – уникалната за времето си обсерватория, училищата построени от него, откритията му, както и той самият унищожени от неговия син. С което идва и краят на успехите на астрономията в ислямския свят. Успехи, толкова значителни, че и сега много звезди и астрономически понятия носят арабски наименования.

Невежеството смазва това, което не разбира. Знанието плаши невежеите, затова бива обявявано за ерес и унищожавано с огън.

След време „победителите“ след уталожване на страстите са изравяли от прахта някои от постиженията на победените и са ги оценявали. Много от откритията на предишните цивилизации са бивали открити повторно след векове. И цикълът се повтаря многократно – унищожение и ренесанс.

Сега сме на прага на ново унищожение. Не само вонстващото невежество въоръжено с модерна електроника и експлозиви, нахлуващо от Близкия Изток е единствената заплаха.

Още по-страшно е невежеството тук, при нас.

За политиците е удобно да управляват необразовани маси. За това и следват една след друга „образователни реформи“, всяка следваща по-разрушителна за образованието. Налагането на чалга-„културата“. Разните реалитита и напъните на национални медии да ни убедят, че например, изродите, показвани в „биг брадър“ са типичните български семейства.

Не, не твърдя, че всички млади хора могат да бъдат обобщени с термина „чалга поколение“.
Има много, които не се подават на общата тенденция, имат разнострани интереси и не си губят времето с глупости. За други такива вече писах.

Но броят им е твърде малък, уви.

Другият признак за края на цивилизацията, която познаваме са масовите психози срещо новите технологии. Истерията срещу гмо, подписките за затваряне на ускорителя в Церн, психозите срещу опитите със стволови клетки и клонирането на органи.

Ще ми е интересно, някой от противниците на последните две, какво би отгововорил на въпроса, дали е съгласен с отвличането на деца (и не само деца) и разфасоването им за органи. И не ми говорете за превъзпитание и превенция. Винаги ще има безскрупулни хора с много пари, които са готови да платят за това, както и безскрупулни хора, готови да го извършат за много пари. Единствената превенция е създаването на легален заместител – клонираните органи и регенерацията чрез стволови клетки.

Ужасното е, че 99% от протестиращите срещу изброените и други иновации, всъщност въобще нямат идея, защо протестират. Прочели са или чули някакви жълти „новини“ и се подават на масовата психоза. Има и такива, които имат (някаква) представа от проблема, но те са нищожна част.

Всъщност хората, крещящи неистово „ненагмо“ и деклариращи готовност за физическа разправа с всеки, „който се намесва в божието дело“/ „който застрашава природното разнообразие“ и пр. всъщност не са злонамерении. Също както хората, скандирали във възторг пред кладата на Джордано Бруно. Също като старицата, добавила дръвца в кладата на Ян Хус.

Те са вярвали, че лошият си отнася заслуженото. И че са на страната на доброто, и че ще живеят по-добре, щом звярът бъде изгорен.

Така и тези хора са добронамерени. Лошото е, че не познават същността на проблема. И не става въпрос, да познават съответната наука в детайли. Често са достатъчни познанията от училище. Които познания обаче са останали неусвоени в общия хаос на претоварените програми. Или пренебрегнати, поради ниския социален статус на образованието и на знанието, като цяло.

Всъщност вода в мелнцата на невежеството наливат и много учени, в стремежа си да предупредят човечеството от опасностите от злоупотреба с порастващите сили, които ни дават новите технологии.

Наскоро прочетох това изказване на George Wald нобелов лауреат за работата му за изследване на цветното зрение.

Там ме шокира това изречение:
”The technology meant that brain-to-brawn sank toward a level closer to that of the dinosaurs.”

Тук г-н Wald се е поизхвърлил доста.

Динозаврите не са изчезнали, защото са били непригодни към околната среда, или заради тяхна грешка.
Изчезнали са поради катаклзъм, причинен отвън, за който не са били готови.

Какъвто катаклизъм може да се случи всеки момент, и за който сме почти готови да го посрещнем, но ни трябват още няклолко години или десетилиетия, за да сме готови напълно.
И единствено технологията и науката могат да ни спасят от съдбата на динозаврите.

Лошото на такива предупреждения е, че не са насочени към правилния адресат.

Единствения резултат от тях е да засилват в масовото население недоверието и психозата срещу науката и технолигиите. А всъщност са удобно средство за политиците и магнатите, които не се впечатляват от предупреждения, защото не виждат по-далече от банковите си сметки, а и разчитат, че при евентуална катастрофа ще могат да платят за оцеляването си.

Идеята да се спрат всякакви нови изследвания, или изследванията в определени области са безсмислени.

Първо така се спират гражданските изследвания, резултатът от които е публичен.
Изследванията на военните, както и секретните изследвания в страни, в които няма публичност и свобода на словото няма как да бъдат спрени.

От предишната ми работа имам идея за постиженията на военни изследователски лаборатории (не у нас) в областта на лазерите. Не се съмнявам, че и в областта на биологичните разработки нещата там се движат, за съжаление с цел разработване на оръжия.

Да забраниш гражданските изследвания, както стана 2005-а година у нас с разработките в генното инженерство например, значи да оставиш основната част от населението в неведение и неподготвено за един куп нови предизвикателства.

Всяка технология може да бъде използвана и за полезни цели, и за оръжие. Забранявайки публичните изследвания, всъщност оставяме единствената възможност, да бъде използвана като оръжие.

Типичен пример са „хакерските инструменти“, които могат лесно да бъдат намерени в Мрежата.
Те всъщност са много полезни програми, за мрежовите администратори, за откриване и отстраняване на проблеми в собствените им мрежи. От друга страна могат да бъдат ползвани от злонамерени хора, за създаване на проблеми в чужди мрежи и компютри.

Призивите, да се зарбани разработката и публикуването им води единствено до проблем за легално употребяващите ги IT специалисти.

Вярно, че ако въпросните програми ги няма в Нета, някои „любители“ кракери ще се затруднят. Но това няма да спре истиските злонамерени спецалист да напишат свои – това не е голям проблем. И съответно те ще бъдат „въоръжени“ а администраторите беззащитини.

Същото важи и за останалите технологии. Щом познанието е достигнало до възможностите за някоя технология, тя ще бъде разработена. Със забрана за разработката ѝ се пречи единствено на легалните разработчици.

Противодействието срещу злоупотреби с технологиите е единствено образоването на хората, даване на знание за предимствата и истиските, а не въображаемите опасности от тях и разбирането на същността им.

Напрактика се прави обратното. Създават се психози и омраза към знанието. Нещата са се върнали на нивото добре отразено във „Франкенщайн“ на Мери Шели и в други готически романи от онова време, в където невежеството се възхвалява като добродетел, а знанието се заклеймява като грях.

В нашия случай парадоксът е, че войнстващото невежество е въоръжено с най-модерни технологии и не си дава сметка за силата, която държи. Няма нищо по-опасно от въоръженото невежество. А единственото противодействие срещу него е знанието.

Вече сме на крачка от поредното падане на нощта. Но дали ще доживеем нов ренесанс този път? Или мракът ще погълне цивилизацията окончателно?

Сподели

22 коментара Падането на нощта

  • Хубав постинг 🙂 Поздравления!

    Бих искал да направя едно допълнение: може би най-сериозното оръжие на войнстващото невежество е самият интернет. През последните 10-15 години комуникационните бариери между хората бяха разрушени напълно. Днес всеки един човек може да графоманства на воля, а неговите „творения“ да достигат до широката публика. Неслучайно учени като проф. Робърт Парк казват, че „уикипедия е свърталище на псевдонаука“, а преди година някъде научих, че някои университети налагат забрана на студентите да учат от Wikipedia докато не завършат успешно втори курс – може би тогава се предполага, че критическото мислене на студентите е достатъчно добре развито. Жалко, че не мога да си спомня кои и да намеря линк. Надявам се ти да успееш.

    И така, днес расте първото истинско поколение на псевдонаучни откачалки, които вярват на популярните теории, които се разпространяват благодарение на интернет.

  • joe

    Да, но Интернет също е само едно средство, с което може да се злоупотребява, както с всяко дуго.
    А употреба или злоупотреба зависи от общата нагласа на хората, които го ползват.
    И е също пример, за опасността от добрата технология в ръцете на невежеството.

  • Страхотен постинг, наистина 🙂

    Според мен един от проблемите е, че обикновено умните хора са твърде съсредоточени в науката си, за да изкарват пари. Парите са у тези, които не се занимават с наука. И така винаги едните са зависими от другите. Затова е много трудно да озаптиш алчността.

    Съгласна съм, че трябва да има прогрес в науката, но как ще контролираш използването му? Моралът е на толкова ниско ниво, както се видя например в големи фармацевтични компании – те с единия грип злоупотребиха в огромни проценти, а пък какво остава с ГМО? И това уж са компании с реноме. А ако става въпрос за нашенските мутро-производители?

  • joe

    Таня – да, това е един от основните проблеми. За да се развива наука трябват пари, а парите не са в учените.

    А един от начините за контрол е забраната на патентите. И не само в областта на ГМО.

    Лошото е, че повечето от тези хора, които скандираха на митингите проив гмо, едва ли ще дойдат на един митинг, срещу патентите върху научните разработки. Много от тях даже сигурно ще са за патентите, защото са свикнали да мислят, че така трябва.

    То си личи и от сравнението на броя на протестиращите срещу следенето и подслушването, и тези срещу гмо.

    Единият отговор на въпроса ти, за който се сещам е борбата срещу патентите.
    Другият е борба за оправяне на бакиите в образованието и вдигане на културното равнище на нацията, поне на равнището от соц. времето, като начало (мисия невъзможна 🙁 )

    Ще се радвам, ако и друг сподели идеи.

  • Моето тълкуване на цитата от Wald е по-различно. (Няма да ни е за първи път. 😀 )

    Поантата му аз виждам тук:

    Technology can provide great benefits, but unless we learn to use our heads in applying our technologies, we will also go the way of the dinosaurs.

    Т.е. – НЕ науката и технологията ще ни спасят. Ще ни спаси умението ни да МИСЛИМ как и къде да прилагаме науката и технологията.

    Науката и технологията, поне по начините, по които се преподават в 90 процента от познатите ми български училища, не учат учениците да мислят. На мен самия ми трябваха две години и университетски курс по физика в чужбина, за да установя, че учителката ми по физика в България ПРОСТО НЕ Е РАЗБИРАЛА Парадокса на близнаците, върху който гърчеше всички ни… А няма как да дадеш ВЯРНО обяснение на някой, който ВЪОБЩЕ не разбира обяснението. Помислете по това. То, впрочем, е останка от соц-времето, също като учителката ми по физика.

    Нещото, което липсва в българското образование по отношение на науката, се нарича Theory of Knowledge (или, по-сложно, епистемология). Негова основна цел е да ни даде въпроси, с които да подхождаме към всяко нещо, обявено за „факт“, и към самия процес на достигане до „факти“. Да проверяваме, не да се доверяваме. Като част от това включва опознаване и сравняване на философските светогледи, които залягат в основата на натрупването на знание. Затова например аз и един редукционист (човек, който смята, че щом познава А и Б, значи познава и системата АБ) няма да постигнем съгласие. (Моят светоглед – който впрочем се дължи на опита ми с познатата действителност, т.е. емпиричен е – гласи, че системата АБ притежава качества, непредсказуеми чрез наблюдение на елементите А и Б. За любознателните – казва се „холизъм“.)

    Пропускът е огромен, но има и още по-големи – например липсата на каквито и да е часове по общуване с другите (проблеми, решения, техники), мотивация и емоционален интелект (способността да познаваш и владееш в рамките на необходимото емоциите си, а оттам и готовността си да се ангажираш с нещо за по-дълго време), родителстване… Откъде да почнем?

    П.П. Да се цитира извън контекст е изключително опасно. Искрено се надявам, че всеки тук е прочел и цялото изказване на Дейвид Судзуки. Историята на Уолд е само илюстрация към него.

    П.П.П. Да кажеш, че във „Франкенщайн“ „невежеството се възхвалява като добродетел, а знанието се заклеймява като грях“, значи, че не сме чели един и същи „Франкенщайн“. „Франкенщайн“, за който знам аз, се води основоположник на съвременната научна фантастика, понеже поставя въпроси за отговорността на учения към творението му.

    П.П.П.П. За патентите и праведния ни гняв към тях (т.е. липсата му) – според мен бързаш с преценката „едва ли ще дойдат“. (Аз нали ти пратих онази петиция за земеделските култури и животни? Сега ЗАПОЧВАМЕ. 😉 )

  • joe

    А, Калине, извинявай че спам филтърът беше задържал коментарите ти.

    Т.е. – НЕ науката и технологията ще ни спасят. Ще ни спаси умението ни да МИСЛИМ как и къде да прилагаме науката и технологията.

    О, да. Разбира се! Аз точно това казам. Науката и технологията са както казах за Интернет, средство. Начина на използване зависи от този, който го ползва.

    НО! Няма как да се научим да мислим, ако насаждаме омраза към дадено средство, както в случая с науката!

    П.П. Да се цитира извън контекст е изключително опасно. Искрено се надявам, че всеки тук е прочел и цялото изказване на Дейвид Судзуки. Историята на Уолд е само илюстрация към него.

    ОК, за това ще го копирам и тук, за да улесня хората.

    За Франкенщайн – аз го четох в комплект с няколко още готически романа. Имаше средата на 80-те години такова издание.

    Във всичките в прекалено явен вид се застъпваше библейската идея за греха и познанието.
    Франкенщайн с нищо не беше по-различен, по мое мнение. Може би му се приписват от по-новите поколения критици такива черти, защото човекът, който забърква кашата е „учен“. А както знаем, за повечето хора, учените са една гнусна пасмина…

    Не, знам че ти и хората около теб сте против патентите и работите срещу тях.
    Имам предвид ония хорица с пластмасовите зеленчуци и дето „не искат домати с гени“.

    За другите неща – да, много си прав, за съжаление. Но, както писах по-горе, според мен тези пропуски (поне повечето) са преднамерени.

  • joe

    Както Калин ми направи забележка, не е добре да се тъкува текста на Судзуки извън контекста.
    За това ето го целият и тук:

    Brain over brawn is the key to survival

    By David Suzuki with Faisal Moola

    Many people say George Wald was the greatest lecturer in Harvard’s history. He was certainly the best I’ve heard. Dr. Wald won a Nobel Prize in 1967 for his work on the biochemical basis of colour vision. He and I became friends in the 1970s because we shared a common concern about the misapplication of science, especially during the war in Vietnam. Dr. Wald once captivated me with a story he told:

    For close to 150 million years, dinosaurs dominated the planet, and they were impressive. They were huge animals, armed with weapons like spikes on their tails, giant claws, and razor-sharp teeth. They were covered with armour plates. They seemed invincible, and when they roamed the Earth, other creatures fled in terror. But they had a fatal flaw: a tiny brain in relation to their body size. Despite their impressive traits, they disappeared – victims, in part, of their low brain-to-brawn ratio.

    About 64 million years after the dinosaurs went extinct, a beautiful animal appeared on the plains of Africa. This animal stood upright and walked on two legs, and its skin was free of fur. Unlike the plentiful wildebeest, this animal was rare. It wasn’t as big as a hippo. It wasn’t even as fast as an elephant. It wasn’t as strong as a chimpanzee, and it couldn’t see like an eagle, smell like a dog, or hear like a gazelle.

    But those first beautiful humans were endowed with the highest brain-to-brawn ratio ever achieved, and in only 150,000 years, they had spread to every continent on Earth. Humans eventually outnumbered other mammals on the planet. Their high brain-to-brawn ratio served them well as they learned to domesticate plants and animals, and to live in environments as varied as Arctic tundra, deserts, coral atolls, mountain slopes, wetlands, and forests of every kind.

    But then they invented guns and cannons and their brain-to-brawn ratio fell. They got into cars, tanks, and planes, and dropped napalm and nuclear bombs. And with each innovation, the brain-to-brawn ratio sank toward that of the dinosaurs.

    I love Dr. Wald’s story because it encapsulates much of our dilemma. The human brain was the critical factor that more than compensated for our lack of physical and sensory abilities. We had a vast memory, we were observant and curious, and we were creative. In the past, our innovations such as the needle, bow and arrow, and pottery had huge repercussions but took centuries to evolve into the culture.

    Agriculture was the big shift that released us from being nomadic hunter-gatherers to farmers and village dwellers. Then the Industrial Revolution heralded a massive change. In only two centuries, people were able to harness the cheap, portable energy of fossil fuels to create machines of incredible power. In the movie Avatar, the giant robots have no heads, a symbol of what we have become as a species. We have acquired vast technological power but far too little of the brainpower or wisdom needed to use that power well.

    Consider this simple example. When New Zealand fishers discovered a fish called orange roughy (PDF) in deep-sea waters, they thought they had hit a bonanza. Technology to fish the deep sea – radar, sonar, GPS, freezers, giant nets – enabled them to exploit the abundant fish in massive numbers. Despite the fact that these were a new target species about which virtually nothing was known, the animals were taken in vast quantities. It’s called “harvesting” but it was really a “mining” operation. Only years later did we learn these fish live more than a hundred years and grow and mature far more slowly than inshore species.

    When was the last time you ate orange roughy? They have been nearly wiped out all around the globe because our technology was too powerful in relation to our knowledge. We didn’t consider our limitations, which should have caused us to be far more cautious and conservative. The technology meant that brain-to-brawn sank toward a level closer to that of the dinosaurs.

    Technology can provide great benefits, but unless we learn to use our heads in applying our technologies, we will also go the way of the dinosaurs.

  • joe

    ПП
    Всъщност Калине сега видях, че това е един коментар, който се е качил два пъти. За това ще оставя само единия.

  • Виждам, че се разбираме. *усмих*

    Всъщност мене ме спънаха фразите „не са насочени към правилния адресат“

    …е как така? Те са насочени към всеки, който ги прочете. А кой как ще ги разтълкува вече… 😀

    и „Единствения резултат от тях е да засилват в масовото население недоверието и психозата срещу науката и технолигиите.“

    …моята надежда – заради която цитирах и това, което за мен е поантата в статията на Судзуки – е, че резултатът ТОЧНО от тази статия ще е повече хора да се ЗАМИСЛЯТ за начините, по които ползваме (разчитаме на?) науката и технологиите днес. Или дори просто – повече хора да се ЗАМИСЛЯТ. Щото да си припяваме „Напред, науката е слънце“, без да се вглеждаме в подробностите, е също толкова вредно, колкото да грабнем вилите и най-сетне да набучим проклетите генетици…

    (Това последното се чете с много „Хахахахаха…“, да не се бърка с „МУА-ХА-ХА-ХА!!!“ 😀 )

  • […] Един великолепен анализ на това, което се случва днес в обществото, прочетох днес при Божо. И се замислих. […]

  • Наш’те смели преводачи Габи и Сиси представят:

    Повече мозък, по-малко мускули
    Дейвид Сузуки, Фейсал Мула

    Според много хора Джордж Уолд е най-великият лектор в историята на Харвард, и със сигурност е най-добрият, за когото някога съм чувал аз. Доктор Уолд печели Нобелова награда пред 1967-а за работата си върху биохимичната основа на цветното зрение. Сприятелихме се през 1970-а, защото и двамата се тревожехме за злоупотребите с науката, особено по време на войната във Виетнам. Веднъж доктор Уолд ме заплени със следната история:

    В продължение на почти 150 милиона години динозаврите господствали на планетата ни и били забележителни: огромни животни, въоръжени с шипове по опашките, гигантски нокти и остри като бръснач зъби. Телата им били покрити с плочки. Изглеждали непобедими и когато скитали по земята, останалите създания се разбягвали в ужас. Но имали един фатален недостатък: малък мозък в сравнение с огромните им тела. Въпреки внушителните си дадености, те изчезнали – жертви отчасти на съотношението между размерите на телата и на мозъците си.

    Около 64 милиона години след изчезването на динозаврите, в Африка се появило красиво животно. Това животно стояло изправено и ходело на два крака, кожата му нямала козина. За разлика от многочислените антилопи гну, то се срещало рядко. Не било едро като хипопотам. Дори не било бързо като слон. Не било силно като шимпанзе, нито виждало като орел, подушвало като куче или пък чувало като газела.

    Но тези първи красиви хора били надарени с най-големия мозък спрямо размерите на тялото си до този момент в еволюцията. Само за 150 000 години те се разпространили по всеки континент на Земята. Постепенно станали по-многобройни от останалите бозайници на планетата. Големият в сравнение с тялото мозък им служел добре, докато се учели да опитомяват растения и животни и да живеят в среди като арктическата тундра, пустини, коралови острови, планински склонове, влажни земи и гори от всякакъв тип.

    После обаче те изобретили оръжия и топове и тяхното съотношение мозък-мускули намаляло. Качили се на коли, танкове и самолети и пускали напалм и атомни бомби. И с всяко ново изобретение, съотношението мозък-мускули спадало, доближавайки се все повече до това на динозаврите.

    Обичам историята на доктор Уолд, защото онагледява ясно нашата дилема. Човешкият мозък е бил критичният фактор, компенсиращ нашата липса на физически и сетивни предимства. Имали сме бърза памет, били сме наблюдателни и любопитни, творци. В миналото творенията ни като лъка и стрелите, иглата или съдовете за готвене са имали сериозни отражения, но са им трябвали векове, за да се развият като част от културата ни.

    Земеделието е голямата стъпка, която ни освободила от навика да бъдем ловуващи номади и ни превърнала в земеделци и жители в селища. После, с настъпването на Индустриалната революция, започнала голяма промяна. Само за два века хората открили възможността да ползват енергията на изкопаемите горива, за да създават машини с огромна мощ. Във филма „Аватар“ гигантските роботи нямат глави, което е символ на това в какво се превръщаме като вид. Сдобили сме се с огромна технологична мощ, но с твърде малко от ума или мъдростта, необходими да използваме технологиите добре.

    Ето един прост пример. Когато рибарите от Нова Зеландия откриха във вътрешността на океана рибата, наречена атлантически големоглав (orange roughy), те решиха, че са ударили златна мина. Технологията ни за риболов в открития океан – радари, сонари, GPS-и, фризери, гигантски мрежи – им позволи да се възползват от изобилието от риба с пълни шепи. Въпреки факта, че това е нов вид, за който практически нищо не се знае, големоглавът бе ловен в големи количества. Това се нарича “улов” (harvesting), но всъщност е “минно дело” (mining). Години по-късно научихме, че тези риби живеят повече от сто години и растат и се размножават много по-бавно, отколкото крайбрежните видове.

    Кога за последен път сте яли атлантически големоглав? Видът е почти “изметен” от океана, защото нашата технология се оказа по-мощна от познанието ни. Не знаехме кога да спрем – нещо, което би ни помогнало да бъдем по-внимателни и консервативни. Технологията доведе до това съотношението мозък-мускули да падне до ниво, подобно на динозаврите.

    Технологията може да ни донесе множество ползи, но ако не се научим да я прилагаме с мисъл, ни чака съдбата на огромните гущери.

    * * *

    За авторите: Дейвид Сузуки е учен, радиоводещ, автор и председател на фондация „Дейвид Сузуки“ (http://davidsuzuki.org). Фейсал Мула е научният ръководител на фондацията .

  • joe

    Браво на момичетата!

  • ris

    Много добре написано. Според мен обаче твърде нежно си описал проблема. За жалост като цяло пак се минава през новото евангелие – икономиката. От една страна е това за което говориш – ниския социален статус на знанието за който си има ред причини и върви с невежеството. От друга страна през последните деситилетия учените се вживяват повече като бизнесмени и основно гледат да си капитализират знанията под най-различни форми (включително превръщайки образованието в индустрия)и трудно ще се върне доверието в научните институции. При един лош сценарии, точно използвайки интернет+манипулация, скоро време политиците ще почнат да прокарват закони на база различни научни хипотези (на принципа ако минат) и за да може човек да прецени дали не е просто поредната схема за източване на пари, ще се стигне до момент да станем специалисти по всичко – което няма как да стане(да не говорим, че няма да има никакво значение дали даден процент от хората са наясно с измамата, ако закона данък свободно време примерно се приеме. Въпроса е докога така.

  • joe

    @ris –

    От друга страна през последните деситилетия учените се вживяват повече като бизнесмени и основно гледат да си капитализират знанията под най-различни форми (включително превръщайки образованието в индустрия)и трудно ще се върне доверието в научните институции.

    Тук не си прав. Не са учените, поне повечето от тях, които го правят. Този модел се налага от тези, които държат парите, и властта също. За справка на наша почва – министър Дянков.

    Лошото на счетоводителите като въпросния министър е, че всичко виждат под формата на бизнес.
    Така и науката – трябва да печели, ако нещо не носи пряка печалба, не бива да се развива.

    Знаем че науката не може да работи по този модел. За да се направи едно откритие, то се базира на безброй други, направени по съвсем други поводи. Често нещо бива открито, а много по-късно намира приложение.

    За счетоводителя (използвам го като общо понятие за „икономисти“, „бизнесмени“ и тем подобна пасмина) тази логика е непонятна. За това нахлузват на науката усмирителната ризница на някой бизнес модел.

    За това и много учени се чудят как да изкарват пари за иследвания. Хващат някакъв договор за нещо, за което се плаща, а покрай него правят фундаментални изследвания.

    Най-лошото на този модел е, че стимулира наукообразието. Сума псевдонаучни проекти намират финансиране, а истиски изследвания чакат с години, даже не дочакват, понеже тези дето дават парите често нямат представа за какво ги дават.

  • […] This post was mentioned on Twitter by HuKokauH, HuKokauH. HuKokauH said: "Още по-страшно е невежеството тук, при нас." http://bit.ly/aIrSEX (от бит.ли се шегуват с мен:)) #genocide #cycle #elect #dead #we #ftw […]

  • […] си читатели с еднообразните постове, започнали от тук , а и предишните, от БАН-ския […]

  • […] значи,че трябва да се спират изследванията в областта. Както споменах вече щом една технология може да бъде разработена, някой […]

  • […] Както съм казвал и преди, проблемът е в невежеството. […]

  • Доста добре написан материал.
    Поздравления.

  • joe

    @Boyanova – благодаря 🙂

  • „Единият отговор на въпроса ти, за който се сещам е борбата срещу патентите.
    Другият е борба за оправяне на бакиите в образованието и вдигане на културното равнище на нацията, поне на равнището от соц. времето, като начало (мисия невъзможна 🙁 )“

    Борба срещу патентите… Трудна работа. Обществото ни не е на такъв етап от развитието си, че да стигне до подобно нещо.

    А за образование и култура… Постижимо е, ако се избегне злоупотребата с проблема. В тази връзка имаш ли идея как да бъде структурирана една такава борба, че информацията за наличния в сферите проблем да не бъде ползвана предимно за оправдаване на поредните безумни реформи, които да дозакопаят въпросните наука и култура?

  • […] и споразумения, готови да (до)отворят вратата за новото средновековно мракобесие. Разбира се протестите са абсолютно необходими, ако […]

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud