Ако се интересувате от космонавтика, от Космоса, или поне космическите изследвания не са ви напълно безразлични, със сигурност сте чували за Светослав Александров. Неговият сайт http://www.cosmos.1.bg/portal/ е известен на всеки космически ентусиаст, както на всеки, който търси информация за космическите полети, за историята на космонавтиката и нейното бъдеще.
Порталът на Светослав Александров в годините се превърна в най-надеждния източник на информация за космоса. Ако се интересувате от определена космическа мисия, със сигурност ще я откриете там. Той има славата на експерт по космическите въпроси, когото канят различни радио и телевизионни водещи за изясняване на въпросите по космическа тематика.
Защо този портал оцеля през годините, въпреки многото опити за създаване на подобни, които не издържаха дълго? Причината е, че д-р Александров е учен, макар и специалист в друга област – молекулярната биология и се отнася към хобито си както към научната работа: с търпение, упоритост и постоянство събира редовно информация без почивка. Отсява неверните, погрешни сензационни „новини“, като подбира само надеждните източници. Филтрира псевдонаучните и конспиративни небивалици. И разбира се в текстовете му винаги има стриктни препратки към използваните източници.
Светослав Александров е автор на две книги – научно-популярната „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ и фентъзи романа „Сред пясъците на Саркания“.
Новата книга на д-р Александров отново е научно-популярна, но е необикновена. В нея ученият не просто разказва. От нея можете да научите, как активно да участвате в изследването на Космоса и без да се налага да се борите за ограничените места в космическите програми.
В наше време могат да се намерят много изображения изпратени от космическите мисии, както от различни телескопи. Ние можем не само да ги разглеждаме. Можем да участваме в обработката им! Можем да участваме в търсенето на различни обекти. Включително астероиди и комети, които биха могли да са заплаха за Земата. Авторът обяснява как става това и дава пример, за открития направени от ентусиасти.
Разбира се, книгата дава интересна информация и за същността на изследователската дейност и за проблемите при космическите изследвания. Например, защо не можем просто да изпратим камера от GSM, за да получим качествени снимки – реален въпрос, на който често съм се натъквал.
Освен изследването и обработка на изображения можем да изживеем почти реален космически полет посредством симулатор. В книгата има описание на симулатори на реални полети, спазващи физическите закони.
Това разбира се не е всичко. В наше време всеки може да направи свой спътник и да го изстреля в космоса! Сам, или в колектив всеки може да се кандидатства за финансиране, ако не разполага с достатъчни средства, но има ценна идея за изследване. В книгата има информация от къде могат да бъдат закупени частите за спътника и на какви стандарти трябва да отговаря.
Книгата засяга много въпроси. И за липсата на интерес от страна на държавата към науката, и за борбата за членство на страната ни в ЕКА. Сериозно внимание се обръща на псевдонауката и конспиративните и на необходимостта от внимателно отношение към вярващите в тях.
Авторът не пропуска и научната фантастика и ролята ѝ за привличане на повече космически ентусиасти, като същевременно дава и някои съвети, за евентуалните бъдещи писатели на фантастични произведения.
Не е пропусната и темата за мотивацията.
В книгата има още много съвети за космическите ентусиасти, които желаят да превърнат интереса си в сериозно занимание, като и да мотивират и други ентусиасти.
Ще завърша с думите на автора:
„Какви качества ще са ви нужни, за да можете да участвате в космическата сфера? Днес отговорът е „всякакви“! ….. Работете здраво върху това, в което сте силни и бъдете креативни за да впрегнете таланта си. Нещата ще се получат!“
Tag Archives: книга
И к’воо?
Емил Конрад издаде втора книга и пак счупи рекордите по продажби. Отново се извиха опашки от тинейджъри, чакащи търпеливо да докопат новото му произведение.
Конрад (отново) счупи и друг рекорд. По събран хейт за единица време.
Няма да преразказвам писанията на средностатистическия мразител на успелите ни сънародници.
Само ще спомена, често споделяните възмущения, че децата не знаят ….. (попълнете точките с когото се сетите), а знаят Конрад. Възмущения, гарнирани с изрази от рода на ” Тотална деградация на цяло едно поколение!”, и т.н. (Често и с повече удивителни, или с главни букви)
И к’воо?
Кое му е лошото, децата да четат Конрад?
Може би е прекалено “лек”? Или “повърхностен”?
Не съм чел първата книга на Конрад, само я прегледах, понеже дъщерите на мой приятел я имаха.
Нищо “лошо” не видях. Истории, интересни за определена възраст, споделени по начин, подходящ точно за читатели от този възрастов интервал. Чудесно.
За новата му книга чух това-онова за съдържанието ѝ. Човекът пак пише за неща, интересни за тийновете. За селфи-стиковете да речем, както и за опасностите от екстремните селфита. Да, освен интересна за учениците, книгата се оказва и полезна.
Ноооо – не е “дълбока”, чувам ръмжене. Не е “сериозна”.
Може би радетелите за сериозна литература не могат да си представят отрочетата си иначе, освен залегнали над Тукидид и Сократ? И тук-таме Хегел за разнообразие?
Мм, да си призная, не съм чел Тукидид. (Виж Сократ, Хегел и Кант съм ги пообръщал, ама само толкова). Но когато учихме “Война и мир”, направо се влюбих в нея и “ометох” всичко, до което се докопах на Толстой. Тогава се хвалехме, кой е успял да прочете “Война и мир”, “ама с философските разсъждения”. Аз бях от малкото, които я бяха прочели от край до край.
Обаче, ако тогава имаше нещо, подобно на книгите на Конрад, щях да го прочета с не по-малко удоволствие. Давам си сметка, че точно такъв тип литература ми е липсвала тогава. За това съм доволен, че има подобни книги, адресирани точно към тази “сложна” възрастова група.
Чел съм, как ученици, непохващали книга, са се редили за Конрад. За това е добре, че има второ негово произведение, така че необичащите четенето да видят, че “книгата” не е само една. Че един автор може да напише и повече книги. Така може да се престрашат, да потърсят книги и от други автори.
Желая още успехи на Емил Конрад и смятам, че той е едно положително явление в нашата действителност, в която грамотността е със затихващи функции.
И ето ни отново
Тази неделя пораснах, не само на килограми, а и на години, остава вече и акъла да ми дойде, та да стане пълен комплектът…
Та още при събуждането получих много неочакван подарък:
Писанията от пещерата на хартия.
Книжката е много добре оформена, с много сполучлив избор на материал от блога, за вътрешните корици, разделена по категории със съответното въведение, съставителките са се постарали много и явно подробно са ровили, за да подберат и разпределят материалите, и това тайно и полека, между другата работа,без да заподозра нищо…
Интересно е подбрана и снимката на предната корица, която кой знае защо, много се вързва с първата приказка, публикувана в книжката, а именно: Разговори по време на залез.
Книжката е със сериозен тираж от няколко бройки :D, които май вече заминаха по предназначение.
Та сега, когато блогът е консервиран на хартия, дали е време да го затворя?
Шегувам се (може би…).
Големи благодарности на съставителките, не че не им ги предадох лично, но редно е и в първоизточника на проблема да ги има 🙂 .