Monthly Archives: July 2010

Някога, някъде…

coopyright-criminalПоследните оцелели членове на племето изтощени до краен предел се промъкваха под ниските клони, понякога пълзешком, търсейки пролука в гъстия храсталак. В един момент първите изпълзяха до голия връх на ниско възвишение. Мястото изглеждаше добро. Имаше и малко изворче.

– Тук ще направим почивка – заяви Сребърната грива.

Бързоногия – млад воин, един от последните живи изми раната на ръката си във вирчето, няколко крачки под изворчето и отиде при Виждащия.

– Ако Гролите ни настигнат, вече не можем да ги спрем. Трябва ни Негасимия огън. За какво мъкнем тези мехове, след като не ни помага!
– Негасимият огън се ползва само в храма на Великия Шаниту! Ако го ползваме сега, той ще ни порази!
– Ако не го ползваме, Гролите ще ни поразят! Дай на мене, ако не смееш да го ползваш.
– Знаеш, какво стана с Бавната ръка, Бързоног! Ще го последваш!
Бавната ръка – младеж, който обичаше да си играе със всякакви неща и да строи странни съоръжения от клечки, лико и камъни беше открил как да прави Негасим огън. За наказание, че е разкрил тайната на Великия Шаниту той, посредством ръцете на Виждащия го обля с Негасим огън и нещастникът изгоря в страшни мъки, търчеки в пламъци през гората, през реката, докато не рухна в дълбокото, продължавайки да гори и да вдига облаци пара.
– Така или иначе всички ще го последваме скроро – на шишовете над Гролските огньове!
– Стига Бързоног! – намеси се Сребърната грива – гролите не знаят, че сме тук. Ще отдъхнем и ще тръгнем преди…
Кремъчното острие на стрелата превърна последите думи в кратко изхъркване.
Бързоногият се обърна рязко, за да види, как каменният топор се спуска върху черепа му.

……………

Наромските легиони се строяваха в широка дъга между Реката и пътя към Кулсор.
Генерал Сахура връхлетя в помещението на жреците в храма на Ар-Мон.
Наромите са пред столицата! Загубихме всички битки. Наромите имат мечове от гъвкаво желязо и наште са безпомощни. Трябва ни тайната на гъвкавото желязо, тая нощ да изковем мечове, утре ще е късно!
Тайната на гъвкавото желязо се пази в храма на Апт! Ние не я знаем. Нямаме право да я знаем, нито да я даваме на някого.
– Защо наромите я знаят тогава?!?
– Те са неверници и злоупотребяват с даровете на Боговете!
– Скоро ще злоупотребят и с вас! Извадете Изгарящото око! – Утре при изгрев ще можем да изгорим много нароми, преди да стигнат до нашите редици.
– Само Великият жрец има право да го пипа, а той е с фараона във вилата му при горното течение на Реката.
Генералът настоява още дълго, докато повикана тайно от някой жрец, не влезе патрулна част от Гвардията на фараона и го отведе окован.
Сутринта стоманените наромски меочве срещнаха бронзовите птахски и ги пречупиха като съчки. Стоманените остриета като хищни клюнове се впиха в позлатените бронзови плочки на птахските ризници и ги обагриха в червено.
По-късно този ден наромска центурия нахлу в храма на Ар-Мон и методично го разграби. Разярен легионер, попаднал в помещение, пълно с папируси и нито един златен предмет хвърли факла в помещението и продължи да търси плячка другаде.

Тайните на птахските жреци бяха запазени завинаги.


– Каква е тази огромна сграда – гордият мъж с червения плащ задържа коня си и посочи с ръка.
– Великата библиотека – там е събрано знанието от целия свят!
– Всичкото знание е събрано във Великата Книга! Всяко друго знание е ненужно и вредно!

Пламъците обвиха сградата и отнесхоа знание, трупано с хилядолетия от безброй народи в небето.

….

– Как смеете да твърдите, че нашата Твърд се върти около Светилото!
– Достигнах до тези изводи с наблюдения и изчисления, Ваше светейшество
– Никъде в Книгата не пише такива работи! Наблюдавали сте картини, внушени ви от Лукавия! Ние знаем, как да го изгоним от вас.
На площада войниците на вярата вече струпваха кладата за поредния еретик.

….

– Трябват ми резултатите на Милиганския университет за плазмони върху сребъно покритие на резонансна решетка. – Хенри, докторант в лабораторията се облегна назад и отпусна малко облегалката на стола.
– Ичерпахме библиотечния лимит. Можем да ги получим отново следващото тримесечие. – отвърна професор Милър.
– Трябваше да ги копирам.
– И да разбиеш защитата! Щеше да си вече в затвора, за 20 години.
– Светът се е побъркал – професор Рейнолдс – Изкопаемото, както го наричаха в института изсумтя. – по време на Тихата война свободно обменяхме знания с учените от Сбора, а бяхме уж врагове. Имаше споразумение, да има всеобщ достъп до научните трудове. Беше достатъчно просто да идеш в библиотеката. Тогава нямаше комуникационна мрежа и ходехме до библиотеката да четем – поясни той.
– Но тогава Сбор-ниците са можели да ползват нашите знания! – възкликна Хенри – как е било позволено?!
– Както и ние техните – намигна Изкопаемото – Те доразвиваха нашите, ние технте и науката напредваше бързо. Когато по един проблем работят повече хора, даже от враждуващи страни, проблемът се решава по-бързо. А и едната страна знае до къде е стигнала другата, както и обратното. В крайна сметка и двете страни са до едно и също ниво на знания и технология и нкоя не смее да нападне другата. Сега не знаем Илаинците или Чинайците до къде са с дезинтеграторната технология, някакви слуховв има, че са получили по-ефективни източници на антиматерия…
– Кошмар – две враждуващи сили са си разменяли знания, сега не може два университета в една и съща страна да си ги споделят! – Хенри гледаше ококорено
– За права върху иформацията трябва да се плаща! – натърти професор Милър. – Бюджетът ни е ограничен, не достига за информация, за консумативи, за апаратура. Следващото тримесече ще можеш отново да ползваш резултатите на Милиган за 10 дни, ако не се преборим за грант по някоя научна програма на правителството.
– А по времето, за което говори професор Рейнолдс не се ли е плащало?
– Плащаше се, но такова безумие, за ограничено ползване не е имало никога. Щом получиш списанието, можеш да го ползваш 100 години ако искаш и да го даваш на колеги да си го преснимат.
– Това е престъпление! – проф. Милър се наежи.
– Дрън дрън – Илаинците или Чинайците си ползват всичкото знание, до което се докопат.
– Те пиратстват!
– Пиратстват и работят, ние чакаме от тримесече на тримесечие…
– Дребните неудобства не ни дават право…

През нощта Илаинските ракети, снабдени с няколко стелт технологии, събрани от няколко лаборатории по целия свят бяха преодоляли неусетно противовъздушната отбрана и бяха разположили пръстен от деизнтегратори около града. В момента, в който професор Милър разясняваше аспектите относно правата върху информацията, пръстенът се синхронизира и се включи на вълна, унищожаваща живата материя и запазваща сградите, компютрите и информационните кристали в пълна изправност, лишавайки професора от възможност да доразвие тезата си.

Всичко това се случи “преди много години в една далечна галактика” на планета, наречена Намаймуни.

Всяка прилика със събития и страни от земната история е.. неслучайна.

Изображението е от тук: http://www.opensourcecinema.org/node/2226

После дойдоха за евреите…

Покрай акцията срещу “Моята библиотека” българското население, обитаващо мрежата, или поне някои сегменти от нея, заприлича на истинско “гражданско общество”.
Единната реакция спрямо безумието и арогантността на държавния силов апарат създава в четящите заблудата, че има голяма част от обществото, готово да защитава правата си и да не мълчи безропотно, при всяка злоупотреба с власт на имащите такава…

Един пост на deni4ero обаче ме върна на земята.

Вярно е, че акцията срещу онлайн библиотеката е насочена спрямо културата и образованието на нацията, които и без това с поредица от (може би целенасочени) действия през годините бяха смъкнати до равнища, много по-ниско от морското.

Вярно е обаче, че всъщност повечето, които се включиха в протеста май повече бяха подтикнати заради нарушаването на удобството им, отколкото от такива “глобални” съображения. Не се наемам да смятам проценти, а и предполагам при повечето освен личния мотив има вличние като мотиватор и недоволството от общото състояние на образованието и културата.

Но всъщност лесно може да се види загрижеността на нацията за науката й например, като се проследят реакциите спрямо атаката на мутрите срещу БАН. По-голямата част варират между “да ги махат, да не ми ядат хляба” и по-мекото “абе сега сме в “криза”, не можем да си позволим наука”… Без коментар, защото, ако го напиша мнението си за подобни “мислители” няма да е никак лицеприятен и може да ги заболят главичките, докато го четат… (ако въобще четат де)

За злоупотребите със здравето на хората Григор се умори да крещи. Глас в пустиня. По-лошо – в пустинята все може някой да чуе. Във вакуум.
Наскоро познат ми разправяше за одисеите си със здравната каса. В общи линии го мотаели сума време, заради лош софтуер. Човекът им предложил да им даде безплатно негов софтуер, да могат да го ползват. Служителят на касата с въздишка признал, че никой от шефовете всъщност не иска да има работещ софтуер. Виж, ако предложи много скъп софтуер и още повече той никога не заработи, би могъл да се включи в “разпределението на благата”. Пак без коментар.
Здравната каса от как е направена, все е пред фалит, все няма средства за болните а разни хора пълнят гушите. Колко мерцедеси генерираха здравните осигуровки.
А родители се мятат в отчаяние да намерят средства за лечение на децата си, които могат да бъдат спасени, ако някои задници нямат нужда постоянно да сменят седалките на колите си заедно с цялата кола, че иначе им убива. Коли купени с нашите здравни осигуровки! Както и много други неща купени и платени с парите за здравето на децата ни, на родителите ни, на самите нас.
Как да не обичаш ближния!

А на някого да му дреме за това?

Когато стане въпрос за лошото образование, издънките на изпитите, липсата на елементарна обща култура в повечето ученици стандартната реакция е “даскалите са виновни! Само за пари плачат, а не правят нищо!” . А че без пари трудно се прави “нещо”? Че от години “дакалската” професия е една от най-непрестижните? Че “даскалът” ако пише двойка на някое келеме, което си вири краката по чиновете и пуши в час идват мутрите на баща му и разкзават играта на нещастния “даскал” позволил си да изисква мутрачето да учи? На някого пука ли му?

Като споменах нашите родители, колко човекоиндивида надигат глас, как те били “изхранвали” незнам си колко пенсионера, които “лежали на техен гръб” и как си искали тия пари.
Абее малоумнико, ти докато си се лигавел и си се валял в собствените си секрети, тези хора са работили, за да има какво да плюскаш и да произвеждаш секрети! И после, когато си чупел прозорци, чинове и си киснал по дискотеки, за да имаш пари тези хора са си скъсвали задниците от бачкане. Това, че някой (кой ли…) е изял пенсионните фондове не е тяхна вина. Те имат право на достоен живот, както връстнците им в други страни. И ако не можеш да им помогнеш, поне не ги плюй и недей да ламтиш за жалките им левчета. И не скачай с номера, че те не били работили, затова нямали пари.
Работили са драги, изтискани са до дупка и са захвърлени на боклука.

На някого да му пука?
Или ние не сме от тях ще речете. Що пък да ни пука за чужди кахъри?

Ами гражданско общество, общество от граждани, и изобщо граждани, “европейци” и т.н. можем да станем само ако ни пука. Иначе сме сбиршина от екземпляри, на по-ниско ниво от кварталните помияри. Защото те се обединяват в глутници и си защитават взаимно “правата”. “Права”, за които доста двукраки са доста по-загрижени, отколкото за правата на себеподобните.

ПП
Още по темата