Monthly Archives: January 2013

Последната тайна на Фреди

Пиеса


Снимка от страницата във Фейсбук на авторката

Как си отиде от тоя свят Фреди Меркюри? Заразен от СПИН в резултат на разюздания живот, който е водел, както добре “знаем”, или заразен целенасочено заради “непослушание”? Бил ли е хомосексуалист, или това е грижливо граден образ за пред света?
Какво, поредната теория на конспирацията? ( Да де, той и Елвис е жив…)

Всъщност, оказва се, че колкото повече рови човек, ще открие много несъвпадения с официалните истории, неясни моменти и откровени фалшификации. Самият Фреди не е споделял почти нищо за личния си живот с медиите. Съответно те не са се забавили да му изградят образ, удобен за продаване.

Опит за прочит между редовете на многократно тиражираните истории за душата на група “Куин” прави Ирина Гигова с пиесата си “Последната тайна на Фреди”, която се играе от скоро в театър “Възраждане”.

Основа за историята е предполагаемата връзка между Фреди и Рудолф Нуреев. Връзка, за която всички, които са познавали двамата твърдят, че е напълно измислена. Въпреки това са издадени техни любовни писма. Писани всъщност от кого?

Пиесата е изградена около измислен разговор между двамата. Измислен, но напълно възможен. Репликите са базирани на прочетено в интервюта и спомени както на двамата герои на пиесата, така и на членовете на “Куин” и на много други близки до тях хора.

В действието се явяват както истинският Фреди/Фарух Булсара, така и публичният му образ, смес от личните изяви на сцената и клюките от жълтата преса. Идеята двама актьори да играят двата образа е брилянтна.
“Двамата” са понякога съвсем различни, понякога двата образа се преливат един друг и не можеш да кажеш кой кой е. За това в отделни моменти и двата образа присъстват едновременно на сцената и участват в действието, всеки по свой начин.

Пиесата е конкретно за Фреди, но всъщност героят й е обобщен образ на твореца, попаднал в хищните челюсти на музикални компании, продуценти и търговци на авторски права. Чистата творческа душевност срещу алчната машина за пари. За компромисите, които се налага да правят творците, за цената, която трябва да платиш, за да бъдеш себе си.

“Големите акули в шоубизнеса не прощават, докато си още никой, да им се опънеш… Е, аз не бях от дашните… И машината се завъртя, за да ме смаже. Оказах се костелив орех, каквото и да ми струваше на черупката… Решат ли обаче, че трябва да платиш за гяволъка да си себе си, могат да „поръчат” биографията ти. Във всички нюанси на жълтото. Но аз продавам гласа си, не задника…” – казва “истинският” образ на Фреди.

Режисурата на Съни Сънински е брилянтна. Актьорският състав е силен и убедителен.

Пиесата е изградена като рок композиция. След психеделична интродукция следва твърдо начало, резки преходи между нежни, баладични мотиви и скоростни, динамични пасажи. Синкопи, кресчендо и накрая мощен, тежък гръмовен финал.
Музиката на “Куин” е органична част от действието, отделните пасажи са вещо избрани и подсилват в пъти въздействието на пиесата, освобождавайки емоциите на зрителя, докарвайки го до просълзяване в отделни моменти.

Много силен момент е, когато Мери – любовта на живота на Фреди се опитва да бъде чута от него. Музиката главата му взема победа.

Всъщност силните моменти са много. Един след друг от началото до края на действието.

Какъв човек в действителност беше Фреди Меркюри?
И кой в крайна сметка е написал писмата между Фреди и Нуреев?

Един възможен отговор в пиесата на Ирина Гигова в театър “Възраждане”
“Последната тайна на Фреди”.

Има джъмпер жилетка

От днешната доза спам:

Стана така, че след инсталирането на нови прозорци не искаше да включва закупуването карта, инсталиран драйвер , но част от хардуера в Device Manager като стандартна VGA адаптер . И съответно , на лаптопа е построен на картата.
В комплекта биоса да работи на дискретното парче желязо , в резултат на екрана се изключва напълно . „Машина“ работи, за зареждане на Windows , но екранът е черен .
Внимание на въпроса !
как хардуерен ресет на BIOS на този лаптоп ? Има джъмпер жилетка или премахване на всякакви контакти ….

Къде подяволите има джъмпер жилетка за премахване на всякакви такива контакти?

По полека с плюнките моля

Че ще се удавим в секрети.

проф. Пимпирев на Южния полюс
Основателят на Българската антарктическа експедиция тия дни “се отби” до южния полюс.

Въпросното събитие бе съпроводено както с вълна от неадекватни “репортажи”, така и с още по-голяма вълна от злобни и ехидни коментари от недоразбрали тролове, които по стара българска традиция не закъсняха да избълват килограми злъч.

Най-честата клевета беше, как професорът на държавни разноски се е разходил до полюса. Цитират се цените на екскурзиите до там – 40000 долара със самолет до самия полюс.

Никой не си направи труда да проучи случая и да разбере, че проф. Пимпирев не е участвал в такава екскурзия. За това и давам линка от вестник “Преса”, защото те са едни от малкото представители на медиите, които отразиха новината адекватно. (Вече споменах за професионализма 😉 )

Да уточним, че Българската антарктическа експедиция не получава финансиране от държавата, а от спонсори. Което не пречи на държавата “да се гордее” с постижението. От която “гордост” идват и неадекватните писания по разни правителствени сайтове, предизвикали от своя страна неадекватните реакции на троловете.

Сегашната “разходка” на проф. Пимпирев също е финансирана от спонсор, в случая монголски. Освен това тя няма нищо общо с туристическите полети до полюса, а е част от международна експедиция. Вярно, експедицията не е минала през цяла Антарктида, а са вървели пеша “само” 10 километра. Но това няма нищо общо с приказките, как професорът долетял да се щракне на полюса и после се набутал на топло в американската база, както може да се прочете в една от най-злобните статии по въпроса.

Проф. Пимпирев не бил първият българин на полюса.
Да, имало е двама други, единият като частно лице, другият като френски поданик. Който иска може да намери информация за тях. Проф. Пимпирев е първият официален представител на Българската антарктическа експедиция. Така да се каже е първото “официално лице” на България стигало до полюса.
За който не знае, България става една от първите антарктическите държави от 1978 г., когато подписва Антарктическия договор, но без право на глас, а през 1998 г. е приета вече за пълноправен член на организацията с право на вето по всички въпроси относно съдбата на шестия континент. Цитирано от тук.

Точно проф. Пимпирев е един от хората, благодарение на когото сме сред антарктическите държави. Привилегия, за която на държавните мъже не им пука, както и за цялата българска наука.

Сигурно ще има хора, които ще кажат “и какво от това”. За смисъла от науката съм писал в други статии, за това няма да разводнявам тая с обяснения, има ли смисъл да правим наука. Който не иска да го разбере, колкото да му обясняваш, той си държи на неговото, вече се убедих. Статията е за тези, които искат да научат за какво иде реч и се лутат сред разните неадекватни писания.

В горецитираната статия от e-vestnik има още много недомислици. Важното е да плюем, а не да се обосновем, защо го правим. Винаги ще се намерят и други да се включат в надплюването.

“Впрочем – там е географският Южен полюс. А има още два – един магнитен полюс, към който сочат стрелките на компаса, той е на около 2000 километра оттам.”
И какво? Никой не е твърдял, че професорът е ходил на магнитния полюс. И Амундсен не е ходил. А и магнитните полюси на Земята се местят. Не са там, където са били по времето на Амундсен.

“А географският полюс се мести – кълбото Земя се върти така, че оста му се мести наоколо постоянно. Иди, че ги гони тия полюси.”
Опаааа. Каква глупост изръсихме, без да подозираме. Нищо, важното е храчката да е по-мазна, пък то природонаселението не го интересуват тези подробности. То се кефи на скандалите.

Е, ние за разлика от тях, (тия, скандалджиите) се интересуваме от подробностите. Земята се върти около оста, която обаче не се мести. В геологическата история е имало премествания на оста на Земята в резултат от удари на астероиди, преразпределение на масата и т.н., които са били доста отдавна.
Иначе вярно е, че по време на въртенето Земната ос, както оста на всяко въртящо се тяло има прецесия и нутация, които обаче са спрямо Еклиптиката. Иначе оста, съответно полюсът си седи на мястото.

Все пак авторът на въпросния пасквил е донякъде прав. Знаем, че континентите не кротуват, а шават с 5-6 сантиметра на година – прословутият дрейф на континентите. В резултат на него полюсът не е точно на същото място, където е бил по времето на Амундсен, а на някой друг сантиметър по-встрани. Което обаче е коригирано. Така че експедицията, в която участва професор Пимпирев е отишла точно до самия полюс. В това не може да има съмнение.

За сега толкова, ако попадна на друга простотия, ще я добавя със съответното разяснение.

снимката е от http://www.aerohroniki.com

Бе що

Бе що като дойде нова година хората с блогове масово се чувстват длъжни да правят равносметки?

Сигурно има някакъв дълбок смисъл, който обаче ми убягва.

Както и да е, Честита Нова година и дано да е добра!