Tag Archives: Антарктида

По полека с плюнките моля

Че ще се удавим в секрети.

проф. Пимпирев на Южния полюс
Основателят на Българската антарктическа експедиция тия дни “се отби” до южния полюс.

Въпросното събитие бе съпроводено както с вълна от неадекватни “репортажи”, така и с още по-голяма вълна от злобни и ехидни коментари от недоразбрали тролове, които по стара българска традиция не закъсняха да избълват килограми злъч.

Най-честата клевета беше, как професорът на държавни разноски се е разходил до полюса. Цитират се цените на екскурзиите до там – 40000 долара със самолет до самия полюс.

Никой не си направи труда да проучи случая и да разбере, че проф. Пимпирев не е участвал в такава екскурзия. За това и давам линка от вестник “Преса”, защото те са едни от малкото представители на медиите, които отразиха новината адекватно. (Вече споменах за професионализма 😉 )

Да уточним, че Българската антарктическа експедиция не получава финансиране от държавата, а от спонсори. Което не пречи на държавата “да се гордее” с постижението. От която “гордост” идват и неадекватните писания по разни правителствени сайтове, предизвикали от своя страна неадекватните реакции на троловете.

Сегашната “разходка” на проф. Пимпирев също е финансирана от спонсор, в случая монголски. Освен това тя няма нищо общо с туристическите полети до полюса, а е част от международна експедиция. Вярно, експедицията не е минала през цяла Антарктида, а са вървели пеша “само” 10 километра. Но това няма нищо общо с приказките, как професорът долетял да се щракне на полюса и после се набутал на топло в американската база, както може да се прочете в една от най-злобните статии по въпроса.

Проф. Пимпирев не бил първият българин на полюса.
Да, имало е двама други, единият като частно лице, другият като френски поданик. Който иска може да намери информация за тях. Проф. Пимпирев е първият официален представител на Българската антарктическа експедиция. Така да се каже е първото “официално лице” на България стигало до полюса.
За който не знае, България става една от първите антарктическите държави от 1978 г., когато подписва Антарктическия договор, но без право на глас, а през 1998 г. е приета вече за пълноправен член на организацията с право на вето по всички въпроси относно съдбата на шестия континент. Цитирано от тук.

Точно проф. Пимпирев е един от хората, благодарение на когото сме сред антарктическите държави. Привилегия, за която на държавните мъже не им пука, както и за цялата българска наука.

Сигурно ще има хора, които ще кажат “и какво от това”. За смисъла от науката съм писал в други статии, за това няма да разводнявам тая с обяснения, има ли смисъл да правим наука. Който не иска да го разбере, колкото да му обясняваш, той си държи на неговото, вече се убедих. Статията е за тези, които искат да научат за какво иде реч и се лутат сред разните неадекватни писания.

В горецитираната статия от e-vestnik има още много недомислици. Важното е да плюем, а не да се обосновем, защо го правим. Винаги ще се намерят и други да се включат в надплюването.

“Впрочем – там е географският Южен полюс. А има още два – един магнитен полюс, към който сочат стрелките на компаса, той е на около 2000 километра оттам.”
И какво? Никой не е твърдял, че професорът е ходил на магнитния полюс. И Амундсен не е ходил. А и магнитните полюси на Земята се местят. Не са там, където са били по времето на Амундсен.

“А географският полюс се мести – кълбото Земя се върти така, че оста му се мести наоколо постоянно. Иди, че ги гони тия полюси.”
Опаааа. Каква глупост изръсихме, без да подозираме. Нищо, важното е храчката да е по-мазна, пък то природонаселението не го интересуват тези подробности. То се кефи на скандалите.

Е, ние за разлика от тях, (тия, скандалджиите) се интересуваме от подробностите. Земята се върти около оста, която обаче не се мести. В геологическата история е имало премествания на оста на Земята в резултат от удари на астероиди, преразпределение на масата и т.н., които са били доста отдавна.
Иначе вярно е, че по време на въртенето Земната ос, както оста на всяко въртящо се тяло има прецесия и нутация, които обаче са спрямо Еклиптиката. Иначе оста, съответно полюсът си седи на мястото.

Все пак авторът на въпросния пасквил е донякъде прав. Знаем, че континентите не кротуват, а шават с 5-6 сантиметра на година – прословутият дрейф на континентите. В резултат на него полюсът не е точно на същото място, където е бил по времето на Амундсен, а на някой друг сантиметър по-встрани. Което обаче е коригирано. Така че експедицията, в която участва професор Пимпирев е отишла точно до самия полюс. В това не може да има съмнение.

За сега толкова, ако попадна на друга простотия, ще я добавя със съответното разяснение.

снимката е от http://www.aerohroniki.com

Пингвини, тюлени, гъби и някой друг българин

– Grandfather, tell me a story !
– Alright, go and get your storybook
– No, no, not one of those, a REAL story !

пингвин полицайОще щом се научих да чета, между 5-ата и 6-тата си година приключенските истории бързо изместиха приказките. Особено описанията на действителни експедиции и изследвания.
Пътешествията на Тур Хейердал, книгите на Бернхард Гжимек бяха сред любимите ми.

Особен интерес предизвикваха за мен полярните изследователи, още от както прочетох в някаква детска книжка за кучетата на полярниците. След това през ръцете ми минаха много книги за експедициите на Нансен и Пири, за драмата на Скот и триумфа на Амундсен.

Някъде в седми – осми клас ми попаднаха книгите на Владимир Санин “Новак в Антарктида” и “72 градуса под нулата”, където увлекателно и с големи подробности е описан животът и работата в руските антарктически станции.

Когато през 1993 година започнаха българските антарктически изследвания, естествено беше да проявя сериозен итерес, но за съжаление информацията за тях беше малко, както и за повечето български научни постижения между впрочем.

Вярно, споменаваше се за нашите изследователи по новините с кратки анонси, но само толкова.
Всъщност за интереса на обществото към собствените му постижения добре говорят предавания като “Стани богат” да речем. На въпрос на водещия “с какво свързвате името Христо Пимпирев”, “изпитванато” семейство не можа да отговори, въпреки че антарктическите изследвания присъстваха в отговора. Повиканият на помощ приятел по телефона също не се сети.

проф. Хр. ПимпиревРазбирам, човек да не се интересува специално от полярните експедиции – разни хора, рзни интереси. Може и да не се вълнува изобщо от българските постижения, което вече е жалко. Но все пак, ако слуша новини поне с едно ухо, не може да не се сети за какво става въпрос – фамилията Пимпирев далече не е широко разпространена фамилия, така че е достатъчно човек да подържа най-обща информираност за ставащото наоколо. Но явно все повече хора живеят в пълно неведение за света около тях, без това да ги притеснява особено.

Разбира се за тази липса на информираност основно се дължи на цялостната политика на облъчване с бесмислена информация и изместване на приоритетите към да го кажем меко несериозни неща, за да не използваме терминология, която е патент на един известен тв. водещ, който често се мести от телевизия на телевизия.

След всички тези негативни мисли, време е и за нещо положително и обнадеждаващо.

Във втори брой на българското издание на списание “Вокруг света” има доста добра и подробна статия за българската антарктическа експедиция.

За самото списание мога да кажа, че запълва успешно една ниша – за научно популярни издания, която след 1998 година е слабо застъпена, след като “Космос” и “Орбита” ги няма. До някъде там стои само “Наука и техника”, за което споделих и положителни, и не толкова мисли. Също и “national geographic”, но то е с малко по-ограничена тематика, докато ВС покрива много широк диапазон от науката. А и е по-голямо по обем. За всички останли псевдо научно-популярни издания, претендиращи да са наследници на “Космос”, няма какво да говорим.

Статията за нашите антарктици споделя интересни факти, за работата, за строежа на базата, защо базата е точно на този, а не на друг остров. Както и, че началото всъщност е положено през 1988г.

Също така има любопитни факти за пингвинските колонии, за порядките и законите в Антарктида.

Съществен момент са наблюденията на нашите изследователи върху ледниците.
Напоследък, модерно е сред доста хора, да се съмняват и даже да отричат фактите за глобалното затопляне, позовавайки се на конспиративни теории, как някакво малцинство от производители на икономични крушки в съюз с разни псевдо еколози са изманипулирали цялата световна общественост, за да увеличат печалбите си, на пук на всички останали индустриалци и политици свързани с тях..

Странна е тази склонност на хората да вярват на конспирации, но в статията във ВС-България може да се прочете за наблюденията на хора, които са точно на мястото, където последствията от глобалното затопляне са най-силни. Между българската и гръцката база преди се е пътувало с шейна, сега с лодка. Ледникът, опиращ в българската база се е дръпнал на 100 метра. Също за миграцията на кралските пингвини на юг, към по-студени места. Както и, че на земите, на които от хилядолетия е имало неразтопяем лед, сега растат… гъби!

В този брой също има интересна статия за експозицията “България на длан” и за създателите й.

Пожелавам на списанието да продължи да ни запознава подробно с българските постижения, на на които не се обръща внимание за съжаление. Надявам се също и други издания да последват примера му.

ПП Въпросното списание издържа една година и вече за съжаление не съществува. Не става въпрос за оригиналното, руско издание, което в Русия се възприема като национална ценност.