Последни коментари

Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

И к’воо?

Емил Конрад издаде втора книга и пак счупи рекордите по продажби. Отново се извиха опашки от тинейджъри, чакащи търпеливо да докопат новото му произведение.

Конрад (отново) счупи и друг рекорд. По събран хейт за единица време.
Няма да преразказвам писанията на средностатистическия мразител на успелите ни сънародници.
Само ще спомена, често споделяните възмущения, че децата не знаят ….. (попълнете точките с когото се сетите), а знаят Конрад. Възмущения, гарнирани с изрази от рода на “ Тотална деградация на цяло едно поколение!“, и т.н. (Често и с повече удивителни, или с главни букви)

И к’воо?

Кое му е лошото, децата да четат Конрад?
Може би е прекалено „лек“? Или „повърхностен“?
Не съм чел първата книга на Конрад, само я прегледах, понеже дъщерите на мой приятел я имаха.
Нищо „лошо“ не видях. Истории, интересни за определена възраст, споделени по начин, подходящ точно за читатели от този възрастов интервал. Чудесно.

За новата му книга чух това-онова за съдържанието ѝ. Човекът пак пише за неща, интересни за тийновете. За селфи-стиковете да речем, както и за опасностите от екстремните селфита. Да, освен интересна за учениците, книгата се оказва и полезна.

Ноооо – не е „дълбока“, чувам ръмжене. Не е „сериозна“.
Може би радетелите за сериозна литература не могат да си представят отрочетата си иначе, освен залегнали над Тукидид и Сократ? И тук-таме Хегел за разнообразие?

Мм, да си призная, не съм чел Тукидид. (Виж Сократ, Хегел и Кант съм ги пообръщал, ама само толкова). Но когато учихме „Война и мир“, направо се влюбих в нея и „ометох“ всичко, до което се докопах на Толстой. Тогава се хвалехме, кой е успял да прочете „Война и мир“, „ама с философските разсъждения“. Аз бях от малкото, които я бяха прочели от край до край.
Обаче, ако тогава имаше нещо, подобно на книгите на Конрад, щях да го прочета с не по-малко удоволствие. Давам си сметка, че точно такъв тип литература ми е липсвала тогава. За това съм доволен, че има подобни книги, адресирани точно към тази „сложна“ възрастова група.

Чел съм, как ученици, непохващали книга, са се редили за Конрад. За това е добре, че има второ негово произведение, така че необичащите четенето да видят, че „книгата“ не е само една. Че един автор може да напише и повече книги. Така може да се престрашат, да потърсят книги и от други автори.

Желая още успехи на Емил Конрад и смятам, че той е едно положително явление в нашата действителност, в която грамотността е със затихващи функции.

Сподели

3 коментара И к’воо?

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.