Книголандия
Страницата на хумориста Весел Цанков
Блог класация

Пингвини, тюлени, гъби и някой друг българин

– Grandfather, tell me a story !
– Alright, go and get your storybook
– No, no, not one of those, a REAL story !

пингвин полицайОще щом се научих да чета, между 5-ата и 6-тата си година приключенските истории бързо изместиха приказките. Особено описанията на действителни експедиции и изследвания.
Пътешествията на Тур Хейердал, книгите на Бернхард Гжимек бяха сред любимите ми.

Особен интерес предизвикваха за мен полярните изследователи, още от както прочетох в някаква детска книжка за кучетата на полярниците. След това през ръцете ми минаха много книги за експедициите на Нансен и Пири, за драмата на Скот и триумфа на Амундсен.

Някъде в седми – осми клас ми попаднаха книгите на Владимир Санин „Новак в Антарктида“ и „72 градуса под нулата“, където увлекателно и с големи подробности е описан животът и работата в руските антарктически станции.

Когато през 1993 година започнаха българските антарктически изследвания, естествено беше да проявя сериозен итерес, но за съжаление информацията за тях беше малко, както и за повечето български научни постижения между впрочем.

Вярно, споменаваше се за нашите изследователи по новините с кратки анонси, но само толкова.
Всъщност за интереса на обществото към собствените му постижения добре говорят предавания като „Стани богат“ да речем. На въпрос на водещия „с какво свързвате името Христо Пимпирев“, „изпитванато“ семейство не можа да отговори, въпреки че антарктическите изследвания присъстваха в отговора. Повиканият на помощ приятел по телефона също не се сети.

проф. Хр. ПимпиревРазбирам, човек да не се интересува специално от полярните експедиции – разни хора, рзни интереси. Може и да не се вълнува изобщо от българските постижения, което вече е жалко. Но все пак, ако слуша новини поне с едно ухо, не може да не се сети за какво става въпрос – фамилията Пимпирев далече не е широко разпространена фамилия, така че е достатъчно човек да подържа най-обща информираност за ставащото наоколо. Но явно все повече хора живеят в пълно неведение за света около тях, без това да ги притеснява особено.

Разбира се за тази липса на информираност основно се дължи на цялостната политика на облъчване с бесмислена информация и изместване на приоритетите към да го кажем меко несериозни неща, за да не използваме терминология, която е патент на един известен тв. водещ, който често се мести от телевизия на телевизия.

След всички тези негативни мисли, време е и за нещо положително и обнадеждаващо.

Във втори брой на българското издание на списание „Вокруг света“ има доста добра и подробна статия за българската антарктическа експедиция.

За самото списание мога да кажа, че запълва успешно една ниша – за научно популярни издания, която след 1998 година е слабо застъпена, след като „Космос“ и „Орбита“ ги няма. До някъде там стои само „Наука и техника“, за което споделих и положителни, и не толкова мисли. Също и „national geographic“, но то е с малко по-ограничена тематика, докато ВС покрива много широк диапазон от науката. А и е по-голямо по обем. За всички останли псевдо научно-популярни издания, претендиращи да са наследници на „Космос“, няма какво да говорим.

Статията за нашите антарктици споделя интересни факти, за работата, за строежа на базата, защо базата е точно на този, а не на друг остров. Както и, че началото всъщност е положено през 1988г.

Също така има любопитни факти за пингвинските колонии, за порядките и законите в Антарктида.

Съществен момент са наблюденията на нашите изследователи върху ледниците.
Напоследък, модерно е сред доста хора, да се съмняват и даже да отричат фактите за глобалното затопляне, позовавайки се на конспиративни теории, как някакво малцинство от производители на икономични крушки в съюз с разни псевдо еколози са изманипулирали цялата световна общественост, за да увеличат печалбите си, на пук на всички останали индустриалци и политици свързани с тях..

Странна е тази склонност на хората да вярват на конспирации, но в статията във ВС-България може да се прочете за наблюденията на хора, които са точно на мястото, където последствията от глобалното затопляне са най-силни. Между българската и гръцката база преди се е пътувало с шейна, сега с лодка. Ледникът, опиращ в българската база се е дръпнал на 100 метра. Също за миграцията на кралските пингвини на юг, към по-студени места. Както и, че на земите, на които от хилядолетия е имало неразтопяем лед, сега растат… гъби!

В този брой също има интересна статия за експозицията „България на длан“ и за създателите ѝ.

Пожелавам на списанието да продължи да ни запознава подробно с българските постижения, на на които не се обръща внимание за съжаление. Надявам се също и други издания да последват примера му.

ПП Въпросното списание издържа една година и вече за съжаление не съществува. Не става въпрос за оригиналното, руско издание, което в Русия се възприема като национална ценност.

Сподели

2 коментара Пингвини, тюлени, гъби и някой друг българин

  • Полярните експедиции и на мен винаги са ми били интересни. Особенно с хобито, което имам 🙂 Все по-често си мечтая, да изкарам година (или един сезон дори) в някоя полярна база. Уви – това едва ли някога ще се случи. 🙁

    Книгите на Бернхард Гжимек също ми бяха от любимите, когато бях малък. Особенно ония в голям формат, изпълнени с големи цветни снимки. Имам няколко от тях.

    Колкото до тия „модерни хора“, които си мислят, че знаят всичко, и че са високо над останалите невежи – дори не ми се занимава вече с тях. Винаги е лесно да намериш оправдание за немърливостта си. Както и да се заблуждаваш, че си от малкото „просветени“ с „прогледнали очи“ за истината в заобикалящия ни Свят.

  • joe RedHat Linux Mozilla Firefox 3.0.6

    То колко други „просветени“ са се нароили…
    Ще светнем накрая.

Leave a Reply

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  

  

  

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.