учена главаОбщо взето, отношението на по-голямата част от обществото, особено в нашата страна към хората на науката е подобно на това, цитирам: “… учените не стуват, пълни смотаняци от всякъде де може да ги погледнеш. “

От друга страна, когато някой се опитва да пробута някоя небивалица, се позовава естествено на … учените! Които иначе недолюбва твърде.

Интересен феномен. Не им вярваме на ония там, отнесените, с дебелите книги, ама като трябва да се позовем на авторитет, баш тях избираме за “гръб”.

И така, жълтите вестници, а в наше време популярните Интернет-портали са потопени от безумни “откритя”, “констатации”, “опровержения” на утвърдени теории. И естествено, зад всички тях стоят “учените”.

Защото така, не върви да кажеш “Айнщайн се е олял”, “Дарвин не струва”, “Армстронг не е стъпвал на Луната”, “олигарсите крият вечния двигател”, без да се позовеш на авторитет. Така някак си, ти си някакъв незначителен, никой няма да те приеме на сериозно.

Тогава ще се позовем на .. учените. Които иначе хич не обичаме и не им вярваме. Нали, на нас може нещо да ни е тъмна Индия, ама те учените всичко знаят. И хоп – индулгенцията е подписана! “Учените” са казали…

Само остава въпросът, кои аджеба са тези учени?
От кой институт или университет?
Може би става въпрос за прословутата “Група съветски учени”? (Нищо, че СССР вече доста години не съществува. Те групата съветски учени това не ги смущава.)

По някога, някой умник, за да придаде тежест на бълнуванията си се позовава на имена. Разни академици, просфесори и доценти, които в повечето случаи не съществуват, или в най-добрия случай са личности със съмнителна репутация.

Но в най-големият процент от случаите имена са излишни. Магическата дума “учените” подпечатва “достоверността” на твърденията. А ако някой се опита да ги опровергае с научни аргументи – тежко му. Как така си позволява да разсъждава – “Млък – гле’ там – учéните са казáли!”

От друга страна, ние сме прости, недоучили, с мъгляви представи за света.

И хич не им вярваме на разните там науки и завеяни учени. И щом прчетем, че нещо е така, както ни уидисва на акъла и противоречи на научните постижения, прегръщаме го на момента и горещо го отстояваме. И на бой налитаме.

Дарвин не бил прав. Астронавтите не са ходили по-далече от Крива паланка, какво да говорим за Луната!
Проблем няма да сипем бистра хлорирана водица в резервоаро и да джиткаме до Варна и обратно, ама те ония там крият.

И как няма да е вярно – нали са го казали … учените!