Tag Archives: разказ

Да опънем нервите малко

По незнайна Божия причина сума народ обича хорър… Аз хич не си падам по жанра. Освен разбира се, ако не става въпрос за черен хумор. Ценя добрия черен хумор. Ама хорърът сам по себе си нещо не ме влече.
Но тия дни нещо ме прихвана и скалъпих една пародия на хорър.
Абе доста гнусна се получи. Докато я писах, употребих две опаковки валидол, след това два дни не спах…(Е, през нощите си спах де.)
Та предупредил съм, четете на ваша отговорност!
(Или по-добре недейте):
Червената Брадвичка

Астероиди

Антиваксери, кемтрейлсъджии, отрицатели на кацанията на Луната а вече даже и на полета на Гагарин, 11-и септември, рептили, масони…
Конспиративните “теории” се множат не с дни, а с минути, а последователите им стават все повече.

Героите на този разказ също имат проблем подобни “теории”.

Да си кажа

Конкурс Тази година, като никога реших да пратя мой разказ за участие в конкурса по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян, организиран вече за пета година от електронното списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян.

По-точно, дойде ми идея, докато течеше приемането на разкази, написах един и им го пратих.

Приятно бях изненадан, когато излезе класирането и моят разказ се оказа между 37-те финалисти, от близо 160 допуснати за участие.

Днес обаче бях още по-зарадван, когато получих отзив лично от Велко Милоев, член на почетното жури (те са две в конкурса, както пише в линка по-горе), с много добри думи относно разказа.

Естествено, приятно е за един автор (опа, туй аз ли бе?) да получи добри отзиви, особено от специалисти. Обаче това, заради което пиша този пост бяха следните думи на г-н Милоев, цитирани с негово разрешение:

“Намирам темата за много важна, а концепцията – за точна. От доста време вече леко се отегчавам от многобройните предупреждения за гибелта на природата или за катастрофичните последици от някое недомислено техническо изобретение. Мрачни визии, написани от хора с таблети и телефони 😉 Никой обаче от пишещите ви колеги в този конкурс не се занимава с подценяването на образованието и смесването на науката с псевдонаука. Лесно и модерно е да си технофоб, пророк на края на света, трудното е във формата на фантастиката да търсиш решения.”

Радвам се, че концепцията ми е била оценена и че съм излязъл извън “стандартните” теми, както и че съм засегнал актуален проблем. Същевременно искам да напомня на пишещите фантастика (и не само, но за тях е най-важно), че нашата действителност предлага достатъчно теми, идеи и предизвикателства и не е нужно да търсят вдъхновение само сред образците на класиката.

Разказът, за тези които се интересуват е на обичайното място – при бозите. Според условията на конкурса, след като награждаването е минало, имам право да го публикувам.

Всъщност, след като изпратих разказа, малко го поразширих и тук е разширеният вариант.

Дали той, или по-стегнатият вариант, участвал в конкурса е по-добър ми е трудно да преценя. “Конкурсният” се очаква да излезе до края на годината в електронна антология, според обещанието на “Трубадурите”

Голямото слухтене

img
В коментар към предишния пост Богомил Ветров предложи да направим нещо като онлайн конкурс за разказ, есе и т.н. по темата за тоталното видеонаблюдение.

Аз предлагам темата да включва по желание на потенциалните автори и подслушването на Интернет, следенето на кореспонденцията и трафика. Изобщо всяка форма на контрол над мисълта.

Богомил вече е отворил конкурса с първия разказ.

Понеже не е ясно, ще предизвикаме ли интерес, дали ще се наеме някой да оценява разказите и т.н., предлагам да караме нещата в движение.

Първо да видим, ще има ли интерес от страна на автори, после дали ще се появи кандидат жури и т.н.

Още – предлагам конкурсът да е само за разказ или есе, евентуално за повест. Е, ако някой предложи роман, няма да го върнем, доколкото конкурсът е виртуален, не зависи от публикуване на хартия, нито от заплащане на редактори и т.н.

В крайна сметка, може изобщо да не бъде конкурс, а просто колекция от разкази на дадена тема.
Ако има итерес, наемам се да направя специален сайт, може би нещо като wiki, което да е като “концентратор” на творбите.