Да, знаете, фен съм. Голям.
Но постът не е за групата. А за цвета. Пурпурният цвят.
Често срещам грешката да се бърка пурпурният цвят с виолетовия. Но двата имат малко общо. Общото е… виолетовият цвят 😉
Виолетовият цвят се дължи на електромагнитните вълни с най-висока честота, които са видими за човешкото око, или най-късовълновата част от видимия спектър – между 380 и 450nm
Виж, пурпурният цвят е друго нещо. Той е комбинация. Комбинация между двата края на спектъра – най-късите вълни и най-дългите – червените. По средата вълните се поглъщат. Колко по deep ще е пурпурният цвят зависи колко близо до двата края на спектъра ще бъдат видимите лъчи отразени или погълнати (или пък излъчени) от пурпурния предмет.
Често се бърка също пурпурният с лилавия цвят. Виж, тук грешката е по-малка. Лилавият цвят също “взема” от двата края на спектъра, но не отива толкова далече към виолетовия край. Той е смес от сини и червени вълни. Естествено, сини и червени според човешкото възприятие. Иначе електромагнитните вълни нямат цвят, освен в резултат от въздействието им върху рецепторите в окото.
Това от научна гледна точка. Виж, вече дизайнери, художници и други хора на изкуството сигурно са способни да различат безброй нюанси на въпросните цветове, както и да ги използват по най-въздействащ начин.
Но идеята ми беше да внеса малко яснота, кое как и защо се получава.
Или поне да се опитваме да мислим и постъпваме рационално, без да се поддаваме на емоциите.
Всъщност, дали винаги рационалните решения са най-добрите? Има ли случаи, при които емоционалната реакция дава по-добър резултат?
Мен поне този въпрос живо ме интересува. Д-р Морис Гринберг ще се опита да осветли проблема на новото издание на RATIO на 11 септември от 17:00 часа в клуб Терминал 1.
Да, доста време не бях писал за нови изяви на RATIO, което не значи, че такива нямаше.
Вместо големите събития, в зала с няколко лектори, в последно време всяка седмица се провеждаше Skeptics in the Pub в различни столични клубове, при които има възможност за пряк контакт между поканените учени и зрителите.
Новата изява на RATIO ще съчетае и двата формата – лекциите и пряката дискусия с лектора (на по бира, може и на по-твърди субстанции, стига да не замъгляват рационалното възприемане 😉 ).
Събитието е без билети. Не, не става въпрос, че досегашните издания бяха на символична цена от 10 лева и на практика бяха (почти) безплатни. Този път няма и тези символични билети. Вход свободен. (бирата – с пари, но така е било винаги, така че нищо ново 😉 )
Лекцията на Доц. Морис Гринберг наистина ще е много интересна и точно свързана с насочеността на мероприятието. Но няма да е единствена.
След д-р Гринберг, Кирил Русев ще засегне една много “модерна” и наболяла тема, свързана с безброй съвременни митове и легенди, станала направо обект на религиозни вярвания в някои среди – храненето.
Кирил Русев ще разгледа някои от най-популярните митове, за различни диети, за първобитния начин на хранене, вегетарианството, ниско-въглехидратните диети и т.н.
Накрая, накъде без Космос?
Добре познатият на повечето от нас д-р Владимир Божилов този път ще разкаже за екзопланетите, за различни тайни и загадки, които изучаването им може да разбули.
Радостно е, отново ще повторя, въпреки че го казвам всеки път, когато пиша за RATIO, че в тези дни когато знанието и рационалното мислене не са на почит и когато от всякъде ни заливат “алтернативни” дивотии (учения, лечения, диети… списъкът е безкраен) има хора, които поемат риска да осигурят трибуна на разума знанието.
И не само продължават, но и търсят нови, по-рационални формати, които да са по-удобни и приятни за заинтересованите, надявам се и по-полезни. Респект!
Така че, да се видим в неделя – 11-и септември от 17 часа в клуб Терминал 1, на новото издание на RATIO – RATIO: отблизо
Безалкохолните напитки са много вредни, защото съдържат въглена киселина” (или по-правилно въглеродна киселина).
И една история, която ще разкажа по памет, от книга, възхваляваща вегетарианството (не веганството):
По време на Кримската война имало наблюдения, че раните на турските войници зараствали по-лесно, от тези на английските. Обяснението е, че понеже снабдяването с храна го правели англичаните и те доставяли предимно свинско, турците се налагало да ядат вегетариански манджи.
В резултат на вегетарианската храна се повишава нивото на въглена киселина в организма и това води до по-лесно заздравяване на раните
Не помня, коя беше книгата, но няма значение, защото горното твърдение не бе подкрепено с препратка към научно изследване.
Всъщност и двете твърдения са неподкрепени с изследвания. Просто някой по някаква причина решил, че е така. И се оказва, че едно нещо (въглеродната киселина) е хем вредно, хем полезно, в зависимост от тезата, която някой се опитва да защити. Ясно, колко тежат аргументите на такава защита. Но пък виж, звучи наукообразно -там киселини някакви, сериозна работа!
Относно първото твърдение, не виждам какъв е проблемът с въглеродната киселина, след като в стомаха непрекъснато се отделя солна киселина, която е доста по-опасна. Но не изказвам твърдение, че е безвредна, защото не знам, какво твърдят научните изследвания по въпроса.
Второто твърдение по-скоро звучи като тези, че при определени диети се вдигала киселинността/основността на кръвта и това лекувало… Разбира се безумно твърдение, защото Ph на кръвта се регулира от организма в много тесни граници и с никакви диети не може да се промени (иначе организмът казва “чао” и спуска кепенците). В резултат на диетите може да се промени Ph на урината, защото организмът изхвърля ненужните киселини или основи, за да запази Ph на кръвта в необходимите за оцеляване тесни граници.
Но не знам – може пък наистина въглената киселина да помага за заздравяване на раните. Ако някой знае за сериозни изследвания по въпроса – да сподели.
Та, кое е вярното? Какво е моето мнение ли? Нямам такова. Не може да имам мнение по въпроси, по които не съм компетентен, а само съм прочел нещо, писано от хора, които не са специалисти, а са решили, че еди какво си е така, щото така. Или защото и те са го прочели/чули от други хора, които също не са специалисти.
Та, като чуете, че нещо е страшно вредно, нищо чудно да се окаже, че според други “източници” пък е много полезно.
Ако много ви е уплашила “новината” за вредността на нещото, търсете научни потвърждения. Ако няма – дишайте спокойно.
И изобщо не се впрягайте. От всякъде ни заливат истерии по безумни и още по-безумни теми.
Не им обръщайте внимание.
Карайте я по-полека.
Поздрав:
Имало едно време един човек. Да го наречем Адвоката. Той си и бил адвокат. Ама освен адвокат бил, да го кажем условно, купонджия. Падал си по купони с особена музика. Та този човек знаел, че има и други купонджии като него, на които им липсва тая музика и започнал да организира купони. Правел ги в малката си къщичка край морето. И купонджиите се събирали на купоните и били доволни и щастливи. Купоните били невероятни!
Едни други двама, да ги наречем, пак условно Гаметата и Мънки се позавъртяли около Адвоката, харесала им идеята и започнали да правят и те купони. Само че не в малката къщичка край морето а в Голямата Къща в Центъра. И при тях идвали купонджии. Ама тия двамата казали, че купони могат да се правят само в Голямата Къща. Казали, че само те са купон-майстори, а Адвоката да си гледа адвокатстването. Затова почнали да правят купони по същото време, когато правел и Адвоката. Ама купонджии имало и на техните купони, и на купоните на Адвоката. И пак всички били доволни. Освен Гаметата и Мънки.
Тогава Гаметата и Мънки открили Злата Вещица и тя им обещала да гътне купоните на Адвоката. Не ѝ било трудно, защото намерила подкрепа от някои от комшиите на Адвоката. Понеже купонджиите носели фанелки със “страшни” картинки и слушали музика, която нямала характерни ритми и извивки, с които били свикнали решили, че купонджиите са лошави! Затова, когато Злата Вещица им обещала, че ще спре това “безобразие”, те ѝ повярвали и я подкрепили. Как така се вързали на зла вещица ли? Ами тя се била маскирала като Добрата Фея. А брадвата в багажника на метлата никой не забелязал…
Злата Вещица прецакала и Адвоката, и комшиите му. Дала на Гаметата и Мънки да правят купон в къщичката, а купонджиите нарекла катунари. И други работи им рекла. Тогава купонджиите се разсърдили и можело купонът да пропадне. Двамата купон-майстори ѝ казали да го дава по-леко. И тя взела, че се извинила. Преди казала нещо от рода на “да ви го начука слон, тъпанари!”. Сега казвала – “айде, да не е слон, хипопотам да е”. И “айде – не сте тъпанари, келеши сте”. Да, ама много от купонджиите тези извинения не ги приели. Някак си неискрени им се видели. И не отишли на купона.
Все пак купон станал. Някои купонджии отишли заради музиката, заради спомените, заради къщичката. Музиката била хубава, озвучаването … абе с изкривявания, тук-таме някоя китара се изключвала по време на соло, другаде паразитен звук се появявал. Ама бивало.
Виж Вещицата била подготвила и други изненади за купонджиите. Масичките дето хапвали и пийвали бира били три пъти по-малко. А пред столчетата, на които посядвали преди, за кратка почивка имало решетка. На всичко отгоре Злата Вещица облитала наоколо и ръсела зарин… кой оцелее – оцелее…
Та купонджиите, дето отишли почнали да се чудят, дали пак да идат.
Някои решили, да ходят заради традициията. Други още се колебаели. А то и не се знае, дали ще има повече купони…
А Адвоката, какво станало с него?
Не се дал Адвоката! Тръгнал да прави купони по всички къщи и къщички. Скоро може и при вас да направи!
Както знаете, всичкото туй приказка беше. Демек – фантастика. Фентъзи.
И никой приказен герой няма нищо общо с живи хора. Нито пък събитията имат връзка с реални такива. Ич биля!
Та така…
Великият учен Никола Тесла е един от “любимците” на конспиралниците.
За някои от конспиративните “теории” свързани с неговото име – последната ми статия в Наука OFFNews
Последният ден на Софийския фестивал на науката бе не по-малко интересен от останалите. Една от най-интересните лекции беше точно тогава – за пробиотиците.
Знаете ли какво е мюзикъл?
Със сигурност знаете.
Характерно за мюзикъла е, че има много музика, нали?
А какво правят актьорите в един мюзикъл?
Също знаете.
Говорят. Понякога – танцуват. Носят ефектни костюми. И още нещо правеха…
А, да – пеят.
Опа – видяхте ли, че не знаете!
Преди малко гледах по bTV Cinema “Девет” – пищен мюзикъл в стил “Фелини”, събрал съзвездие от актьори и преди всичко актриси, използващ майсторски заемки от филми на големия майстор на киното. Особено за хора от моето поколение, израснали по времето, когато тия филми бяха нови, това беше едно приятно носталгично намигване към ония години.
Но! Оказа се, че съм с грешни представи за понятието “мюзикъл”. Явно времената се менят и според режисьора на дублажа (уви, филмът не бе със субтитри, а дублиран) актьорите в един мюзикъл не е редно да пеят, а да рецитират с патос!
Даа – когато някой персонаж запееше, музиката (която уж е основното за мюзикъла) почти изчезваше, гласът на пеещия съвсем, а вместо песента се чуваше френетична декламация на зле преведени стихове!
Често на заден план някакви хора подрипваха, въртяха се и правеха пируети, което изглеждаше доста нелепо, без музикален съпровод.
Виждал съм дублирани мюзикъли, при които текстовете на песните се превеждат с титри, а останалото – на глас. Гледал съм и такива, при които е преведен само говорът, а песните не – едно също разумно решение. То ако речем, в операта, когато някой от певците пее на оригиналния език повечето зрители не го разбират, но това не им пречи да следят действието. А при мюзикъла, където повечето време се говори е още по-лесно зрителите да не изпуснат действието, даже и да не разбират какво се пее. Но явно, това са остарели разбирания и някой новатор е приложил съвсем нова концепция – мюзикълът да се превърне в рецитация.
Преди години бях чул, че в разни страни децата учели много бързо английски от телевизията, понеже гледали “Улица Сезам”. С радост установих, че въпросното предаване се излъчва и у нас и реших да видя, за какво става въпрос. Какъв беше потресът ми, като чух, как дублажът върви точно върху английската реч, а на екрана излизат новите думи, които трябва да се усвоят на английски. Актьорите многократно повтаряха новите думи, спелингът вървеше по екрана, а дубльорът тъпо и упорити натъртваше повторенията на български, без възможност да се чуе и част от английското произношение.
Е, това беше “ретроградната” според капацитети от bTV, Българска Национална телевизия. Е, днес стана ясно, че всъщност БНТ са били новатори и техният светъл пример бе повторен от същата тази bTV.
Не знам, кой е бил този светъл ум, предложил това авангардно решение и не искам да научавам, защото иначе едва ли ще успея да удържа поривите на респект и преклонение, които изпитвам към неземния му талант!
