Category Archives: Лаф да става

Спиралата

Спиралата (от гр. σπειρα – “извивка”, от лат. spira – “извивка”, “пръстен”) е равнинна трансцендентна крива, която описва намотки около една (или повече) точка, приближавайки или отдалечавайки се от нея.  Това можем да прочетем в математическите справочници.

Спиралата е силно свързана с битието, такова каквото го познаваме.

Когато в ясна нощ погледнем небето, виждаме Млечния път – част от гигантската спирална галактика, един от спиралните ръкави на която обитава нашата Слънчева система. Ако вземем мощен телескоп, ще видим много други спирални галактики, големи и малки.

Телата в Слънчевата система също се движат по спирали, част от които по капризите на гравитацията са се превърнали в стабилни елипси. Но пресичането на спираловидната траектория на друг член на Слънчевата система често в миналото е играло съдбоносна роля за развитието на Земята. Може да повлияе и в бъдеще.

Ако пуснем вода в мивката, виждаме как се оттича по спирала. Подобен изглед ни дават снимките на Земята от Космоса. Можем да наблюдаваме спираловидните формации на множество бури, част от които могат да окажат съществено значение върху съдбите на много хора, а и на цели икономики.

Спираловидна форма има и молекулата на Дезоксирибонуклеиновата киселина ДНК, която е в основата на живота и на способността на организмите да наследяват добрите, а и лошите черти на предшествениците.

Съществува и контрацептивната спирала (тя всъщност май  няма точно спирална форма), която е от средствата, оказващи важно влияние върху развитието на цивилизациите в последно време. В смисъл, че народите достигнали определено ниво на цивилизованост осъзнават необходимостта да регулират раждаемостта и позват подобни средства. Обаче народите  на по-ниско цивилизационно стъпало не са достигнали още до това прозрение и се размножават наволя, в резултат на което изместват първите, на свой ред се цивилизоват и историята се завърта в кръг…* Не всъщност по спирала. Всяка следваща цивилизация повтаря донякъде пътя на предходната, върху чиито основи е стъпила по свой начин.

За тая спирала – спиралата на времето всъщност е думата.** За кръговрата на живота. Кръг, който всъщност е спирала.

Всяко поколение повтаря предишното… по свой начин. Всяко е различно и повтаря едни и същи грешки.

Всяка година се повтаря – училище, ваканция изпити. Или работа, аванс, заплата, отпуска. Празници, именни и рожденни дни. И нищо не е като преди. Ако отидем пак там, където миналата година сме си прекарали страхотно, може тоя път да бъде разочарование. Ако гледаме същия филм втори път откриваме нови неща.. или се чудим, какво толкова ни бе харесал преди. Работата е същата, но колегите – кой с нови проблеми, кой напуснал. Следващата витка на спиралата минава близо до предишната, но не я повтаря. Не можем да прескочим в съседен ръкав.

Ние уж пак сме същите, но сме по-мъдри, по опитни, по можещи. Или пък по-уморени, по-трудно ни се отдават неща, които сме правили с лекота, по-бързо забравяме, все по-трудно се придвижваме, чуваме и виждаме.

Днес е ден, формално приет за начало на следващата витка на голямата спирала, по която се носим във времевия океан. Всички очакваме от нея нещо ново, по-добро, по-добър късмет, по-успешна работа. Макар да знаем, че всичко пак ще се повтори, но знаем и че то е по свой начин различно. Именно това, различното очакваме да е по-хубаво, въпреки честите разочарования от предишни години. И това  е добро! Защото оптимизмът е оная много важна смазка, която ни помага да се плъзгаме по спиралата на времето, без болката от триенето – разочарованията, с които сме се сблъсквали да ни накара да се откажем.

Желая на всички, които четат този блог, а и на всички, които не са чували за него здраве, късмет и всичко най-добро.

Честита Нова година!


*Всъщност контрацепцията отскоро е на сцената на борбата между цивилизациите, това което написах до сега е ставало основно по други механизми, но от скоро, както виждаме в съседни нам страни, а за съжеление и в нашта, разликите в раждаемостта на различни народности започват да оказват съществено значение.

**Спиралата е равнинна фигура, би извикал някой математик. Така е. В тримерния случай говорим за винтова линия. А когато говорим за четиримерното пространство-време, в което се развива нашият живот нещата стават още по-сложни. Но по традиция говорим за спирално развитие и за простота наричам кривата, с която може да се опише развитието на живота и историята “спирала”.

Горската фея

Научих за инициативата на SOS детски селища “Приказка безкрай” Тук и тук, а и на много още места има още информация. Аз няма да каня някого конкретно да се включи в инициативата, просто призовавам всеки, който наминава към този блог да се регистрира в кампанията и евентуално да разкаже своя любима, или измислена от него приказка.

Ето каква приказка ми хрумна на мен снощи: (малко тъжна се получи, ама каквато е, такава)

Слънчевите лъчи се сипеха като златен прах през листата и нежно целуваха зеления килим на полянката. Всички танцуваха и тичаха около стволовете, огряни в златна матова светлина. Звънките им гласове огласяваха горичката. Най-често обичаха да танцуват на полянката до кривото ябълково дръвче, но понякога когато се надбягваха, стигаха далече, даже до гъстата букова гора в подножието на планината.
Continue reading →

Популизъм

Думите с течение на времето менят значението си.

Преди време, когато излезе сбирка с мъростите на Лао Дзъ, мой приятел се тюхкаше, че много неща не може да схване, според него много думи през вековете са се променили. Аз силно подозирам, че в случая проблемът беше в лошия превод, все пак книгата беше отпечатана на съвременен български а не на древен китайски.

Но така или иначе, думите се променят. Примерно, през средните векове думата “воня” е означвала благоухание. Ако днес обаче кажете на някоя дама, че вони много хубаво, заливането с горещо кафе може да се смята за сравнително лек начин за отърване.

Думата “пич” при навлизането в българския език също коренно си е променила значението – оригиналното значение на турски, до колкото знам е “копеле”.

Какво да кажем, за думата “страхотно” – коренът й е страх, но никой не се плаши, когато му предлагат нещо “страхотно”.

Подобна е съдбата на много други думи.

Като чета изказванията на хората, имащи властта да се разпореждат с финансиите и законите в нашата държава, често се натъквам на думата “популизъм”.

Според това, което съм учил, “популизъм” има две значения:

  • “Разнородни обществено-политически течения и движения насочени към широките маси, издигащи идеи за пряко участие на народа в управлението и стимулиране на недоверието в държавните институции.
  • Начин за политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на широките маси (създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми).”

Четейки вестници и слушайки изказванията на видни политици, стигам до извода, че в значението на думата има редица нови, заплетени нюанси.

Например:

  • Да се увеличат пенсиите с няколко лева е популизъм.
  • Увеличаването на заплатите, на работещите, независимо в коя сфера, освен в държавната администрация е популизъм.
  • Намаляването на данъците, в частност на ДДС и акцизите на горивата е популизъм.
  • Намаляването или премахването на ДДС върху лекарствата е популизъм.
  • Стимулирането на частния сектор с различни преференции и данъчни облекчения е популизъм.
  • Раздаването на 13-та заплата и бонуси в образователната сфера и на други места е популизъм.
  • Отказа от 13-та заплата, бонуси и премии на народните представители е популизъм.
  • Отказа от 13-та заплата, бонуси и премии на членовете на правителството е популизъм.

Да му мислят съставителите на новите тълковни речници и учебници!

[X]

Днес прочетох статията на wattie за шествието на студентите , по повод трагедията със студента Стоян Балтов.

wattie твърди: “…Също така шествието в Студентски Град няма нито да върне убития, нито ще спре насилието по улиците. За сметка на това някои хора ще извадят никак не-малки дивиденти от породилата се ситуация.”

Това ми напомня малко на дискусията, която водихме наскоро с Ясен

Христина също е написала мнение, в което хвърля вината за станалото върху самите студенти.

“Този път мили студенти вие прекалихте. Не управляващите.” твърди Христина.

“Не мисля, че политиците убиха студента, …” на свой ред заявява wattie.

Не съм съгласен.

Моето мнение – точно политиците го убиха. И не само сега упрвялващите.

Огромна плеяда политици, чиновници и тем подобни мизерници, години наред работиха “усилно” за да се стигне до тая трагедия.

Хора, за които винаги е бил важен само личният интерес. За които идеалът е бил само и единствено пълният джоб.

Хора, които унищожиха авторитета на образованието и на учителите още по социалистическо време и сега “успешно” се “борят” срещу всякакъв рецидив на научна мисъл.
Continue reading →

Какъв ти тук ужас…

На Този пост не бих обърнал кой знае какво внимание, ако не беше реакцията на публикувалия го, както и на някои от коментиращите. Реакция, концентрирана в думата “ужас”, присъстваща в заглавието.

Става въпрос за комплект кукли – има ясни снимки в публикацията, които демонстрират разликите между половете, както и начинът, по който се появяват децата на бял свят. Поне най-традиционния.

Имайки предвид в кой век навлязахме наскоро, реакцията на доста от посетителите на блога (а и на “Svejo.net) ме удиви.

Не се наемам да споря, дали тези играчки са подходящи за постоянна игра, или само като пособия за онагледяване на отговорите на детските въпроси, относно половете и раждането. Психолозите имат думата.

Но въпросните психолози, отдавна са се изказали, че на децата трябва да им се обясняват тези въпроси ясно, без щъркели и други фолклорни похвати.

Когато бях на около 5 години може би, на въпросите ми майка ми отговри подробно, показа ми илюстрации в някаква книжка. Книжката, по-късно разбрах беше точно помагало за родители, на които децата задават трудни въпроси. Говоря още за 60-те години на 20-и век. Така от много ранна възраст не съм имал проблем с въпросите за раждането и ми беше странна реакцията, а и познанията на някои от другите хлапета, по тая тема.

Когато детето, което според законите на развитието стигга до върастта, да задава въпроси за половите отношения получи адекватен отговор, то ги възприема естествено и това му спестява много комплекси и притеснения в бъдеще.

Не виждам също, една такава играчка, с какво е по-лоша от илюстрация в специализирана литература.

Но пък реакциите срещу нея говорят много за изостаналостта на нацията и дават обяснение за част от причините за масовата комплексарщина, избиваща в крайните си форми като поразяваща простащина и насилие.

Отново в игра?

Преди време бях написал нещо като прощално писмо за шоуто на Слави.

На последък обаче, макар рядко да го гледам, защото разните там сватби и подобни, дето ги прави не ме интересуват, забелязах няои свежи моменти.

Тази вечер шоуто беше на ниво.
Имах чувството, че се е върнал Слави от преди 1997-а година.

Дали шоуменът се изпокара с много хора и сега не цепи басма на никого, или пък рейтингът е паднал толкова, че отчаяно екипът му се връща към проверени печеливши стратегии?

Не знам, но ако продължава в същия дух, има подкрепата и интереса ми.

Ще видим, дали това е тенденция, или случаен проблясък.

Креативни сме

Kreativ Blogger

Видях, че Атанас Гергов ме е номинирал за играта Kreativ Blogger. Благодаря за признанието.

Щом има хора, кото ценят написаното, значи не е безполезно.

Да си изпълня задълженнията, които вървят с номинацията:

6 неща, които ме правят щастлив:

  • Семейството
  • Приятелите
  • Добре свършената работа – когато сам казваш “Добре стана”, а не просто “получи се”
  • Хубавата музика. За всеки хубава е различна музика :). Тая, която аз харесвам наистина ме прави щастлив.
  • Увлекателна книга също може да ме откъсне от сивото ежедневие и срещата с нови светове, ме носи усещане за щастие.
  • Срещата с готини хора, когато можеш да си кажеш “Не всичко наоколо е стадо”

Сега идва трудната част – да предложа шестима блогъри.
Аз по принцип мразя класациите и не обичам да подреждам нещата, които харесвам “това първо, това второ…” Освен това, също като Фен смятам всички интересни за мен блогъри за приятели( без те да се чувстват задължени да ме имат за такъв), а приятелите никога не бих класирасирал по места и по точки.

За това първо мислех да не номинирам никого, но в крайна сметка като съм получил номинация, редно е да спазя правилата.

Така че, ето моите предложения, нарочно няма да слагам номера, но няма как да ги подредя на един ред 🙂

  • Григор Гачев Ако все пак трябва да отделя някого от другите, той винаги за мен е бил Блогерът с главна буква
  • Стоян Стоянов – човек с разностранни интереси и много интересно хоби, за които умее да пише много увлекателно.
  • razmisli Никът й и заглавието на блогрол-а “Размишляващата мрежа” говорят много. Ако търсите задълбочени анализи на най-разнообразни теми, описания на бита и обичаите в далечни страни, това е мястото. Ако пък мотото ви е “Най мразим да мислим”, стойте далече от там.
  • yoalbo Сериозен блог, на сериозни теми, винаги добре написани и обосновани анализи
  • БатПепСвеж стил, най-големите неприятности и проблеми успява да ги предаде с невероятно чувство за сатира и сарказъм
  • Хипар Ами – хипар, и то истински. Или поне с много добри познания за движението на хипитата. И не само. Интересни теми, увлекателен разказ.

За съжаление, само 6 блогъри трябва да посоча. Това въобще не значи, че недооценявам останалите, които съм “номинирал” в блогрол-а. 🙂

Благодаря още веднъж за наградата и успех на всички и в блогването и в живота!

Чок селям, аркадаш!

Преди доста време в един коментар

razmisli ме бе помолила да кажа мнението си по междуетническите отношения. Обещах да отговоря, но много бавих тоя пост, защото темат е трудна и неблагодарна. Колкото и да се старая със сигурност ще има недоволни, засегнати, а даже може би и озлобени от това, което ще кажа.

Но в края на краищата, това е моето мнение, а за това пишем блогове – да изразим мнението си по всякакви въпроси, не само по приятните и забавни теми.

Сега, 20-ина години след “промените” нещата позаглъхнаха, но преди време постоянно се говореше по медиите, как преди безумието, наречено арогантно “възродителен процес” българи и турци са си добросъседствали и е нямало никакви проблеми и търкания.

Това от една страна беше така. Както казва Пратчет:

Двуцветко вярваше, че ако хората само поговорят един с друг, пийнат по едно-две питиета, разменят снимки на внучетата, отидат може би да гледат нещо развлекателно заедно, то тогава всичко би могло да се оправи.

И наистина, когато видиш, че съседът има същите проблеми като твоите, когато ти помогне за нещо, ти му вътнеш услугата, като се поразговорите и седнете на маса, виждаш, че “те” са същите хора като “нас”, със същите тегоби и притеснения, радват се на същите неща като тебе и най-често намирате общи интереси.

От друга страна не беше точно така. Партията кърмилница се стараеше винаги да подържа междуетническо напрежение.

Дали винаги е било така?
Continue reading →

мдааа…

Седя си и си се почесвам…

Тия дни древният ви приятел е отпускар. Ще кажете, в музея ли обитаваш, ама йок – правя се на съвременен индивид и обитавам бетонна пещера в тих (все още) софийски квартал, а не природна такава 😉 . И от Божидар Димитров се крия, че току ме взел за експонат. И от Петър Берон и Йордан Йорданов – то не знаеш, кой ще е по-меракля да си препарира неандерталец за музейната колекция.

А отпуската трябваше да я взема, щото задължително било до края на годината еди кво си, ама това са проблеми, с които всеки се е сблъсквал. Но пък като ще съм в отпуска, да му отпуснем края в края на краищата.

Но както си отпускарствам сладко сладко, току ми звънва грозно телефона, дето ми го знаят от работата. Continue reading →

Един свеж ден на… една нощна птица

Както си прави човек планове, току някой му стовари неочаквана работа.
Ей го на сега Стоян решил да ме включи в играта на svejo.net.

То не, че ми е опрял пищов в челото, да пиша, ама не върви да откажа – Стоян е готин пич, все му вися в блога, що да му скършвам хатъра.

Но, понеже все правя нещата, както на мен ми скимне, а и не обичам изкуствените освежители, ще пиша за един обикновен ден. Може пък някой да се почуства свежо, след като го прочете.

Бухалът и вътрешният глас

Дебели слоеве непрогледен мрак. Подземен тътен ги разпуква и ярък лъч светлина си пробива път между парчетата. Будилникът! 9 часа. Мамка му!

Събуждам се в автобуса. Каната кафе най-после е подействала. Всъщност пих ли кафе? Сигурно. Зад мен хорово кихат, кашлят, някой е подпрял ръбест кашон на гърба ми.
Continue reading →