Tag Archives: ирония

И хубав, и умен

Така, заглавието беше за привличане на вниманието.
Правилното би било хубав и точен. Или пък добър и верен.

Мда. Става въпрос за преводи. Или хубав, или точен. Особено, ако се превежда поезия.
Там е едно мазало…

Та гледайки напъните на разни знайни и незнайни преводачи да преборят наглед елементарни текстове,
рекох и аз да допринеса с каквото мога за борбата за добри и точни преводи.

Като за начало реших да почна с песничка, а по-натам ще минем на Шекспир и сонети.

Внимание! Преди употреба прочетете инструкциите!

Първо седнете, за да не паднете.
Вземете си валидолче, валерианче, а най-добре и двете.

Запознайте се с важни ключови думи:
Първа дума
Втора дума
айде, може и без третата, но не е излишна.
За да е пълен комплектът, давам и четвърта, само по желание.

Ако сте минали началните стъпки и сте готови, продължавайте единствено на ваша отговорност:

 

Ориджиналът     Транслейшънът
           
Don’t shed a tear for me
I stand alone
This path of destiny
Is all my own
Once in the hands of fate
There is no choice
An echo on the wind
You’ll hear my voice

Some choose to fall behind
Some choose to lead
Some choose a golden path
Laden with greed
But it’s the noble heart
That makes you strong
And in that heart, I’m with you all along

So when you think of me
Do so with pride
Honor and bravery
Ruled by my side
And in your memory
I will remain
I will forever be within the flame

The olde village lanterne
Is calling me onward
Leading wherever I roam
The olde village lanterne
A light in the dark
Bringing me closer to home
    За мене не реви
ша кютам сам
Не ща та в моя път
ма ич билям.
И няма цък, не ща
съдбата вика “стой”
кат ехо у нощта
ще чуваш моя вой.

Тук некой бил бегал
друг станал шеф
а трети богаташ
със златен кенеф
Ма аз съм готин пич
с яко сърце
и баш зарад това
и теб ша тий добре.

Кат мислиш ти за мен
прави го с кеф.
Честта и храбростта
аз съм им шеф.
И тъй във паметта
ти ще си стоя
кат дървен кол побит
със факла във нощта.

На селската кръчма червената ламба
ме тегли, примамва навън
къдет и да скитам
червената ламба
присветва в нощта
и води ме баш към дома.

А така. Какво? А не, четенето не беше задължително, sorry!
И кв’о? И смисълът не бил точен, за другото да не говорим?
Ко ся, на “какво е искал да каже авторът” ли ще си играем?
Авторът каквото искал да каже, казал го е, “преводачът” – и той.
Кажете вие сега, да ви видя.

А за тези, които геройски са стигнали до тук – заслужен поздрав!