Tag Archives: концерт на Myrath в София

Myrath – 25.11.2016

Честно да си призная, до миналата година Myrath ми бяха малко извън полезрението. Знаех, че мои приятели ги харесват много, но не знам защо, не се бях заинтересувал от тях. За щастие, на тазгодишния Каварненски фестивал ги видях на живо. Още на втората песен вече им бях фен! Сетът в Каварна бе завладяващ, а когато накрая музикантите обявиха, че в края на годината ще дойдат в София, знаех че ще съм на линия. Всъщност, двама от каварненската група решихме, да следим, кога ще дойдат и да се постараем да не изпуснем събитието. Така че, въпреки слабата реклама (за това малко по-късно), научих датата и малко преди началото заехме позиции в Joystation.
В Joystation за последно съм влизал, когато още беше “РУМ-Студентски град” (тоест – не съм). За това бях приятно изненадан от обстановката, от мултимедията – 3 големи екрана около сцената и един отстрани – зад бара. Единствена забележка е липсата на гардероб – би могло срещу лев-два да се осигури възможност хората да си оставят дрехите някъде.
След като започна концертът, последва и другата приятна изненада – кристалният звук без никакви изкривявания и паразитно ехо. Тогава загледах тавана и стените – имаше звукопоглъщащи покрития на определени места. Явно някой много се бе постарал, да се получи от бившия универсален магазин добра зала за музикални събития!
Точно в 20:00 Velian забиха. Абе, пичове, атомния часовник в Берн да не би да го сверяват по вас! Такава точност при начало на концерт до сега не бях виждал.
Velian са разкошна група. За съжаление доста различна от Myrath, за това голяма част от публиката не бе особено ентусиазирана от изпълненията им. Което не попречи на музикантите да се представят по възможно най-добрия начин. Освен с хубава музика Velian радваха окото и с външния си вид. Кой с фрак, кой с шотландска поличка, а барабанистът – в униформата на Харабейшио

След скоростно изнасяне на оборудването на Velian и кратки донамествания на това на хедлайнерите, Myrath … ще бъде много изтрито клише да кажа, че ни потопиха в магията на музиката си, но всъщност усещането беше точно това!
Тук се налага да направя малко отклонение, понеже чувам доста предразсъдъци относно музиката на Мират.
Не, Мират не свирят чалга! Мират свирят метъл.
Да, Мират използват ориенталски ритми и орнаментики, но музиката им не е “ориенталска”. И изобщо не ползват само ориенталски похвати – имат и песни, в които няма изобщо такова звучене.
За почивка – малко Myrath:

и продължаваме. Относно ориенталските похвати, те са много ефектни в ръцете на добрия музикант. Не случайно големи имена ги ползват. Например Ричи Блекмор много често използва ориенталски орнаментики, има и цели песни, базирани на тях. За Пейдж и Плант да не говорим. Предполагам сте чували тези имена. Шегувам се, разбира се. (В смисъл, въпросът е шегата, а не похватите на въпросните гиганти в музиката).
Всичко е въпрос на майсторство. Както и българката народна музика дава много богати възможности в ръцете на таланта, каквито произведения, базирани на нашата народна музика имаше на “Щурците”, “Диана експрес”, “ФСБ”, но и колко много боклуци бяха написани, само за да се ползват народни ритми. Проблемът не е в даден похват, а в таланта. Мират определено имат много талант.
В Каварна Мират бяха страхотни. В Joystation бяха разкошни. Понеже бяха хедлайнери, а и заради обстановката, тъмната зала и т.н. изживяването бе изключително.
За почивка – още малко Мират:
https://youtu.be/AuFjuuw4oxY
Накратко – Myrath означава много здрав метъл плюс прогресив елементи.
Музикантите “хванаха” успешно публиката и я държаха до край. Контактът с публиката бе буквално директен. Zaher а и другите музиканти често се ръкуваха с хората, които успяваха да ги доближат. А малкият Иван, предполагам никога няма да забрави, как е стоял на сцената и публиката е скандирала името му!
Към края на сета музикантите помолиха зрителите да поседнат на пода, а Zaher застана по средата като древен разказвач и подхвана история от незапомнени египетски времена…
От всички изпълнители, които съм гледал на живо, единствено Таря се осмели да пее сред публиката.
Всичко хубаво, но разочароваш беше относително малкия брой хора, които дойдоха. Всъщност залата бе пълна, но можеше далеч по-добре. Мисля, че при добра реклама би се напълнила зала от мащаба на “Универсиада” поне. Виж, реклама чух само по радио “1 рок”. По най-слушаното рок радио – Z-rock не чух ни веднъж, въпреки че там редовно рекламират други събития в Joystation. Нито пък по StarFM.
Ако “1 рок” не са разрешили реклами по други медии, понеже май имаше връзка концертът с тяхно събитие – кофти минавка. И за феновете, и за групата. Ако пък другите медии са решили да играят сечрно на “1 рок” – тук ще замълча. Е, не знам, каква е била причината, но реклама на практика почти нямаше, от където и слабото посещение.
Но пък който бе успял да дойде на концерта получи наистина невероятно изживяване.
Хубаво беше, че публиката бе разнородна и май всички възрасти бяха представени, като и Zaher го забеляза. Това само по себе си говори за качествата на музиката на Myrath.
Както съм отбелязвал и преди, концертното свирене си има специфични похвати, които не всички владеят. Тунизийските музиканти показаха, че знаят, как да свирят на концерт, така че да звучи завладяващо.
Основателят на групата – китаристът Malek Ben Arbia впечатли със здравите си нерви – целия концерт изкара облечен със сако и кожено яке, а в залата бе много топло: Захер бе по потник, другите двама на баса и клавирите – по фанелки, а Морган налагаше тъпаните само по татуировки.
В тълпата мярнах Майк Рам на няколко метра от мен и мислех да му се обадя след концерта, но след две песни установих, че се е предислоцирал някъде и повече не го видях, колкото и да се оглеждах.
И за финал – една балада, която ме впечатли така, че си я пускам през час: